Портите на Кумо

Величествените порти на Кумо разделяха неговата територия от общата земя на страните, но облаците бяха все така мрачни и гъсти.

След като си тръгна от офиса на райкагето,Саске се запъти към портите на Кумо.За щастие чернокоското нямаше проблем с охраняващите нинджи.Той учтиво ги поздрави,а след това спокойно излезе от селото като се запъти към гората.

Единият от шинобитата хвана оръжието си в ръка, докато друг активира сензорните си умения и разпозна младия генин. По негова команда останалите се отпуснаха и на лицата им се изписаха усмивки. С отработен жест отвърнаха на поздрава, един от тях свери данните на напускащият селото нинджа с предварително получената информация и се върнаха към обичайните си патрулни задължения.

След известно време,Саске стигна до портите.Отново поздрави пазачите,които го изгледаха малко странно,поради това,че беше толкова мокър.С бърза крачка се запъти към дома си,за да подсуши себе си и животното,което държеше.

Веднага щом излезе от офиса на райкагето,Саске се запъти към портите на Кумо.Много се радваше,че отново има мисия.Той знаеше,че охраняващите нинджи знаят,защо напуска селото и,че са уведомени за мисията му.След като премина портите,се запъти към гората.

След известно време,силуетът му се зададе на хоризонта.Щом стигна до портите,поздрави пазачите за пореден път и се отправи към офиса на райкагето.

Райкагето възложи на Саске третата му мисия.След като излезе от офиса на райкагето,генина отиде в своето имение,за да си вземе пликче,в което да набере плодовете,които му бяха нужни.Веднага след това,чернокоското се запъти към портите на Кумо.Вече доста често минаваше оттам,и охраната бе свикнала да го вижда,как постоянно излиза и влиза в селото.Когато мина покрай нинджите,Саске ги поздрави,а след това се запъти към оазисите във Великата пустиня.

Пазачите също го поздравиха и, когато момчето се отдалечи от тях, се заговориха:
- Райкаге-сама доста мисии намира на хлапака. Сигурно е опитен.
- Най-вероятно...

Скоро Саске и Касуми бяха стигнали до портите на Кумо. Пазачите изгледаха странно Касуми, а тя от своя страна ги поздрави. Запътиха се към офиса на райкагето.

Не след дълго, Саске стигна до портите на Кумо. Поздрави пазачите, а когато се отдалечи от тях, чу, че си говорят нещо. Запъти се към планината.

Не след дълго на хоризонта се появиха силуетите на Саске и Еми. Минаха покрай пазачите, като ги поздравиха. Запътиха се към офиса на райкагето.

На Саске не му отне много време да стигне до портите на Кумо. Както винаги, пазачите бяха предупредени за това, че напуска селото. Поздрави ги, а след като излезе, се запъти към Отогакуре.

Саске стигна до портите на Кумо, доста по- бързо от колкото очакваше, но това не го учуди. Колкото по- бързо беше пристигнал до Кумо, толкова по- бързо щеше да изпълни мисията си. Сега трябваше да иде до офиса на райкагето.След като мина покрай охраната без проблеми, се запъти към центъра с бърза крачка.

Ино се озова пред портите на Кумо.Поздрави пазачите и влезе през портите.Вече беше в селото си.Тя искаше да изпълни мисията си все по-бързо , защото беше уморена.Момичето се запъти към офиса на райкагето.

След като излезе от офиса на райкагето, Саске се затича към портите на Кумо. Пазачите бяха уведомени за напускането му. Излезе без проблем и се запъти към Ото.

Шисуй мина покрей портите на Кумо дори забрави да уведоми пазачите ,но те явно знаеха че той ще напуска селото ...

След като измина пътя от Ото до Кумо, Саске вече беше трезвен. Не помнеше почти нищо от веселбата миналата вечер. Сега единственото нещо което знаеше, беше, че има ужасно главоболие. Мина без проблем през пазачите, които го изгледаха малко накриво. Запъти се към имението си, за да си отпочине, а след това щеше да иде на тренировъчната площадка за да потренира.

Този път, когато се изправи пред портите на Кумо, му беше някак странно. Странното чувство се дължеше на това, че излиза от селото без да предупреди райкагето. Е нали беше до Ото. Можеше да иде без позволение. Все пак това беше международен град. Мина покрай пазачите, които не бяха наясно с напускането му, но явно се бяха сетили, че отива до Ото. От там щеше да си купи катана и няколко други нещица. Щом излезе от селото, с бърза крачка се запъти към Ото.

Този път, когато се изправи пред портите на Кумо, му беше някак странно. Странното чувство се дължеше на това, че излиза от селото без да предупреди райкагето. Е нали беше до Ото. Можеше да иде без позволение. Все пак това беше международен град. Мина покрай пазачите, които не бяха наясно с напускането му, но явно се бяха сетили, че отива до Ото. От там щеше да си купи катана и няколко други нещица. Щом излезе от селото, с бърза крачка се запъти към Ото.

Този път, когато се изправи пред портите на Кумо, му беше някак странно. Странното чувство се дължеше на това, че излиза от селото без да предупреди райкагето. Е нали беше до Ото. Можеше да иде без позволение. Все пак това беше международен град. Мина покрай пазачите, които не бяха наясно с напускането му, но явно се бяха сетили, че отива до Ото. От там щеше да си купи катана и няколко други нещица. Щом излезе от селото, с бърза крачка се запъти към Ото.

И ето, че след около час вървене, Саске стигна до портите на Кумо. Без проблем влезе в селото, а след това се затича към тренировъчната площадка.

Учиха Шисуй написа:

Шисуй се ядоса лекичко и без да губи от ценното си време той се засили и отново хвана Миктоото (булченската) като я стисна малко по-силно от обичайното и се забяга към изхода и от време на време изхабяваше чакрата си с Шуншина ...

Първоначално Микото щеше да се опита да се измъкне, но усети, че момчето я превъзхождаше и опитите й щяха просто да бъдат жалки и безполезни. Вместо да направи нещо, само каза:
- Май с теб нямам право на отказ...

Момичето само кимна на Шисуй, усмихвайки се и тръгна към вкъщи, като по чудо успя да стигне без да пада, само се блъсна в няколко човека, които я изгледаха на криво, но тя просто им се усмихваше и продължаваше по пътя.