Паркът на Ото

Паркът беше едно многоцветно място, с прекрасна поляна, много пейки, деца, радостни викове и фонтанчета. Всичко беше подредено, красиво и чисто.

След доста време, прекарано в мотаене, Саске най- после намери парка. Това беше едно от най- красивите места, които беше виждал. А той бе виждал много неща. Като малък, баща му, преди да почине разбира се, често водеше цялото семейство на дълги почивки. Всяко следващо място беше по- красиво от предишното. Това място влизаше в топ 5 на най- красивите места, които бе посещавал. Едва откъсна очи от прелесната гледка. Започна да обикаля, с цел да намери храма. Щом стигна до средата на парка, видя храма. Беше красив, колкото всичко около него. Влезе вътре, като се огледа за някой.

Срещу него се зададе един от пазачите на парка.
-Ей, момче!Ти си шиноби, нали?

- Да.- отвърна момчето.

-За свитъка ли си тук, момче?Ела с мен и огледай онзи храм.
Посочи към една полуразрушена колиба, която явно тук играеше важна роля.

- Да, тук съм за свитъка.- усмихна се генина.
Колибата не приличаше на храм, но може би играеше важна роля. Нямаше представа как ще открие свитъка. За някакво разяснения, попита пазача:
- Може ли повече подробности за кражбата?

Мъжът въздъхна.
-Не знам как се случи...Чу се нещо като гръм.И мисля, че беше нинджа.Ще да е било техника някаква.Има много малко следи.Някакви стъпки, които водят към казиното на Отогакуре май.

Саске погледна към земята. Наистина имаше следи, но едва се забелязваха.
- Ще направя каквото мога. Надявам се, че скоро ще намеря свитъка. - сериозно изрече чернокоското, а след това се запъти натам, накъдето отиваха стъпките.

В храстите нещо прошумоля и се видя как някаква фигура се скрива навътре.

- Охх... Просто прекрасно. Няма да мога да стигна дори до казиното без неприятности. - измъмри с досада Саске.
Искаше да види какво ще стане, ако направи това, което му се въртеше в главата. Взе един не много голям камък и една пръчка. Сигурен беше, че в храстите се крие нинджа, която иска да го изненада. Но нямаше да успее. Саске беше много умен и можеше да се измъкне от всяка ситуация с хитрост, стига да искаше. Хвърли пръчката по храста, а след това и камъка. Зачака, за да види резултата.

Изглежда беше само котка.
На земята до Саске, изпод каменните отломки на една огромна колона, която беше паднала от една буря, се намираше нещо.Какво беше то?

/Пиши ми ЛС, когато драсваш, че не винаги ми излиза, че е писано.Съжалявам за което, водя се по това.../

Саске се успокой, след като разбра, че е била само котка. Тя му се стори доста сладка. Беше кремава, с тъмно оранжеви- светло кафяви райета. Приличаше на малко тигърче. Съвсем забрави да провери, какво беше нещото, което се намираше под отломките на падналата колона. Клекна и започна да гали котето. Видя, че има каишка, на която пишеше името на животното, както и адрес. Явно беше изгубено. Дочуха се детски викове. Саске отдели погледа си от котката, като погледна настрани. Погледът му се спря на две деца, които викаха и се оглеждаха наоколо. Бяха момиче и момче, най- вероятно брат и сестра.
- Кралю!? Кралю, къде си?- викаха децата, а щом стигнаха до Саске момичето попита.- Извинете, виждали ли сте котката ни? Тя е кремава с...- детето спря да говори, когато зърна любимеца си в храстите. Взе го и го прегърна. Незнайно защо, благодари на Саске и заедно с брат си, тръгнаха нанякъде.
Щом вече вниманието му не беше приковано към животното, реши да види какво е нещото, което се виждаше под отломките на колоната.

/ Добре ще ти казвам когато пускам нещо в нещо или мисия, която ти водиш... Чакай обърках се... :DDDD Ще ти пиша на Лс когато драсвам нещо. /

Изглежда не всичко беше обмислено добре.Та това беше свитък!Какво ли се случваше?Явно всъщност се случваше нещо.
-Не разбирам.
Пазачът стоеше учуден до него.
-Явно са взели нещо друго.Момче, отиди при кагето на селото си!Това е нещо лошо...

Момчето се замисли. Може би крадците на свитъка бяха научили техниката. Но може би това е било само част от техния план. Саске непременно трябваше да разбере какво се случва. Веднага се запъти към портите на Ото.

След, няколко минути стигнаха. Паркат не беше кой, знае какво, но със сигурност атмосверрата се отличаваше от другите места в селото. Имаше пътечка, около която наредени пейки, цветя зад, и отсрани на пейките, и естественно много дървета, което беше добре.
- Добре, от тук поемам аз! - каза Изуна и направи жест на момчето да го последва до най близкото дърво. По това време нямаше много хора което оспокои Генина и можеше да си върши работата без излишни разсейвания.
- Кажи ми какво знаеш за ходенето по дървета. - Ако изобщо знаеше нещо, но все пак се почуства длъжен да попита. Изуна имаше за цел да разбере какво знае, и да му каже това което е пропуснал, и от което има нужда за да ходи по дървото.

- Ами... Знам, че не трябва да използвам нищо друго освен чакра и че трябва да имам идеален баланс, но не знам как да го направя! Все се пребивам...

- Да идеалния баланс е от особенна важност за постигането на успех във това..Хм..- След, крадка палза във размисли - Добре, Искам да се концентрираш добре, Добрата концентрация също е от голямо значение, затова освободи си ума, концентрирай се и започни да събираш чакра..
Май ще е по добре да му покажа първо..каза си Изуна и събра чакра, - Както вече знаеш всичко е баланс, ако имаш баланс и добра концентрация, всичко ти е във кърпа вързано, Гледай!
След секунда Изуна се беше качил на най ниския клон от дървото, не искаше да озорва момчето.
- След като събереш чакрата, и усетиш че си готов, бавно я насочи към стапалата си, там се опитай да я разпределиш и балансираш, равномерно..Е вече може да започваш!

Момчето кимна и затвори очи. "Концентрация..." - помисли си то, след което направи успешен опит за абстрахиране от външния свят. Понеже вече можеше да контролира чакрата си, то успя бързо да я насочи към стъпалата си, след което отвори очи и стъпи върху кората. Усети как кракът му сякаш залепна за дървото. Това го направи доста щастлив, но се сети, че още нищо не бе постигнал. Сложи внимателно и другия си крайник и бавно започна да ходи, спазвайки равновесие с ръцете си. Широка усмивка се появи на лицето му.
- Хей, Изуна-сан, благодаря ти много! - провикна се той. - Как мога да ти се отплатя за това?!

Да ми се отплати ли, помисли си за момент Изуна. О, да сега е шансът ми.
- Освен да ме заведеш до магазин, или място където продават катани, друго не желая - Изуна каза това и слезе при момчето, усмихна му се и добави.
- Справи се добре!

Момчето се усмихна широко.
- Ще те заведа, разбира се! Последвай ме - каза то и пое по някаква пътека.