Тренировъчната площадка в академията

Последно, трябваше да нападне изпитващият го Чунин. Шино взе куная, който беше подхвърлен към него и веднага се скри в клоните на едно дърво. Време беше да използва наученото и своите любимци.
Първоначално създаде два Буншин клонинга и ги прати да отвлекът вниманието на мъжа, до колкото можеха, всяка спечеляна минута време му беше от полза.
Това го беше правил много пъти с баща си, но той използваше своята чакра, за да помогне на сина си. Буншин клонингите нямаха сенки и трябваше да си неук в тази област, за да не разбереш кое е клонинг и кое оригинал. До като Буншините занимаваха изпитващия, който с лекота се справяше с тях, Шино, благодарение на симбиотичната връзка между него и буболечките му, ги строи така, че те образуваха едно негово копие, което щеше да му послужи за разсейване. Това беше лесно, но не спираше до тук. Когато правеше това с баща си, той правеше знаци с ръце и строените буболечки приемаха вида на господаря си. Момчето събра чакрата в стомаха си и изпълни знаците с ръце, резултатът беше много блед негов образ върху тялото от буболечки. "Явно ми трябва повече чакра, но след това ще трябва да действам бързо, защото съм на края на силите си."-мислеше си, до като изпълняваше серията от знаци наново. Този път се получи. Идеално негово копие. За жалост имаше само един кунай, но го даде на клонинга си, това щеше да заблуди изпитващият поне малко.
До като новият клонинг нападаше мъжът, Шино се промъкна тихо зад тях и когато беше идеалният момент, скочи за изпитващият, който в момента бе отскочил от земята, за да удари клонинга, а той от своя страна беше клеклнал и бутна силно куная по земята. Когато истинският Шино взе оръжието, изпитващият вече беше казнал на земята, а Шино допря куная до гърлото му.

-Това как беше?-попита го той, а клонинга се разпадна на много буболечки и се прибраха отново под дрехите на момчето.

Сенсеят отвърна:
- Хич не беше зле! - след което му подаде бандана. - Честито, генин!

-Благодаря! И вас си ва биваше.-каза Шино с лека усмивка.

Взе бандат си и го постави на челото си и го завърза от зад на тила си.

-До виждане! За мен беше удоволствие.-сбогува се Шино и тръгна да излиза от тренировъчния площад.

Кагуя се озова на тренировъчната площадка и се огледа за подходящо дърво. Оказа се, че (логично) всички дървета бяха подходящи. Нито бяха високи, нито прекалено ниски. Идеално пригодени за академиците.
Кагуя си хареса едно малко по-отдалечено от останалите и застана под него. Да ходи по дърво. Почеса се зад тила и опита да стъпи на дървото. Логично, не успя да се задържи и падна по дупе.
- Ох... - измърмори и се изправи. Изтупа се и загледа дървото. Изведнъж й просветна за какво беше цялата тази работа с контрола върху чакрата. Съвсем логично бе да използва чакра, за да се задържи върху дървото.
Преди това се концентрира и си представи чакра схемата. Трябваше да я насочи към ходилата си. Направи го, като бе изключително внимателна за количеството, което насочва. То трябваше да не е прекалено много нито прекалено малко...
Щом се почувства готова отвори очи и стъпи върху дървото. Оказа се, че количеството, което бе събрала е прекалено малко. Резултатът бе две стъпки, ново падане и ужасно ожулване на левия лакът. Скръцна със зъби и се изправи ядосано. Нямаше някакво си дърво да определя уменията й. Затвори очи и се концентрира. Насочи ново количество чакра, като този път наистина съсредоточено внимава в пропорцията. Щом отново почувства, че е готова се затича към дървото, надявайки се да успее.

-Браво.Следва ходене по вода.

Дотук всичко вървеше повече от добре. Надяваше се така й да си продължи. Нямаше търпение да стане истинска нинджа. Кагуя се подсмихна на себе си и се огледа. Забеляза малко естествено езерце в близост до оградата от бодлива тел. Тук на площадката наистина имаше всичко нужно на един академик за тренировка и изпит. Поклати глава и се приближи до езерцето. Не беше особено голямо, но със сигурност не беше й малко. Само дето не знаеше колко точно е дълбоко. Не, че дълбочината му я притесняваше. Тя бе доста добра плувкиня и със сигурност не се плашеше от няколко метра дълбочина...
Застана точно на ръба на езерцето и се загледа в кристалносините му води. Концентрира се отново без да отлепя поглед от водата. Синьото успокояваше. Представи си чакра потока и както преди малко отново насочи количество чакра в ходилата си. Щом почувства, че е готова внимателно стъпи върху водата. За щастие се задържа и това предизвика нова усмивка. Направи няколко крачки преди да усети, че нещо не е наред. Помъчи се да подсили чакрата за да не падне във водата. В крайна сметка се понамокри, но не особено много.
Отново застана на ръба на езерцето и се концентрира. Насочи чакра в стъпалата си, като се увери, че контролът й е стабилен. Стъпи върху водата надявайки се да е успяла.

Чуунинът беше предоволен от Кагуя. Не всеки се справяше толкова добре като нея. Дойде време за последната част от изпита. Изпитващият метна кунай към момичето и каза:
- От това, което предстои, зависи дали ще получиш банданата си. Задачата ти е чрез наученото досега и това оръжие да ме нападнеш.

Кагуя взе куная и го притегли в ръцете си. Не беше тежък, но и не беше лек. За секунда погледна учителя и се зачуди какво ще стане, ако изненадващо и рязко го хвърли по него. Едва ли всички правеха така. По-скоро повечето се отдаваха на безсмислени срещу силния учител стратегии. Поклати глава и огледа обстановката. Имаше дървета, езерце, чучела и мишени. Храстчета и сградата на академията...
Но въпросът не бе да се крие, а да напада. Направи знаците за буншин и до нея се появи още една Кагуя. За секунда едната изчезна, а другата се затича с вик към изпитващия. Другата Кагуя се появи иззад гърба му и понечи да нападне с дадения й кунай.

Чуунинът се подсмихна.
- Различна си, Кагуя. И определено заслужаваш банданата, но трябва да знаеш, че врагът ти, за разлика от мен, ще очаква абсолютно всичко. Имай го предвид - след тези думи ѝ подаде банданата и ѝ пожела успех.

-Прав сте. - кимна в съгласие. Беше задъхана. Пое банданата в ръцете си и я загледа. - Благодаря.
С усмивка си тръгна от площадката.