Тренировъчната площадка

- Разбира се! Момент!
Жената извади свитък от единия си джоб. Явно нейният елемент не беше Фуутон и трябваше да се консултира с нещо. Очите ѝ набързо преминаха през съдържанието на писанието, след което погледът ѝ отново се озова върху Конан.
- Има една малка подробност - за всяка от техниките ти е необходимо ветрило. Отиди до Отогакуре, откъдето можеш да си закупиш такова, а след това се върни. Аз ще бъда тук.

- Добре, ще отида. Но не ми ли трябва разрешение от кагето?- запита момичето.

- Не, вече не. До Отогакуре вече всяко шиноби има право да отиде без разрешение от Кагето на селото.

Конан кимна.
-" Ами да, аз вече съм генин. Вече мога да ходя до Ото без разрешение."- помисли си момичето.
Запъти се към портите на Иуа.

Когато се върна, Конан забеляза, че сенсейката й е седнала на сянка под едно дърво, точно до робата на момичето. Когато видя, че ученичката й идва, учителката се изправи на крака. Конан се приближи до нея и каза:
- Купих ветрило. Може ли да започваме.- изрече нетърпеливо синьокоската.

Седейки на сянка под едно дърво, чуунинът забеляза Конан, усмихна се и се изправи. Изчака да чуе въпросът ѝ, след което отговори:
- Да, можем.
Явно вече бе приготвила това, което ѝ трябваше за синьокосата, защото бързо продължи:
- Не намерих Фуутон техника от ранк D, но предполагам, че ще се справиш и с C. Моята препоръка е да стартираш с Kamaitachi no Jutsu. Много потребители на вятърния елемент са развили това джуцу на отлично ниво. Разгледай това...
След последното изречение, ѝ подаде свитък, в който пишеше най-основните неща за изпълнението на Kamaitachi.
- Ако имаш някакви въпроси, знаеш към кого да се обърнеш. Успех с усвояването!
Качи се на едно дърво и загледа ученичката си.

Сенсейката се изправи, а след това даде на Конан задача. Момичато кимна. Засега нямаше въпроси. Планът й бе да действа по своя начин. Тя беше оригинална и обичаше да прави нещата по различен начин. Не и пукаше, че много хора казваха, че ако не го прави като всички, няма да успее. Девизът й беше: Ако някой ти каже " Няма начин", ти му отвърни " Само гледай!". Тя харесваше това, че е различна и даже се радваше, че е такава. За момент бе потънала в мислите си.
След като разкара мислите си, Конан беше напълно готова да започва. Извади ветрилото, което досега беше носила на гърба си. / Както Темари носи своето/ Отвори го. Отвътре беше бяло, а в долната му част имаше нарисувана плетеница от растения и цветя с черно. На момичето много и се харесаха трите червени луни, които бяха разположени в горната част на ветрилото и не бяха никак малки. Беше направено така, че когато ветрилото се сгъваше, първо се прибираше едната луна, после другата и накрая третата. Това беше най- красивото ветрило, което синьокосата беше виждала. Много си го хареса и отдели малко време, в което да го разгледа. Беше доста голямо и тежеше, но щеше да свикне с времето. Все пак с него щеше да прави техниките, които щеше да научи.
Разбра, че пак се е унесла в мисли и прекрати това. Трябваше да тренира. След това щеше да отиде да поиска първата си мисия. Нямаше търпение, затова искаше да свърши колкото се може по- бързо. Помисли замалко, за да реши, как да направи техниката.
-" Може би ще стане, ако събера чакра в ръцете си, а след това я освободя и контролирам с ветрилото, ще стане нещо. :ДД"- каза си Конан.
Все пак щеше да опита. Затвори очи и се концетрира. Понеже още беше начинаеща и неопитна, като за начало си представи пътят на чакрата. След това събра много от нея в ръцете си. Опита се да я освободи. След като си помисли, че е успяда да пусне енергията под формата на въздух, момичето започна да прави кръгови движения с ветрилото, като се опитваше да направи така, че въздухът да се върти в кръг. През цялото това време беше със затворени очи. Нямаше представа дали изобщо е направила нещо, но тайничко се надяваше. Дори да не успееше да се справи, щеше да отиде на мисията си. Отвори очи и погледна сенсейката, която гледаше синьокоската и се усмихваше. Стоеше тихо на едно място и внимаваше да не разконцентрира ученичката си...

/Kamaitachi no Jutsu - усвоена, +10 чакра/

След като успя да научи новата техника, Конан се обърна към сенсейката си.
- Довиждане! Ще се видим на следващата тренировка.- каза момичето, обърна се и се запъти към офиса на кагето.