Конан Узумаки

Име:Конан
Години:18
Клан:Узумаки
Външен вид:Конан изглежда по - зряла за годините си, но това за нея не е проблем, макар и някои хора да я смятат за твърде голяма.Тя има наситено кехлибарени очи, къса до раменете, права, тъмносиня коса, а в нея има малка хартиена роза, която всъщност придържа част от събраната на кок, коса.висока е долу - горе 1.65.Обича да носи дрехи с тъмни цветове и главно черно.
Характер:Конан е уравновесен човек и сравнително спокойна . . докато "пердето не падне".Когато някой я ядоса много или и лази по - нервите започва да се ядосва, да удря и да става непохватна.Много добре се привързва с хората и животните.Доста хармонична и лесно се слива с природата.Обича да помага на нуждаещите се деца като нея.
История:Хммм . . . ами да започнем с това, че историята на Конан не е много цветна . . .
Като малка тя беше много нежна и слаба.Често излизаше сред природата с приятели.Постоянно се усмихваше.Като цяло беше доста лъчезарно и приятно дете.
Нали знаете че всичко хубаво има своя край, та и тази така красива история бе засегната от тази ''зла сила''.
Една вечер Конан се разхождаше в гората до дома на родителите си, когато някой я нападна.Съдейки по силата на нападателя той беше мъж.Тя се уплаши и се развика с все сила, но той бързо запуши устата и.След един час тя тичайки от гората към дома си се прибра и без да отговаря на въпросите от родителите си, се прибра в стаята си и се заключи там.Дрехите и бяха изпокъсани.Очите и бяха подути от рев.Ръцете и бяха в драскотини, целите.Да правилно си мислите, тя беше изнасилена.
Това се отрази на психиката и и то много.Като излизаше с приятели не говореше с тях нито играеше с тях.Не се усмихваше.Не се чувстваше свободна.Те забелязваха това и всички започнаха да странят от нея.Когато минаваше покрай хората, те започваха да я сочат с пръст и да говорят зад гърба и.Това се отразяваше зле на самата и психика.Често се затваряше сама в стаята си и плачеше.Когато я изнасилиха тя беше на 15.След три години тя спря да контактува с когото и да било.Дори и с родителите си.Една вечер баща и беше прекалил с пиенето и започна да вика и да чупи нещата от стаята и.Майка и седеше от страни и нищо не правеше.Тя бе ужасена от поведението на баща си, защото той никога не и беше посягал.За нейн късмет не я нарани, но я изхвърли най - безцеремонно.Съседката знаеше за случилото се с момичето и я приюти в дома си за известно време.
Един ден тя отиваше на пазара за да купи някои неща, които бабата и бе заръчала.Минавайки покрай една бутка с вестници, едно от заглавията прикова вниманието и.Там пишеше, че в селце близо до нейното се набират деца за нинджа обучение.Замисли се.Това щеше да промени живота и коренно, а на нея това и трябваше.Няма цел живот да живее в тъмнина нали?
Когато се прибра с храната, разказа на бабката за това което е прочела във вестника.Тя я слушаше внимателно и леко се натъжаваше от това, че момичето ще си тръгне, но и тя знаеше, че това е шанс да живее по - добре, отколкото тук.
На другия ден се сбогува с съседката си и пое по пътя към селото.
(т'ва са проточи малко като турски сериал хД)
Генетични способности:Няма
Чакра:Фуутон/Въздух
Снимка:*профилната хД*

Приета си! Селото е Иуагакуре! Приятна игра!