Заливът на раковините

Неземна красота и може би единственото място, на което времето изглеждаше по-благоприятно.

Като странна личност, Обито обожаваше да е сам на красиви природни и спокойни места.Крачеше и ровеше с крака из пясъка, гледайки към вълните.

След тренировката си, Итачи твърдо се реши да прочете еротичната книжка, която си купи в Отогакуре. "Какво пък толкова може да има в нея..." - успокояваше се момчето, за да не си натякне сам, че е перверзник.
Той отиде на залива на раковините в селото си - единственото място, на което времето изглеждаше по-благоприятно. Не очакваше да срещне по това време някого там, но ето, че съотборникът му изникна пред погледа му. "Имам чувството, че ме следи..."

Обито стоеше седнал на пясъка и зяпаше в морето.
''-Доста скучен ден.''

Итачи отиде до него и го побутна.
- Не спиш ли, бе? - след тези думи се изсмя.

Отправи поглед към него сепнат и се изхили.
-Понякога.

Дългокосият седна до него и се почеса зад тила. Изглежда му беше неловко от нещо.

Зачуди се защо ли Итачи изглеждаше така.
-Нещо да не е станало?

- Мо-о-оже би-и-и... А, бе, нищо, спокойно! - отвърна нервно чернокосият.
Личеше обаче че не бе съвсем нищо.

-Ще ме накараш да легна отгоре ти с прекрасните ми и снажни 80 килограма чисто месо и здрав кокалак.Не си търси странни начини за самоубийство, а ми кажи.Ако не кажеш, ще ти татуирам името си на задника ти отново, но този път имам всички молдове за чакра и няма да е като одраскано!

Итачи го погледна като бит през краката с чимшир.
- Добре... ама обещай да не ме имаш за някакъв перверзник, защото не мисля, че ще го понеса...

-Спокойно.Аз по начало не мисля много.
Намигна му и го загледа със сериозно, каменно изражение.

Итачи извади от чантичката си книжката, която беше закупил от Отогакуре и я показа на Обито.
- Ам... купих я от Ото, защото ми стана интересно... Искаш ли да я прочетем заедно? - попита с плах тон дългокосият и се надяваше да не му бъде отказано, понеже щеше да се получи една доста неловка ситуация.

-ИчаИча Парадайс...
Наклони глава настрани и се вгледа в корицата й.Всичко беше напълно нормално в реакциите му, докато не забеляза мъничкото кръгче, което сочеше обозначение за възраст.
-Е-ех?
Премига няколко пъти и прехапа едната си буза отвътре.
-Д-добре...

Итачи се изчерви, отмести поглед и намуси устни.
- Е...? Започваме ли...?

-За първи път ще чета нещо подобно.Като цяло нищо не знам по темата.
Имаше чувството, че потъва в пясъка.В този момент признаваше нещо много тежко за него.

- Аз съм имал преживявания, ама... а, бе, няма значение!
Итачи хвана смело корицата и разтвори книгата. На първата страница бяха нарисувани огромни гърди. Младежът се сепна и целият почервеня.

Виждайки огромните бомби, чернокосият усети, че не само се зачервява, но го обливат и студени вълни.Закри с една ръка очите си и слегна настрани.

Итачи тотално бе останал без думи, а това беше едва първата страница. По принцип, по време на "онези неща" не се срамуваше, но тук беше страшна работа.
- Ам, Обито... добре ли си?

-Имам предчувствието, че ще ми текне кръв от носа.
Застана отново нормално седнал и загледа като набита овца.

- Спокойно, де... - каза Итачи, въпреки че и самият той не беше спокоен.
Отвори другата страница...

На следващата страница имаше подробно описан полов акт.Момчето го изчете, шепнейки тихо под носа си и бавно придоби доматен цвят на лицето.
-Ама то така ли ставало?
Отново се закри с шепи.

Итачи също го изчете и тихо отговори:
- Аха... Така става...
На страницата и на тази след нея имаше и картинки, които показваха описаното.

-Знаеш ли...Това ми стига от тази книга...Повече психо атаки не искам...Без това се държа като малоумен и с увреждания, не ми трябва още!
Стоеше настръхнал като мокра котка.

- Ама... има още малко страници... Нека я разгледаме и да се приключва! - предложи Итачи.