Тренировъчната площадка в академията

Чуунинът изръкопляска, изчезна за секунди и се появи зад гърба на момичето. Върза бандана на челото ѝ.
- Така мисля, че ще ти седи най-добре - засмя се той и след това се усмихна. - Честито, генин-чан!

Наори се усмихна, и в изблик на радост подскочи, смеейки се като някое малко момиче.
-Благодаря ви!- каза тя, обърна се с гръб към мъжа и тръгна нанякъде.

Рин напусна сградата щастлива, че е успяла да достигне този етап и се отправи към следващата дистинация- тренировната площадка, собственост на Академията. Там тя трябваше да усвои още някои неща и следователно да получи титлата Генин, ако се представеше подобаващо, разбира се.
Пътят бе кратък и скоро достигна до желаното място. Огледа се за човека от стаята и го зърна, подпрял се на едно дърво. "Как стигна толкова бързо...?" помисли удивено тя. Премести погледът си върху не далечното езерце, после върху високо дърво с много клони, чийто връх бе скрит от мъглата. Идеално знаеше какво трябваше да направи, за това просто зае позиция срещу дървото. Сви десния си крак в коляното, а левият остана на заден план. Ръцете и заеха място отстрани до тялото и. Позицията и бе като тази, с която човек дава начало на бягане. Е, да. Тя щеше да бяга по стъблото на избраното дърво. Затвори очи и въздъхна. За жалост цялата тази процедура с изобразяването на чакрата бе задължирелна за успеха, според думите на покойният и баща. Едва за трети път и се налагаше да изрисува чакрата в тялото си в ума си, а вече и омръзваше. И все пак се усмихна, незнайно защо, просто позитивизъмът винаги беше с нея. Представи си онези каналчета, по които преминаваше енергията наречена чакра и съсредоточи количество от нея в желаната област, за да бъде възможно изпълнението на ходене, в нейния случай тичане по дърво. Готова, тя се затича към стъблото на дървото и установи, че бягаше по него. Успя да достигне на горе-долу половината от височината му преди да започне да пада към земята. Във въздуха успя да се превърти някак, така че да се приземи на крака.

Чуунинът стоеше подпрян на баобаб и чакаше Рин, загледан в далечината. Скоро усети присъствието ѝ и я погледна. Тя знаеше какво да прави, вече ѝ бе казано. Изпитващият си замълча и загледа момичето, за да може после да обяви коректно резултатите ѝ. Момичето зае позиция срещу дървото и съвсем скоро бе готова със заръчаното. Сенсеят ѝ кимна.
- Хайде сега същото, но по вода.

След  упътванията на учителя, Рин се отправи към езерото, върху което щеше да направи опити да усвои ходенето по вода, надяваше се успешни.
Пристигна на желаното място. Лесно при това. Все пак, водния басейн се забелязваше лесно, защото около него нямаше много дървета. Беше наистина тихо, толкова че, ако някое листо биваше развяно от лекия вятър, щеше да се чуе. Рин се приближи към брега на езерото. Установи, че не беше особено дълбоко, около метър. За това нямаше притеснения, че може да се удави, макар че не умееше да плува. Но от дълбочината може би нямаше значение, ако и беше писано щеше да се удави и в локва.
Мъглата се беше разпростряла наоколо. Прикриваше площадката от хорски очи, макар и наблизо да не преминаваха много хора. Момичето докосна със стъпалото си водната повърхност, а после отпусна крак във водата, която бе ледено студена, за жалост. Бавно затвори клепачите  си,а съзнанието ѝ потъна в непрогледния мрак. Повтори процедурата с появата на чакра потока в ума ѝ. След това сякаш пред очите ѝ се смениха картини, на които изпълняваше желаното. Колко нелепо щеше да прозвучи това, че тя искаше нещата да се развият точно както в съзнанието и, ако го изречеше на глас.  Преплете ръце в знак Тигър и съсредоточи чакрата си в областа на ходилата. Повдигна крака си и докосна водата, а след това стъпи върху нея. Учудена от това, че почувства крака си стъпил върху твърда повърхност отвори очи и видя, че бе стъпила върху водата.  Завървя. Бавно, но сигурно.  Скоро ускори темпото. Усмивка се появи на лицето ѝ и очите и радостно заблестяха.
След десетина минути се върна на брега, смятайки че достатъчно е ходила.

Рин отиде до едно от езерата и се приближи към брега му, а сенсеят остана неподвижен, наблюдавайки я. Тук мъглата беше доста гъста и нямаше място за притеснения от страна на момичето, че евентуално някой друг щеше да я види. Тя докосна със стъпалото си водната повърхност, а после отпусна крак във водата, след което затвори клепачите си. Преплете ръцете си в знак Тигър, повдигна крака си и стъпи върху водата, а после започна да върви бавно, постепенно ускорявайки темпото. След около 10 минути се върна на брега. Чуунинът бе крайно доволен от предпоследния изпит на момичето. Извади кунай и ѝ го подаде.
- Следва най-трудната част, от която ти зависят много неща. С този кунай и уменията си трябва да измислиш стратегия, която не е очевидна, и да ме нападнеш. Хареса ли ми, банданата е твоя!

Усмивката на лицето ѝ бързо се изпари, щом научи какъв е последния етап. Придоби сериозно изражение.Стратегия. Трябваше ѝ стратегия. Обаче тя не бе добра в планирането . Всичко се случваше на момента, от само себе си. Взе куная от ръцете на сенсея и го хвана силно за дръжката.
Помисли за кратко а след това направи Kawarimi no Jutso. Доста очевидна стратегия за сега. Озова се на 4-5 метра от учителя си, близо до едно дърво.То беше високо, с много клони и зеленина. Затича се по стъблото му и се качи на един сравнително тънък клон, неспособен да издържи на теглото ѝ. Рин дочу звук. Звук от чупещ се клон. В този момент клонът просто се пречупи и момичето полетя надолу. Картините се размаха чред очите ѝ, но в следващата секунда се осъзна. Приземяването нямаше да бъде леко, но точно в последния момент Рин се преобърна така че успя да се приземи. Бе клекнала и то съвсем безшумно. Намираше се точно зад един голям храст. Надигна се малко и успя да види гърба на сенсея. Усмихна се. Кунаят, който бе до паднал на земята се намери в ръцере ѝ и след това бе запратен към учителя. Надяваше се, че е била достатъчнп безшумна, че да не издаде местоположението си и да не и се налага да повтаря отново нападението.

Рин придоби сериозно изражение - това се хареса на сенсея и той се подсмихна. Чрез Kawarimi no Jutsu момичето се изпари. След секунди се чу звук от чупещ се клон, който накара чуунина да се огледа.
- Хммм...
За щастие не забеляза нищо, но това не значеше, че не усеща. Хвърчащият към него кунай бе лесно отбит.
- Добра работа, Рин! Харесва ми как мислиш! - извади бандана от джоба на елека си и ѝ я подаде. - Заслужена е! Честито и успех занапред!

Тя взе банданата в ръце и благодари. Беше наистина щастлива и доволна. Скоро напусна площадката усмихната.