Тренировъчната площадка

Петият чакра молд... да, той бе и последен. Хаширама осъзнаваше, че трябваше да усвои и него преди изпитите, защото със сигурност щеше да му бъде от полза. Все пак ставаше дума за чакра нишки - нещо, с което си служеха кукловодите. А да си кукловод в шиноби света не бе лесна работа. Изискваше се абсолютна власт, едва ли не, над енергията, отлична точност и прочие. Е, дългокосият сега не се стремеше точно към тези неща, просто искаше да подобри "надмощието" над чакрата си. Не разполагаше с кукли, но куная, който носеше със себе си и бе получил от сенсея с цел да го нападне на последния изпит за генин, щеше да му послужи идеално. В крайна сметка беше направен от тежко желязо.
Дългокосият извади от левия джоб на панталона си оръжието с острия връх и го постави на земята пред себе си. "Ще пробвам първо с по-късо разстояние" - помисли си той. Допря ръцете си една до друга и затвори очи. Раздвижи чакрата, намираща се в тялото му. Беше хубаво чувство със сигурност. Отдавна не си бе служил с нея понеже все тренираше странични неща. Както и да е, не му отне много време да поеме възможно най-добър контрол над нея. Тя бе силна и той го усещаше, затова може би щеше да има ядове с нея в бъдеще, но не се притесняваше особено от факта. Сега по-важното беше да направи нишките. Той отдели малка част от чакрата си на върха на пръстите. Почувства лек пулс в тях и тогава затвори очи. Представи си, че изкарва бавно и прецизно насъбраната енергия. Осеза как тя бързо се "източи" и му се наложи да отвори очи, за да види резултата. Бяха се получили миниатюрни нишки, които ставаха само за разсмиване на врага и за нищо друго. "Явно трябва постоянство при движението на чакрата, тоест не трябва да отделя само една част и да спра дотам, а да има непрекъснато придвижване. Опитвам пак.".
Вторият опит беше по същият метод, само че Хаширама изпълни това, което си мислеше - безспирна динамика на чакрата. Мъжът получи усещане за по-дълги нишки, излизащи от пръстите на горните му два крайника. Той бавно отвори очи и гледаше да не загуби концентрация. Същевременно мислено чертаеше нишките точно по посока на куная, докато не го достигнаха. "Сега май ще е най-добре да вкарам чакра в оръжието. Имам четвъртия молд, така че няма да е трудно... предполагам.". Така и направи - бавно започна да прелива енергията от нишките в куная, но внимаваше да не промени формата им и да изгуби контрол над чакрата. Около оръжието се появи синя светлина, но съвсем бледа. "Няма да прекалявам със сливането, че да не стане фал.". Тъмноокият прибави още малко количество чакра към нишките и реши да провери издръжливостта им. Дръпна рязко ръката си и видя положителни резултати. Този молд му се хареса и взе да му става любим. "Дано имам възможност да го използвам на Чуунинските. Ще го усъвършенствам още малко.".
Хаширама нарочно се разсея и по този начин изгуби контрола над чакрата. Третият опит щеше да бъде свързан с направата на само една нишка, прикрепена здраво към оръжието. "Чрез предишната си демонстрация показах нещо много ефективно - чакра молдове 4 и 5 в едно. Комбинирайки ги, мога да контролирам силно режещо острие. Атаката се превръща едва ли не в двойна. Сега ще опитам само да получа една нишка, защото е много по-лесно да контролираш всичките си пръсти, отколкото един-единствен.". Тъмнокосият затвори очи, за да придобие концентрация по-бързо. Насочи чакра към средния си пръст и бавно започна да я изкарва. Когато усети, че нишката бе достатъчно дълга, отвори очи и я закрепи за куная като внимаваше да не прелива и най-малка част в него, след което рязко помръдна ръка. Оръжието бе идеално прикрепено към "конеца", излизащ от пръста. "Бинго!".
Започна все повече и повече да му харесва това, което правеше, но вече се зазоряваше. Днес щеше да бъде голям ден, оползотворен само и единствено с тренировки и други необходими неща. "Трябва да ходя и до Отогакуре, така че най-добре да спра с упражненията с този молд и да върша и друга работа" - помисли си той, разваляйки изцяло концентрацията.

/ +17 чакра ; усвоен молд /

Тренировка за усвояване на Katon: Benijigumo

След като отпочина от изпитите Шино реши да усъвършенства малко техниките си. Все пак той бе от малкото Абураме, които имаха огън за свой елемент. Една много интерестна техника му беше Katon: Benijigumo.
Отиде на тренировъчната площадка. Там имаше и други които тренираха, но той се отдалечи от тях и започна с техниката си.
Като за начало призова един Буншин клонинг, той му трябваше просто като цел.
Сключи ръцете си в началният знак. Концентрира огромно количество чакра в белите си дробове, завихряйки я така че да започне да се подпалва. Когато усети, че е достигнал пределна топлинна издържливост започна да изпълнява знаци с ръце, при последният знак, сложи пръсти под устата си и от там излезе огромна струя огън, която направи огнен кръг около  клонинга. Но устата му не престана да бълва огън. Сега той се сформираше пред него, като огромен паяк. Почти бе готов, но чакрата в дробовете му свърши. Всичко се провали и пламъците огаснаха, а клонингът се разруши.
Шино седна и си почина, когато отново беше събрал загубената чакра, стана от мястото си и се подготви за втори рунд.
Призова нов клонинг. Отново събра чакра в дробовете си, но този път още по-голямо количество. Загря чакрата до топящи метал градуси. Вътрешно изгаряше, но още не бе свикнал просто. Изпулни серия от знаци, отново се запали огнен обръч около клонинга. Шино се концентрира и се отдаде изцяло на образуването на пламтящият паяк. Този път успя. Той беше огромен и пламтящ. Паякът се спусна към клонинга, който в момента беше означен за противник и с челюстите си преряза клонинга на две.  После Шино прекъсна атаката и се струполяса на земята. Устата му гореше, но това бе нещо обичайно. "За сега е добре, но ще го повторя, трябва да съм още по-бърз, иначе как ще стана достоен упонент за един Учиха, на пример."-мислеше си той до като се изправяше на крака.
Коленете му трепереха от умора, устните му бяха обгорели, лицето му - също. Този път искаше да направи всичко двойно по-бързо. Застана в удобна за него поза, сключи ръце в началният знак и събра чакра в дробовете си, завъртя я с огромна скорост, с цел да увеличи температурата още повече от последният път. Изпълни серията от знаци без проблем и когато подложи пръсти под устата си, от там излезе огромен пламък, който много по-бързо заобиколи вече чакащият клонинг и размерите му бяха двойни. В кръга беше като в огромна пещ. Паяка се образува по-бързо от миналият път и отново с прецизно движение нападна отбраняващият се клонинг. Клонингът се опитваше да избяга от паяка, но беше попаднал в огнена клобка и не можеше да се измъкне. На края паякът го спипа на тясно и с огнено кълбо, което излезе от устата му събори клонинга, а после го разчлени с челюстите си.
Шино падна уморен до като огънят полеко загасяше. Това беше една много изморителна тренировка. Знаеше че има какво да се желае, но поне бе усвоил основата и можеше един ден цялата болка и жега вътре в него да си е заслужавала.
Когато си почина стана от студената, за него, земя и се прибра във вкъщи, разказвайки на баща си за изпитите в академията.

Тренировка за бързина

Малко необичайна идея, но все пак важното беше, че я имаше.Така разсъждаваше Мадара над следващия си план за трениране, който изготвяше тази сутрин, след като излезе от къщата си.Беше нахранен и напоен, не му се спеше, като цяло напълно доволен отвсякъде и нямаше право да се оплаква днес.Слънцето не грееше прекалено силно, имаше лек бриз, разнасяше се миризмата на речна вода и тревички, мокри от сутрешната роса все още.Та дори не беше още обед.Идеалното време.Нямаше и хора наоколо, което също беше в плюс.Чернокосият не харесваше идеята да му се мотаят из краката, когато работи по себе си, силата си и психическата си издръжливост.
Избра си идеалната поляна.Гола изцяло и без издутини по земята.Тоест това сочеше само едно - нямаше шанс да падне и да се убие като куче.Започна с разтегателни упражнения за ръцете.Костите му изпукаха леко в началото, вечерта беше спал много неудобно и се беше обездвижил в последно време, но страшно нямаше, сега за кратко щеше да оправи този малък, но значителен донякъде проблем.Усети по едно време леко напрежение в раменната част.Само с нея не се беше занимавал.Имаше сигурно много неиздържливи на тежести ръце.Лицеви и набирания не харесваше.Не, че само с тях се получаваше, но условия за друго не съществуваха на този етап.
Минаха, не минаха, 15-тина минути и мъжът реши, че това е напълно достатъчно засега.Вдигна крак, сгъвайки го в коляно и го изпъна рязко.Повтори движението и с другия.Редува ги така около десет пъти и се спря.
''-Спринт като разгрявка не е лоша идея.''
Затича се напред и започна да обикаля в максимално широк диапазон около окосената зона, която щеше да употреби както подобава след като прецени тичането за достатъчно.Започна да се измаря бързо.Но не като предния път.Което пак беше добра новина, значи имаше все някакъв напредък, колкото и малък да е той.Тичаше ли, тичаше напред, а болките в краката не закъсняха.Имаше мускулна треска на цялото тяло.Беше причинена не от какво да е, а от...чакрата, която тренираше толкова много в последно време.Две техники, а?Малко, но достатъчно засега според него.Да ги усвои хубаво и да му е ясно всичко около тях - за него това беше фикс идея и стоеше пред желанието да има повече от 10 джутсута, но да умее бегло да ги употребява и да не може да измисли една читава тактика към тях.Не, благодаря.Това се въртеше в мислите при подсещане за подобен абсурдизъм.
Болките в корема му нараснаха до нетърпимост.Защо винаги стомахът го хващаше при тичане?Този път не беше от физическото натоварване.Изглежда Катон чакрата беше направила леки раздразнения из организма му.Раздвижеше ли се малко по-рязко, топли, студени вълни го обливаха, гадеше му се и го обземаха болки и скованост, тегнещи над цялото му същество.Спря се рязко на едно място, набивайки пети в земята и разронвайки пръстта.Заби се буквално като пирон и потръпна като пружина, заставайки мирно в позиция.Започна да крачи бавно наоколо.Не трябваше да сяда, колкото и да го боли.Седне ли, щеше да го заболи и да се задъха двойно повече.Докато чака да му мине адреналина, емоциите и болежките, ще се поразтъпче.Винаги правеше така, нямаше да изневери сега на традицията си.Огледа се около себе си.Вече идваше следобядът.Не се беше усетил даже колко време е тичал или с каква скорост е било, колко пъти е обиколил площадката.Мислеше, че едва е направил 4-5 обиколки, но не беше прав.Още един факт му подсказа, че е попрекалил малко - усещаше как на краката му ще се образуват рани от обувките му, ако вече дори не беше добре разранено и раздразнено там.Само пришки му липсваха, но се преживяваха, можеше да е и по-зле.Радваше се, че не е паднал да счупи я крак, я ръка.Добре, че обичното му лице си стоеше здраво и непокътнато.Те тогава щеше да става война на Божествеността и Силата.
-Буншин но джутсу!
Направи знак и срещу него се появиха 5 съвършени негови копия.Погледна ги и се опита чрез мисълта си да даде заповед, но явно така нямаше да се получи.Поне не и на ниското ниво, на което се намира.Заговори високо, ясно, наперено и с мощ, засега неоправдана:
-Вие, клонингите, се появявате като илюзия и следователно с лика на оригинала си.
Смръщи се и се замисли колко куная точно и шурикена беше купил, когато посети за първи път магазините за оръжие.Заговори отново на клонингите по същия онзи начин:
-Във всеки от вас има по 10 куная и 10 шурикена.Не са истински, също като вас, което ме олеснява много.Аз ще тичам, вие ме замеряйте с тях.Капиш?
След като "Мадаровците" кимнаха и приготвиха оръжията в ръцете си.
''-Добре...Това е с илюзия...Няма как да ме наранят, така че не е проблем, ако ме удари някое острие.''
Застана в позиция и ги загледа.Важно беше да следи идеално всеки един и да не си нарушава концентрацията си нито за секундата.В същите моменти се налагаше да се предвижва с изключителна пъргавина от място на място, стараейки се да не попадне в обсега на противниците си.Затича се настрани.Започна да бяга с всичка сила.Отново спринт.Чу свистене зад гърба си.Един от клонингите беше хвърлил оръжията и изчезнах, когато те удариха в земята и се изпариха в тънка струя дим.По едно време се спъна в камък.Откъде се беше появил?Залитна напред и за щастие не успя да се удари качествено.Подпря се на ръка и спря сблъсъка със земята.Едното му коляно се удари, за щастие съвсем леко.Въздъхна и стана.Отново се затича и пореден дъжд от фалшиви оръжия го подгони.
В продължение на повече от час се състоеше това му приключение.Накрая щракна с пръсти и освободи клонингите.Падна на тревата.

До Шино:

/Katon: Benijigumo - усвоена; +17 чакра/

До Мадара:

/+80 бързина; +30 кръв/

Кагуя моментално се озова на тренировъчната площадка. Искаше да разбере, кой е сенсеят й и какъв е елементът й. А след това можеше да започне официалното си обучение. Огледа се наоколо.

Пред нея застана красива жена със светлолилави коси.
- Кагуя, нали? Аз съм Рен Санами и от днес нататък ще бъда твоят сенсей.

Кагуя загледа появилата се жена. Беше наистина красива, но освен това изглеждаше като силна нинджа. Преглътна нервността си и се усмихна едва забележимо.
- Да, сенсей. - кимна утвърдително. - Аз... искам да разбера кой е елемента ми.

Жената извади някакъв лист хартия от джоба си.
- Този лист е направен от специален тип дърво, изпълнено с чакра. Хартията реагира и на най-малкото количество енергия, в зависимост от природния елемент на шинобито, което я докосне. Реакциите са както следва:
- Katon: хартията ще се запали и ще се превърне в пепел;
- Fūton: хартията ще се раздели на две;
- Raiton: хартията ще се набръчка;
- Doton: хартията ще стане мръсна и ще се "разпадне";
- Suiton: хартията ще стане мокра/влажна.
За да разбереш своя елемент, прокарай чакра в този лист - каза сенсеят и ѝ подаде хартията.

Кагуя изслуша инструкциите и обяснението и пое хартийката в ръката си. Огледа я. По нищо не приличаше на необикновена хартия. Малко правоъгълно листче в бял цвят. Нищо неестествено. И все пак вярваше на учителката.
Сложи листчето между дланите си и се концентрира. Насочи малко чакра към дланите си, както вече бе научила да прави в академията, и разтвори ръце.

Тренировка за чакра молд - level 4

Шино тъкмо излизаше от кабинета на Хокаге, понеже малко по-рано беше там, за да му докладва, че е изпълнил мисията си и до като минаваше през големият коридор, реши че все още има сили да потренира.
Знаеше че оръжията на един нинджа са част от него и до това, колко добри са оръжията му, зависеше голяма част от силата на нинджата. Когато наблюдаваше как тренират Джунини или Чуунини, забелязваше, че когато използват кунай и/или шурикени, а понякога и други оръжия, покрай тях се виждаше слаба или по-силна синя светлина. Момчето знаеше, че това е резултат от чакрата прокарана по оръжието и така прободната сила на острието нарастваше в пъти.
Чуунинският изпит наближаваше, а той силно искаше да участва, без значение дали ще успее да премине, което беше желателно. Обаче другите генини, които знаеше че ще участват вече бяха тренирали от по-дълго време и бяха доста по-опитни от него, за това трябваше в последните дни да се стегне и да увеличи силата си.
Отиде на тренировъчната площадка, реши да не се занимава със създаването на клонинг и за това се приближи до едно от чучелата. Извади един кунай и с въртеливо движение направи дълъг и дълбок 2-3 сантиметра разрез върху чучелото. Това беше нормално за един кунай. Време беше да мине по същество. Чакрата постоянно циркулираше по каналите, но той я забавяше или усилваше така, че да се изравни налягането в всяка от чакра точките. След като приключи с това, прекара чакрата в дясната си ръка, с която държеше уръжието. Чакрата се насъбра толкова много в ръката му, че усети иглички, явно започваше да изтръпва, което му показа, че трябва да се заеме с предаването на чакрата си към куная. Погледна оръжието и си представи че неговите чакра канали се удължават и сливат с предмета в ръката му, след това чакрата от самосебеси започна да протича през острието. Кунаят беше облян в силна, светло синя светлина. Шино го чувстваше като едно с ръката си. Беше странно, но така се чувстваше винаги, когато усвояваше нещо ново.
Застана в позиция и отново с въртеливо движение одари с острието чучелото през средата. Когато беше отново стабилен, огледа хубаво прореза, дължината беше същата, понеже тя зависеше от човека, но дълбочината стигаше чак до средата на чучелото, където се виждаше дървеният кол, на който беше закачено то. Шино отвори изумено очи. Очакваше по-силен разрез, но не предполагаше че е чак толкова опасно. "Следващият път, по-малко чакра."-отбеляза си на ум той и спря потока на чакрата си към куная, след което го прибра.
Извади два шурикена и се отдалечи на двадесет-двадесет и пет метра от разполовеното чучело, и с всичка сила ги хвърли по неудушевеният предмет. Те се забиха в главата на чучелото, върховете м навлизаха около половин-един сантиметър.
Момчето извади нови два шурикена, по един във всяка ръка. Вече беше разбрал как става номерът с чакрата и му беше лесно, но пропусна малко по-малко чакра към оръжията. С две бързи движения запрати шурикените към разпердушиненото чучело. Те летяха много бързо и се запиха точно в предижните два, разполувявайки ги и забивайки се в повърхността почти до половината.
Шино се усмихна доволен, беше се справил със задачата си, вече знаеше, че просто трябва да тренира, за да стане още по-добър. Взе си доволен двата здрави шурикена и ги прибра обратно в кубура си.

-Е... Загубих си шурикените, но поне си заслужаваше.-каза си той, като една незабележима самодоволна усмивка се изписа на устните му.

До Кагуя:

Хартията се навлажни.
- Елементът ти очевидно е Sution.

До Шино:

/Чакра молд 4 - усвоен; +18 чакра; -2 шурикена/

Кагуя кимна и смачка влажното листче в ръката си.
- С какво бих могла да започна? - реши да се консултира с учителката просто за всеки случай.

- С някоя D-ранк техника например - отвърна жената и ѝ подаде някакъв свитък. - Разтвори го и огледай джутсутата добре. Ако имаш някакви въпроси, питай.

Тренировка за сила

След като беше поспал хубаво няколко часа, за да си възвърне силите от мисията, Шино стана, облече се, мина хигиенните процедури, закусва и реши отново да тренира, денят на изпита беше прекалено близо, за да се отпуска точно сега.
Отиде да тренировъчната площадка и реши да увеличи силата си, а до колкото може и бързината. Намери си един хубав дебел дънер с диаметър около два-два и половина метра, но беше висок едва три метра. "Така Шино, направи от това чудовище клечка за зъби."-помисли си той-"Може да започнеш да повръщаш и кръв, но няма да мръднеш от тук до като не стопиш това дърво.".
Шино се отдръпна на зад, запретна ръкавите си. Постави единият си крак по-назад, за упора и засили единият си юмрук към масивното дърво. Кокалчетата го заболяха от удара, но на дървото му нямаше нищо, това и бе очаквал. Нямаше всичко да е толкова лесно, все пак вече беше част от света на Шиноби. Започна да нанася удар след удар върху кората, но тя едвам се отронваше. Всеки нов удър беше по-силен и по-бърз. Ръцете му придобиха морав цвят, а кокалчетата му започнаха съвсем леко да кървят. Но той вече беше претръпнал с болката и до някъде тя му доставяше удоволствие.
Нанасяше удар след удар, но потъна едва десет сантиметра на вътре в чудовищният дънер. "Сега!"-помисли си той и засили опорният си крак към дървото. След което с опорният стъпи здраво и нанесе удар с другия си крак, започна да ги редува и както при ръцете, така и тези удари се забързваха и усилваха мощността си. След над петстотин унищожителни удара с крака, Шино беше успял да смъкне едва още десет сантима от дървесината. "Не е достатъчно."-помисли си разсеяно той. Оставаха му да смъкне още над два метра от този грамадан и беше решен да го направи.
Как му се искаше сега да вкара малко чакра в крайниците си и бе сигурен, че ще помете дървото само с няколко удара, но не това бе целта, така щеше да упражни контрола над чакрата си, а не увеличаване на силата си, с което щеше да подобри и тайджуцуто си. До като нанасяше ударите, все по-скоростни и по-мощни се замисли.
Много негови роднини и приятели, вече станали Джунини и Чуунини, му разправяха, че едно от първите неща, които били усвоили било тайджуцу, наречено "Rakanken". То било съставено от елементарни удари с крак, коляно, длан и др. Но били в такава сила, че можели да повалят противника без проблем. Някои от по-близките му приятели, много по-големи от него, му бяха споделяли, че когато са се изправяли в битки с някой на истина много силен противник, като някой от Акатски на пример, им се налагало да ползват Rakanken тайджуцу и няколко пъти им се случило да погубят противника си. Колко много сила се съдържаше в това тайджуцу, направо плашещо.
"Ако успея да изпълня целта си, дали ще усвоя това джуцу?"-замисли се Шино до като продължаваше с ударите.
Ръцете му бяха леко подути, а моравият цвят се бе увеличил в пъти. Кокалчетата бяха страшно разранени и облени в кръв. Коленете му не се виждаха, но само можеше да си представяш какви са, щом крачолите от коленете на долу бяха алено червени, та вече капеха. Но Шино не се интересуваше от това в момента, важното бе да изпълни целта си и с малко късмет да научи новата техника.
След пет-шест часа неуморно нападение над дънера, той беше изчезнал. Късчетата от дънера покриваха земята така, че не се виждаше нито прастта, нито зелените стръкчета трева. Дървесината около Шино, попиваше кръвта му. Забелязвайки, че дънерът беше изтанен до точните размери, Шино нанесе последен удар с крака си и събирайки чакра в юмрука си удари горната част от дънера така, че го запрати на няколко метра от него.

-Успях!-усмихна се доволен той и в следващият миг му причерня, падна на земята в хилядите парченца дървесина и изгуби съзнание.

/ +50 сила; +18 кръв; усвоена техника /

След библиотеката Шино се почувства достатъчно добре, за да потренира малко чакрата си. Беше усвоил четирите нива на чакра контрола, но сега му оставяше петото ниво, най-трудното, според него. Трябваше да създаде възможно най-тънките чакра нишки и да помръдне нещо с тях, дори и да бе потрепване щеше да е запознат с основното.
Когато отиде на тренировъчната площадка там имаше няколко шиноби, които тренираха, но не им обърна внимание. Знаеше,че Chakura no Ito се използва главно от кукловодите, а ако го владееш с добра прицизност можеше да водиш и човек. На него му трябваше само основно познание и умение, до толкова, колкото да може да го използва при някоя джуцу или нещо от сорта. За целта си беше донесъл една от старите плюшени играчки, средно голям бръмбар (все пак е от клана Абураме), който сега щеше да изпълни последната си мисия. Постави го на земята и седна до него, отново крастосвайки крака в поза "Лотос". Реши първо да се научи да създава нишките, преди да ги свърже с нещастната играчка. Долепи пръстите на двете си ръце за противоположните им (палец-палец, показалец-показалец и т.н.). Визуално си предтсави как чакрата циркулираща в пръстите му се свързва с каналита на другата ръка. След това бавно започна да отдръпва пръсти, продължавайки да си мисли как чакра потокът не спира и се получи. Пет чакра канала свързваха двете му ръце. Но тези потоци от чакра бяха много нестанилни и прекалено дебели око половин сантиметър всяка. Опита се на ум да намали провеждащата чакра и успя почти двойно да намали размерите им, но пързо след това чакрата це разпадна и изчезна. Повтори процедурата още веднъж, успявайки даизтънее потока от чакрата до дебелитана на игла. Знаеше че това е добър резултат, но използваше и двете си ръце, а сега трябваше да направи същото но с играчката. Разбирайки как се създават нишките Свърза две чакра нишки с две от плюшените крачата на бръмбъра. С половин часови упражнения успя да изтъни потоците до два милиметра всяка. Сега предстоеше още нещо, да помръдне крачетата на плюшкото. Отпусна се и изпразни ума си. Помръдна леко пръстите си и краченцата също се помръднаха. След което нишките се разпаднаха.

-Мисля че за това ниво, така е добре.-каза си-Сега бръмбърче сори, но ще те превърнем в пепел.-усмихна се злобно той.

/Шино, раздели тренировките на две - първата на един пост, чакаш да ти се провери и тогава даваш другата  то така иначе за 100 реда ще вземе някой да напише 10 техники  действай както действат останалите/

-

/Чакра молд 5 - усвоен; +12 чакра/

Тренировка за Katon: Gōkakyū no Jutsu (ранг С/Ц)

След като премина чакра нишките. Шино остана на тренировъчната площадка и се залови да потренира ново джуцу, с което щеше да изпепели играчкта си.
Отдалечи се от малкият плюшко с около двайсетина метра. Припомни си какво бе чел преди време за техниката Katon: Gōkakyū no Jutsu. Затвори очи и се отпусна. След като беше изпаднал във вътрешен мир, направи началният знак, с който си помагаше да концентрира чакра и изпрати повече чакра в дробовете си. Задържа я малко и изпълни шест знака с ръце (Mi, Hitsuji, Saru, I, Uma, Tora / Змия, Коза/Овен, Маймуна, Прасе, Кон, Тигър). При последният знак, пръстите му се намираха под устата и със всичка сила издуха чакрата от дробовете си правейки едно сладичко кълбо с големината на топка за боулинг. Това не го устройваше, целта бе друга, изпепелен плюшен бръмбар. Този път събра повече чакра в дробовете си и я задържа малко по-дълго. Отново повтори знаците и кълбото се уголеми два пъти повече. "Все е напредък."-помисли си Шино, поемайки няколко пъти дълбоко въздух, за да охлади малко дробовете си, които се чувстваха като в пещ.
След още над десет опита, кълбото растеше, болката в гръдният му кош изчезваше, привиквайки на топлината, а лицето му все повече обгаряше от високата температура, която създавака кълбетата пред него.
Усещаше че краката му вече умаляват, все пак пет-шест часа не спираше да повтаря техниката. Плюшкото беше почернял, но все още не беше постигнат желаният ефект. "Сега ще успея, иначе да не съм от клана Абураме."-обеща си на ум Шино. Събра отново ръце в първият знак. Концентрира колкото се можеше повече чакра в дробовете си. Задържа я около десетина секунди, след което изпълни знаците с ръце. И когато пръстите му се озофаха под устните му, от дробовете му се откъсна огромен пламък, който се превърна в огромно огнено кълбо. Всичко беше супер, успя да създаде точното кълбо. Е беше супер за него де. В същият момент, когато кълбото се сформира и се намести на полянката с огромните си размери, малкият плюшен бръмбърчо, беше жестоко кремиран, а от лекият полъх на вятъра, пепелта която беше оставил се разпръсна във въздуха.

-Горкият ми бръмбар.-каза с равен тон Шино и се прибра у дома си. Нахрани се набързо и легна да си почине след изтощителният ден.

/Katon: Gōkakyū no Jutsu - усвоена; +11 чакра/

Тренировка за усвояване на Mushi Kame no Jutsu

До като си седеше във вкъщи, Шино реши да потренира малко с буболечките си, все пак те играеха голяма роля в силата му, а и не веднъж кланът му е помагал на селото с тях. Отвори бързо един свитък и прекара на бързо поглед през йероглифите. После го върна на мястото му.
Техниката която щеше да изучава в момента се наричаше "Mushi Kame no Jutsu". Тя наподобяваше на техниката "Hakkeshō Kaiten" принадлежаща към клана Хюга, която много малко нинджи от този клан можеха да я използват и по сщият начин, малко Абураме използваха този вид "щит"
При "Mushi Kame no Jutsu" насекомите се струпваха около теб под формата на купол и действаха като непробиваем траен щит, който можеше да бъде пробит от силна експлозия.
На Шино му трябваше помощ в тази техника за това се затича из селото и намери един свой близък приятел Джунин и го помоли за помощ, той естествено прие.
Излязоха на тренировъчната площадка. Шино запозна с основите на техниката, приятеля си и той вече знаеше, че за да помогне на приятеля си, трябва да го нападне по всевъзможни начини, до като той се научеше да се сработва идеално с инсектите, за да се получи идеалният щит. Той нападна Шино с няколко шурикена, по които бе провел чакра. Шино лесно ги избегна. Редуваха се техники и от двете страни, когато Шино стигна до ниво в което се нуждаеше от почивка, за възстановяване на чакрата, накара Кикайчи да направят защитен купол около него. Джунинът продължи да мята оръжия по купола, но те бяха погълвани от щита. "С оръжията се справя."-помисли си той. Беше ред на малко тайджуцу. Когато направи първите си два-три удара почти проби щита, но Шино бързо го подсили, така при всеки удар щита потъваше и обхващаше крайникът, който го е засегнал и ако това не беше негов близък приятел, Шино най-вероятно щеше да използва предимството си и да счупи крайника. "И с това сме готови. А сега трудното."-отново си помисли мъжът, като започна да изпълнява различни нинджуцу техники. От по-слабите, щита не помръдваше, но при по-силните удари от чакра по каквато и да е форма, щита поддаваше.

-Сгъсти още щита.-предложи на Шино, той не бе ползвал тази техника, но знаеше какво трябва да направи, за да му помогне.

Шино го послуша и добави още Кикайчи към купола, сгъстявайки ги и правейки ги по-силни. Вече не се поддаваха на по-силните удари, но когато Джунинът реши да покаже на младият мъж, че не трябва да се доворява изцяло на защитатата на купола, направи много силно нинджуцу и инсектите се разпаднаха от строя си, връщайки се обратно в тялото на Шино.

-Как беше?-попита задъхано Шино.
-Не съм много запознат с техниката, но мисля, че като за първи беше доста добре. Е... Имаш нужда от тренировки, но всеки има.

Шино се усмихна благодарно на приятеля си за помощта и напуснаха тренировъчната площадка, тръгвайки на някъде из града.

/Или напиши нова, или ще го анулираме.Нямаш право да играеш с чужд герой, макар и незает.Някой може да го направи нататък и едва ли ще ти е баща./

/Mushi Kame no Jutsu - усвоена; +15 чакра/