Класна стая

Хината сдържано кимна с глава, но колкото и да се опитваше не можа да сдържи усмивката си, затова лекичко се усмихна. Беше много щастлива, че се е справила още от първия път и то, ако смееше да си признае, доста добре. Но сега не бе време да става горделива- всичко щеше да се провали, а нямаше да може да погледне баща си в очите, да не говорим за сестра ѝ, ако се прибереше без банданата. " Bunshin no Jutsu...джутсуто за клонинги...добре, мога да се справя..." Отново затвори белите си, спокойни очи и пак си представи човешкото тяло със всичките чакра точки и чакрата, която още бе както я бе оставила. Започна да "придърпва" чакрата от дясната ѝ страна наляво и усети, че чувството е все едно минават тръпки по тялото ѝ. Леко се понапрегна, защото не трябваше да се разсейва, каквото и да бе чувството. Разбра, че цялата ѝ чакра се е събрала възможно най-вдясно. "Добре, сега нека да излезне..." Но, преди това, тя ясно си представи себе си- онова срамежливо, упорито момиче, което всячески се опитваше да впечатли баща си и да даде добър пример на сестра си. С нейната тъмна, дълга до кръста коса, бели, заради бякугана ѝ очи, светла кожа и сдържан вид. След това направи знака и бързо, но внимателно "избута" цялата тази чакра извън тялото ѝ, без да спира да си мисли за нейния външен вид.
- Bunshin no Jutsu! - прошепна тихо младата Хюга и от страх да не види провал, когато отвори очи директно погледна чуунина.

Изпитващият огледа клонинга, който дългокосото момиче бе сътворило, и на лицето му се появи усмивка.
- Браво, Хината-чан! - каза той и изръкопляска. - Продължи в същия дух с Henge.

"Успях, успях отново!" зарадва се Хината наум. Но тя знаеше, че не трябва да се прехласва, защото ѝ оставаха още две джутсута, а и ходенето по вода и дърво също...всичко можеше да се обърка, затова трябваше да бъде сериозна. Тя затвори очи отново, но този път си представяше друго- малката ѝ сестричка. Как ли щеше да реагира, ако кака ѝ се прибереше унила, без банданата...? Щеше ли да е ядосана, че ще ѝ се смеят в Академията, щеше ли да е тъжна за по-голямата Хюга...щеше ли да е разочарована? Но сега не бе време за притеснения. Сега тъмнокоската я интересуваше външния вид на сестра ѝ. Хенгето не е нужно да е на човека пред теб, нали? Пък и, сестра ѝ беше от децата, които много хора знаят как изглеждат, все пак е "най-малката Хюга". Тя имаше дълга до кръста, тъмна коса, като по-голямото момиче, същите, но малко по-строги, бели очи...Беше по-слаба от колкото бе Хината, когато беше на нейните години, също така и ръста ѝ бе различен... А в лицето (особено онази бръчица, която се появяваше на челото ѝ, когато бе ядосана) повече приличаше на баща си, докато при първородната дъщеря бе обратното. Въпреки всичко, личеше си от далеч, че са сестри. После се започна с по-сложната работа- самото джутсу. Този път, очевидно свикнала, Хината бе по-сигурна в себе си и не ѝ се наложи да си представя нищо- от вътре гореше и кипеше, усещаше енергията в себе си. Тъмнокоската започна да избутва чакрата към крайниците си, както при контрола, но този път я остави на тънък слой в краищата, като енергийна обвивка. Лицето на сестра ѝ още бе в съзнанието ѝ, белооката направи знака и си прошепна:
- Henge no Justsu...

Пред погледа на чуунина се появи всекиму известната в Сунагакуре малка сестра на Хината. Момичето бе докарало идеално външния ѝ вид. Имаше всяка нейна черта.
- Отлично! Давай Kawarimi.

"Kawarimi no Jutsu- техника за заместване на нинджата с друг предмет. Използва се предимно за примамване и защита, ако ти се налага да избягаш. Когато си в гората редовно шинобито прави джутсуто с пън от някое дърво." напомни си Хината. Че знае за какво е техниката- знаеше, но въпроса бе, къде да отиде в стаята? Немислимо бе да се огледа, току виж се е издала къде е намислила да отиде. Затвори очи и си представи стаята- всеки един детайл който бе забелязала. Прозорците бяха от дясно, ако стоиш с гръб към дъската, вратата бе в в левия, противоположно на прозорците, ъгъл, бюрото бе по- надясно от дъската, чиновете бяха амфитеатрално поставени, в полукръг срещу стената на дъската....Още не се сещаше къде да отиде. Изведнъж нещо подразни леко очите на младата Хюга и тя ги стисна. Слънцето бе изгряло и беше осветило по-голямата дясна част от момичето...Ами да! Та те бяха с гръб към чиновете! А на един от тях, малко по-в ляво, имаше един голям кашон, върху стола....Но не бе сигурна. Тя отвори очи и за една стотна от секундата погледна натам, но за да залъже преподавателя после погледна в противоположната страна. Прикрито, но не достатъчно, за да не се забележи. После пак затвори очи. Сърцето ѝ туптеше- бе права там, на онзи стол имаше кашон.
Е, време бе за техниката. Размяна, размяна...как човек разменяше две неща. С ръце, глупав въпрос...Действието на ръцете бе, как хваща двете неща, като щипки, повдига ги и теглейки ги им разменя местата. Нямаше как да се вдигне, "плъзването" би било достатъчно. Тъмнокоската си представи как една ръка от чакра я хвана, както и кашона и като светкавица ги размени. После, дойде време на действие. Хината се напрегна и избута чакрата от себе си, усещаше я около себе си, как обгръща кръста ѝ и мигновено разменя мястото си с кашона. Дали се бе получило? Ако да, то тогава тя трябваше да стои, смирено седнала на стола зад онзи чин, заковала поглед в гърба на сенсея.

Сенсеят беше наблюдателен човек. Познаваше езика на тялото и опознаваше чертите на тъмнокосата. Той предположи, че жегата навън няма да я спре да направи техниката. И беше прав. Тя успя да се замени с кашона. Подсмихна се доволно и тръгна към вратата. Погледна я през рамо и кимна да я последва.
- Справи се. А сега ела с мен за последните три изпитания.

Дейдара стигна до стаята и без да се тормози да почуква, направо влезе.
- Здрасти. Името ми е Дейдара и идвам за изпита.

Русокосо момче направо връхлетя в стаята. Поздрави леко неуважително и се представи. Чуунинът пред него повдигна вежда, но не коментира нищо по въпроса.
- Започни с чакра молд 1 - чакра контрол.

/ами, мисля, че Дей е вече регистриран :Д/

/Ох, леле, много съжалявам! Бъркам класната стая със стаята за записване... Ще редактирам грешката!/