Портите на Ото

Началото на селото, скрито в звука - Отогакуре. Едно място, което имаше своите плюсове и минуси.

Щом Саске се изправи пред портите на Отогакуре, не знаеше какво трябва да изпитва. Не беше нито тъжен, че е тук, но не се и радваше. Може би това бе предизвикано от различните слухове, които беше чувал за това село. Слуховете бях хубави, лоши, а дори и абсурдни. Надяваше се, че охраната беше предупредена за мисията му. Докато минаваше покрай пазачите, те го погледнаха на криво и това малко го притесни. Не знаеше, къде точно се намира парка. Хората тук изглеждаха доста съмнителни, затова реши сам да го открие.

След няколко минути, Саске излизаше през портите на Ото. Трябваше възможно най- бързо да стигне до портите на Кумо, а след това и до офиса на райкагето. Трябваше да действа бързо. Излезе без никакви проблеми и тръгна към селото си.

Хм..значи това е селото..Мислеше си Учихата приближавайки портите. Не е толкова внушително колкото се разказва във слуховете, но за всеки случай ще съм на щрек! Момчето добре знаеше че тук се разкарват и опасни шинобита, Така че бе решил да не сваля гарда си. Ето ги и пазачите. Изуна ги погледна с крайчица на окото си минавайки покрай тях, мислейки си дали знаят за мисията му, момчето продължаваше бавно и вече беше ги оставил зад гърба си, е явно знаеха за него.

След няколко часа път, 4 или 5, Нагато се намираше пред портите на Ото. Днес, като по чудо не валеше дъжд. Знаеше, че в Отогакуре имаше много престъпни шинобита, крадци... Но нямаше време за губене. Погледна единия пазач, после другия, а те в отговор само кимнаха. Мина покрай тях, после през портите и навлезе в селото.

Изминаха няколко часа и Нагато бе пред портите на Ото. Кимна на пазачите и премина през портите. Нямаше търпение за предстоящото забавление.

Скоро стигна до портите на Ото. Поздрави пазачите и влезе вътре. В отговор те само кимнаха. Саске нямаше търпение за предстоящата веселба.

Обито се огледа.Най-после пристигна.Забеляза табелите към центъра и рекламите отдолу, ръчно изписани на малки, хубави табелки.Последва стрелките без да бърза, макар и сърцето му да искаше да пристигне преди него в някоя кръчма.

Привечер момчето беше вече пред портите на селото. То премина през тях и тръгна без посока нанякъде.

Беше към три сутринта. Саске минаваше през портите на Ото, той се спъна няколко пъти. Мина спокойно и без проблеми и се запъти към Кумо.

Нагато стигна до портите, залитайки. Кимна на пазачите и се засмя, губейки равбовесие, но успя да се задържи на крака. Мина през портите и тръгна към Иуа.

Влачеше със себе си Итачи, дърпайки го за ръката.Щеше да падне всеки един момент, но не беше страшно, юнак без рана няма!

Итачи го погледна едва-едва.
- Що си двоен, 'е...? А, 'е, ня'а значение... Дай да се подпираме, по-лесно ще дойде...

Шисуй напусна Ото като се сбогува с портиерите ;Д . Момчето нямаше търпение да пристигне в Кумо и да започне да тренира защото чунинските испити наближаваха а той беше доста слаб !!!

Стигайки този вход към Отогакуре, Мадара бързо подаде разрешителното на граничарите.Щеше да си го прибере чак на излизане.Поведе животинчето със себе си напред.

Тръгна обратно към Коноха, прибирайки си разрешителното.

Следобяд, когато слънцето силно печеше, Итачи вече бе пред портите на Отогакуре. Той внимателно и търпеливо обясни на пазачите кой беше и какво искаше, след което пристъпи в селото. Веднага го налетяха малкото останали спомени от по-предната вечер. Итачи някак се отврати от себе си за момент, но после се сети накъде беше тръгнал и се запъти бързо натам. Искаше час по-скоро да си закупи необходимите неща и да започне тренировката си.

След като приключи с покупките, Итачи се запъти към портите на Отогакуре. Мина спокойно покрай пазачите и реши да забърза крачката, понеже слънцето вече се скриваше. "Явно тази вечер няма да се спи, а да се тренира... Поне е за добро" - помисли си момчето, напускайки селото.

Не след дълго Саске стигна до портите но Ото. Влезе без проблем и се запъти към магазина за оръжия.

След като купи нужните му неща, Саске излезе от Ото и се запъти към Кумо.

Шисуй беше щастлив че Микото се намираше в обятията му и той забърза темпото ,колкото се може повече , когато чу думите на МИкоо той и отговори :
- Да с мен неможе и в последствие ще го разбираш все повече ... Те стигнаха до портите на Отот и момчето остави момичето на земята ,като подаде ръакта си към нея и каза :
- Добре сега ще ми дадеш ли ръка да отиваме към кръчмата или какво ... каза със смях момчео ...

Тъй като беше тръгнал към Отогакуре малко преди обяд, към 17:00 - 18:00 вече беше пред портите. Той внимателно обясни на пазачите откъде идваше и с каква цел, след което пое път към магазина за бойно аранжиране.

След като свърши работа, Хаширама се озова пред портите на селото. Поздрави пазачите и отмина.

Мина през портите на Ото необезпокоявана.

Шисуй и Микото минаха прокрей портите на Ото и на излзиане Шисуй махна на пазачите за чао...