Стая 301

Получи листа си най-после.Щом чу, че тестът стартира, заби поглед във въпросите.Изчете ги първо всичките наведнъж, а след това бавно един по един, опитвайки се да вникне в съдържанието.И деветте въпроса нямаха абсолютно никаква логика в текста си.Чернокосият не се досети за нито един възможен отговор.И въобще...Имаха ли въпросите отговор?
''-Ясно...Тези въпроси са направени под формата на психо атаки.И реално единственото смислено в тях е сложната им терминология и неясните примери към тях.Което ме навежда на мисълта, че или се опитват да ни накарат да разшифроваме, или да се опитаме може би да...препишем?В смисъл...Защо иначе ще ни набутат всички до един в една стая и то толкова гъсто разредени.''
Огледа отново буквите и изцъка почти безшумно с език.Смръщи се и се стараеше да не отлепя поглед от листа си, за да не го дисквалифицират от изпита.Тези думи нямаха други контекстови синоними.Значеха пълни абсурдизми, колкото и пъти да ги гледаше.Не беше виждал шиноби тестове преди, но едва ли имаха някакъв смисъл точно тези неща.Обстановката дали нямаше да му помогне да се усети.Затвори очи и се опита да си представи какво има около него.Имаше само бледа картина от лошия оглед, който направи.Не очакваше в интерес на истината подобно предизвикателство.От една страна му се хареса.Вдигна ръка във въздуха, поглеждайки нормално към онзи джоунин.Когато се разбра с пазещите, че има нужда да отиде до тоалетната, един го поведе.Мъжът усещаше очите му на гърба си и се постара да стои напълно естествено.Влезе в едната кабинка и се зачуди какво да направи, за да не буди подозрение.Изчака нормалното време за извършване на някаква нужда, броейки на ум, за да е точен горе-долу и пусна водата.В това време сбра чакра в едната си ръка и я отпусна да е спокойна.Излезе и изчака да го поведат наобратно.Докато сядаше, косата му стоеше около ръцете нормално пусната и леко се тресеше от движенията му.Отвличайки внимание по този начин уж, изпусна нишките, закачайки ги за пръстите на този, който пишеше до него и внимавайки да приличат на косъмчета, които са паднали.Седна си обратно на мястото и хвана химикалката.Сега единственото нещо, което правеше, е да държи писеца хубаво, да са му отпуснати мускулите, за да се мърда точно, а фокусът му да е напълно насочен към чакрата. Съсредоточи се, внимавайки да не стане внезапно струната дебела или осезаема.
Щяха ли да го хванат?Дано не.През цялото време само гледаше в листа невиждащо, мислейки за контрола си и пазейки го добре, докато стискаше другата ръка "нервно", играейки роля, че има тик, а в същото време с дясната пишейки всичко, което долавяше като движения от тази на непознатия до него.

Когато забеляза въпросите пред себе си, Хаширама изпадна в шок. "Добре... Просто трябва да се успокоя и да проверя малко интелекта си. Все на нещо ще налучкам отговора!". Да, ама не. Нито един от въпросите не съдържаше отворени отговори. А и самите задания изискваха много мисъл и разсъждения и пак не беше на 100% сигурно, че решението щеше да бъде коректно. Каква всъщност бе истинската цел на изпита...? Защо бяха нужни толкова много квестори и се наблягаше повече на това да не се преписва, а не на самия тест? Тук имаше някаква уловка. "Най-вероятно сме подтиквани към измама. Може би искат да проверят не излагането на знанията ни върху дадена тема, а уменията за събиране на информация. По-вероятно е... Иначе за какво им е да се усведомяват за интелектуалното ни ниво? Дали сме добри на теория или не какво общо има със способностите ни и изобщо с тренировките, благодарение на които сме базирали самочувствие, за да стигнем дотук?".
Докато разсъждаваше, момчето гледаше право към ръцете си. Беше сложил ръкавиците, които си купи от Отогакуре преди по-малко от седмица и понеже го беше домързяло да тренира, си беше поиграл с тях, зашивайки знакът на Коноха на китките. Неговата повърхност беше отразяваща и това даде доста добра идея на младежа. Той вдигна ръка и понечи да помоли да ползва тоалетната, но в последния момент се реши да направи нещо друго. Престори се, че му е много нервно и си оправи банданата. Правеше всевъзможни тикове, някой можеше даже за луд да го помисли, но сега по-важно бе не мнението на околните за психическото му състояние, а минаването на изпита на всяка цена. Както си гледаше небрежно, Хаширама с лявата ръка пишеше, а дясната бе положил така, че листът на този зад него да се вижда изцяло. "Добре, че мога и с двете ръце да пиша, че щеше да е сложно иначе...". За щастие, момчето зад гърба му бе отговорило на всичките въпроси. Хаширама се постара да ги запомни добре или поне някои от тях и след като се върна от тоалетната, написа каквото беше запомнил.

Шино огледа деветте въпроса. Беше учил за писмената част от теста, но въпросите тук му се струваха абсурдни, някои дори не бяха за ниво Генин. "Тези искат да ни прецакат."-мислеше си той на ум. Около десет-петнадесет минути мислеше по въпросите, успя да съчини някакъв отговор само на един въпрос. "така няма да мина, значи остава само да..."-помисли си той и с периферното си зрение огледа двамата генина от двете му страни, които писаха нещо. Поне в момента очилата му скриваха на къде гледа. Не, не гледаше към листовете, а към самите генини.
В стаята беше тихо, прекалено тихо, но за това пък се чуваха химикалите. Шино се ослуша, генинът зад него също пишеше, през няколко чина също имаше пишещи генини. Забеляза червенокосото момиче, което беше видяло в Отогакуре, тя явно също се затрудняваше, защото ръката й стоеше неподвижно. В момент като този, се радваше изключително много, че е от клана Абураме и може да използва Кикайчи.
Да, щеше да препише. Но щеше да е очевидно ако отговорите му бяха същите като на някой друг генин, за това десет малки, почти незабележими Кикайчи, излязоха от крачола му. И се разпръснаха из стаята, предвижвайки се в сенките и пукнатините на пода. Повечето пукнатини не се виждаха от пръв поглед, но Кикайчи бяха съвсем мънички и спокойно се придвижваха.
Едната буболечка се беше устремила към червенокосото момиче. Изкачи се по крака на стола, на който беше седнала и заълзя по гърба й. Бързо стигна косата й и се придвижи до челото й, но не издаваше скривалището си в косата й. Кикайчи предаде информацията от вторият въпрос, на Шино и той го записа. После буболечката се върна обратно при момчето. Друга Кикайчи, се изкачи по вътрешната страна на крачола, на генина от дясната страна на Шино. Пропълзявайки под дрехите му без да издава присъствието си, се придвижи до ръкава му, от там предаде на Шино отговорите на първата и третата задача. След това по обратния път се върна при гостоприемника си. "Така става много бавно, загубих половината време за три задачи."-помисли си той и смени стратегията. Мястото му се намираше близо до станата, което беше много добре за него. От същите миниатюрни Кикайчи, няколко се заизкачваха по стената. Изкачиха се на тавана на стаята и започнаха да предават информация за задачите на Шино. "Така е по-добре."-помисли си доволно той, като дописваше последните две задачи.
Когато всичко приключи, по-точно когато той приключи със задачите си, прибра Кикайчи обратно в тялото си и остави химикала си върху листа. "Дано да съм успял."-помисли си последно той и зачака времето на изпита да изтече.

Югао повдигна листа с въпросите и го огледа. Не беше ходила често в библиотеката и сега й се връщаше. След като внимателно прочете всеки въпрос и то по няколко пъти, се увери, че няма шанс да ги реши. Всеки, нарушил правилото, ще бъде изхвърлен. Направено бе така, че всичко да е честно. "Но пък кой е казал, че трябва да съм честна..." - рече си момичето, докато продължаваше да гледа към листа, правейки се, че мисли над въпросите, но всъщност пораждайки идеи как точно да препише. Все пак, беше решила да премине нататък на всяка цена, а и изпитващият бе казал, че тук е всеки за себе си, така че не пречеше да опита. Не можеше да си позволи да отпадне още на първата част от изпита. В същия момент усети как момчето до нея започва вече да пише отговорите и трябваше да пребори дяволската усмивка, която искаше да се появи на лицето й. „Нека тествам уменията си…” – рече си Югао. Дори не погледна към момчето до нея, все пак не искаше някой да заподозре нещо, а и й стигаше да усеща движенията му и звукът от химикала по листа.  Не можеше да гарантира, че отговорите са верни, но какво имаше да губи. Гледаше единствено към своя лист, не поглеждаше наоколо. В същия момент обърна погледа си към химикалката, която все още не бе докоснала и която стоеше точно пред нея. Писалката имаше сребриста, почти огледална повърхност, благодарение на светлината, която навлизаше в стаята. Югао погледна към отражението си в химикалката, което всъщност бе доста сплескано, но все пак това не бе огледало. Въпреки това, щеше да й свърши работа за плана, който веднага се породи в ума й. Грабна химикала с две ръце и започна да се прави, че си играе с него докато мисли, но всъщност от време на време го насочваше към листа на момчето до нея и запомняше отговорите. Не беше лесно да се разчете, но с малко усилия, бе възможно. След като запомни отговорите на 4 от въпросите, спря да си играе с химикала и започна да се прави на дълбоко замислена, след което уж се сети нещо и написа отговорите на 4-те въпроса. Засега вървеше добре. Останаха още 5 отговора. Югао отново вдигна химикалката и започна да се преструва, че си играе с нея. След като запомни всички останали отговори, което не стана особено бързо, понеже бяха сложнички за нея, а и въпросите все пак бяха 5, започна да ги записва. Когато приключи, погледна към часовника на стената. Оставаха още 15 минути до края. „Деветте въпроса са готови, а за десетия ще му мисля, когато му стане време…” – рече си Югао, започвайки отново да си играе с химикала. Все пак трябваше да изглежда сякаш й е навик…

Изпука врата си и загледа листа.Прочете до един път, втори път, но не успя да разтълкува нищо.
''-Това тук е пълна глупост.Откъде генин може да се досети въобще за подобни идиотщини?Не съм сигурен и чуунин на квалификации за джоунин може ли да измъдри тези щуротии.Теоретически е невъзможно.А да преписвам не виждам никакъв смисъл, падам си по разсъжденията и нищичко не ми идва на ум, едва ли останалите ще се сетят какво значат тези неща.Няма откъде.Трябва или да имат близки вътрешни хора, или да притежават интелектуални способности след 200.''
Отпусна се на стола си и затвори очи.Загуби пет минутки от времето си така.Отново погледна към листа си и задраска в единия ъгъл чертички.Нямаше план как може да премине през този ад.Изведнъж нещо му прещрака и премигна два-три пъти по-бързо.Ето, че светлината присветна пред очите му.Нямаше да препише.Поне не и оттук.
''-Наричат го събиране на информация това.''
Хвана се за устата и присви очите си.Искаше да изсимулира прималяване.Постоя известно време без да ги затваря, за да се насълзят малко и да придобият лъскавина.Опита се да претендира колкото се може по-добре, че му се случва нещо.Вдигна ръка, треперейки леко с нея.Един от пазачите отиде до него и го изведе да пие вода, за да му мине.Но дали беше просто пазещ?Едва ли...
По-рано, преди да влезе, Обито направи един Kage Bunshin и го пусна да се "загуби случайно" из коридорите на сградата.Не знаеше какво го очакваше, затова прецени, че е добре да направи копие, което да разучи отвътре, но когато се настани в стаята за изпити 301-ва, забрави тотално, че трябва да премахне техниката и да получи знанията в оригиналното си тяло.Ето, че клонингът беше успял някак си да направи хенге на един от тези мъже и да се внедри в ситуацията.От тази страна на нещата Обито дори се зарадва, че се беше разконцентрирал на време.
Момчето застана на мивката и си наплиска лицето.
-Ако още малко се бях напънал, сигурно щях да повърна там.
Подухна си малко с ръка, за да се окопити от ролята си и погледна творението си.Закача с подадена длан към него.Изпитващите винаги имаха отговорите на теста.Този нямаше как да се различава.Когато "пазачът" извади лист и го подаде на Обито, чернокосият се подсмихна, но след това се смръщи.Имаше на разположение 2 минути да запомни колкото може и да се върне, за да допише.Повече от това време беше недопустимо и щеше да се смята като пресрочване.
''-Да видим...''
Огледа хубаво и запомни навсякъде по 2-3 ключови думи.Върна отговорите в папката с документи и записки на копието си, след което изчака да бъде отведен в стаята обратно.Седна на мястото си и отново се направи, че се бави.Чеса се, чопли се, драска по една чертичка, а в реално време премисли как да формулира тези 2-3 думи от всеки въпрос.Накрая написа това, което се сеща, украсявайки го невинно на места с объркващи изречения, точно както бяха формулирани въпросите.Човекът имаше мнение, че щом го объркват, и той ще бъде в този стил, макар и да не е много прав.

Нагато прочете първия въпрос на листа няколко пъти, опитвайки се да намери отговора му, но колкото и да мислеше относно възможния отговор, нищо не му идваше наум. Премина към втория-попадна в същата ситуация. Нямаше отговор на нито един от деветте въпроса, а времето течеше. Прочете ги отново, и отново, ала  така и не се досети за отговор. Макар и да нямаше идея за отговорите, той остана спокоен, а това бе важното, защото знаеше, че ще намери начин. " Тези въпроси са наистина трудни... Един генин няма как да знае такива неща, дори Чуунин не би могъл! Нещо ме съмнява, че целта на изпита е да отгоорим сами... Може би изпитват нашата досетливост? Може би искат да намерим начин, дори и не с изцяло наши заслуги..." мислеше  генинът. Свъси вежди, когато не намери отговори на въпроса си. Беше убеден, че целта на теста е такава, каквато предполагаше. Налагаше му се препише, което не беше любимото му нещо, защото по принцип той разчиташе на своите знания. Огледа хората около себе си и видя, че момчета от двете му страни пишеха усърдно. Реши да препише от тях, но как...не знаеше. Отпъсна се назад на стола си, затвори очи и пъхна ръце в джобовете на робата си, опитвайки се да се успокои. Напипа нещо плоско с квадратна форма в единия си джоб. Извади нещото съвсем незабележимо и видя, че това бе огледалце. Отвори го. Двойно огледалце. Нямаше представа какво прави то в джоба му. Както си играеше с него, го връхлетя идея за препис. Набута огледалото в големия ляв ръкав на робата си и го задържа с пръсти, но то бе отворено и  двете му капачета бяха приближени по такъв начин, че ако Нагато го извадеше на показ, дори и съвсем малко, едното стъкълце щеше да отрази отговорите от теста на момчето от дясно му, а другото щеше да отрази това от първото във вътрешността на второто капаче. И благодарение на големия и широк ръкав на робата му, имаше шанс, дори и малък никой да не го забележи. Реши да опита, въпреки, че знаеше че е поел голям риск. Огледа отново какво вършеха другите, къде гледаше джоунинът, който ги наблюдаваше. Видя че всички около него пишеха, е с някои изключения и задейства плана си. Извади огледалцето съвсем малко, като се стараеше действията му да бъдат незабележими. Насачи го по посака на листа на момчето от дясно до него, което бе отпуснало лявата си ръка надолу и по този начин даваше на Нагато по-голям достъп до желаното.  Веднага в първото стъкълце се отрази листа, но не и отговорите, за това червенокосия го намести така че те да се отразят, а с периферното си зрение наблюдаваше отразяващото се.  След няколко секунди нагоди огледалото и отговорите се отразиха в първото стъкълце, а после и във второто по-достъпно за погледа на Нагато стъкло. Видя отговорите на няколко въпроса, а после и на още няколко. Написа ги след като прибра огледалцето в джоба си.

Малко след като Карин влезе в стая 301 се появи и първия изпитващ. До колкото бе чувала изпитът се състоеше от 3 етап, но нямаше и на идея какво точно представляваха. Изпитващият изглеждаше много страховито. Носеше дълга черна мантия с ин и ян изображения. Имаше маска в черен и червен цвят и страховито подаващ се шаринган зад нея. Излишно беше да се представя. От всякъде си личеше, че е Учиха. Много страховит Учиха. Щеше да й е трудно, усещаше го. Не искаше да си признае, но я побиваха тръпки от този човек. Или това беше заради изведнъж натежалата атмосфера. Толкова беше осезаема, че с нож да я режеш.
Изпитващият обяви какво точно представлява първия изпит. Тест.
„Тест? Да не би да се шегуват?”. Огледа се наоколо, но никой нямаше шегобийно изражение. Всъщност повечето изглеждаха изненадани като самата нея. Нима бяха тренирали толкова, за да правят глупави тестове?
Настаниха ги по местата и Карин с оказа в средата между две момчета. Щом изпитващия даде старт всички сведоха поглед към листите пред тях.
„Ъ?”. Това беше първата изникнала мисъл в ума й щом видя въпросите. Невъзможно беше някой да ги знае. Най-много шепа хора. Но с периферното си зрение забеляза, че двете момчета около нея съвсем спокойно си решаваха задачите. Обърна глава наляво и забеляза редицата квестори наблюдаващи ги зорко. От другата страна беше същата работа. Принципно беше невъзможно да реши тези задачи. Но някак си думите на изпитващия се въртяха в главата й. Май всъщност идеята на всичко беше да препишат без да ги хванат. Защото да решат задачите първо нямаше да им е от особена полза в нинджа животът и второ, беше си очевАдно невъзможно. Значи трябваше да препише. Това беше. Само дето тези квестори й бъркаха в здравето. А и… изпитващия имаше шаринган.
„Майната му…”, каза си и свали очилата си. Разтърка очи и тогава й просветна. Мда… водеше се, че е зле със зрението, но всъщност от известно време насам можеше да вижда много добре наблизо. Кофти беше само, ако й се наложеше да гледа без очилата надалеч. Но за щастие тук не трябваше да гледа надалеч. Това, което й бе нужно седеше на по-малко от метър до нея. И от двете й страни. Бинго.
Сложи отново очилата и изчака да минат няколко минути. Придаде си вид на истински отчаяна и пусна химикалката върху листа. Подпря глава с ръка и зачака часовникът да отброи десет минути. Оставаше само половин час до края. Но имаше време.
Когато стрелката показа, че десет минути са минали Карин въздъхна тежко и сбърчи чело в притеснена гримаса. Отдаваше й се да прави подобни физиономии и го знаеше много добре. Специално бе тренирала пред огледалото преди години.
Свали очилата си отново и отново разтърка очи. Погледна дезориентирано към прозореца. Наистина не виждаше надалеч. Обърна глава към листа си. Но пък с близкото нямаше проблем. Всъщност виждаше безпроблемно 2-3 чина пред нея.
Даде си още по-отчаяно изражение и остави очилата пред листа си насочени към момчето отляво. Обърна глава към квестора, който се ухили злобно. Мда… побиваха я тръпки от тия хора, но нямаше да им се даде.
Хвана химикалката и сведе поглед надолу. Хвана очилата си с лявата ръка и се направи, че си играе с тях, колкото да убие времето. Но всъщност за щастие листът на едното момче се отразяваше почти перфектно върху стъклата им. Не можеше да гарантира, че отговорите ще са на 100% верни и точни, но поне щеше да е опитала. Набързо се помоли да успее да мине и започна периодично да преписва. Слагаше очилата си на няколко минути, за да не е толкова странно, а после повтаряше процедурата с разтъркването на очите и досадното изражение. Лесно запомняше отговорите, които виждаше в отражението. Специално на един въпрос нещо не успя да види добре, но все пак написа каквото сметна, че е видяла. Дано да беше вярно. И да не я бяха забелязали.
Добре, че според картона си не виждаше по-далеч от носа си. Тя винаги можеше да изиграе лекарите в това отношение. Просто не им казваше коя точно буква се мъдри на стената пред нея.
Щом успя да се самоубеди, че е напълно невинна и написа отговорите на всички въпроси, верни или не, погледна часовника. Оставаха само още няколко минутки. Дано да беше минала. Дори и след като написа всичко продължи да сваля очилата си, да си играе с тях и да прави измъченото изражение. Все пак играта винаги се играеше докрай независимо от крайните резултати.

След като изминаха точно 55 минути, с удрянето на стрелката на часовника, Хикаку извика:
- Оставете химикалите! Достатъчно време ви бе дадено! В оставащите минути искам да ми отговорите на един въпрос на гърба на листа! Слушайте внимателно, защото няма да повтарям!
Джоунинът започна да пише на дъската, а квесторите не сваляха погледи от генините...

След като написа необходимото на дъската, Хикаку се обърна към генините.
- Измежду всеки от тези елементи се намира вашия, а срещу него - техника от природната стихия, срещу която е слаб. Например Katon не може да се мери със Suiton, Doton - с Raiton и т.н. Вашата задача е да опишете, ако попаднете в ситуация, в която ви нападнат с дадената техника, как ще се защитите. До дъската има табло, описващо всяко едно от джуцутата. Имате 20 минути! Действайте!

/Задача: Отговорете на въпроса!
Hint: Имате право да включите САМО И ЕДИНСТВЕНО техники, молдове и т.н., които вече имате научени!
Време: 20 минути в РП/до 17:00ч., 26.08!
Редове: минимум 5/

От една страна Югао се радваше, че това не е поредният побъркан въпрос, но пък от друга… може би идеята за такъв въпрос не бе толкова лоша... „Това е доста гадно от тяхна страна. Как би се преборил срещу най-голямата си слабост…” – мислеше си младата Узуки, докато гледаше към дъската. Тя беше Фуутон, следователно нейната слабост – Катон. Техниката, с която трябваше да се пребори бе Katon: Benijigumo. Представляваше огън, оформен като паяк, който се насочваше към противника. Не особено лесно. „И все пак, не смятам да се откажа тук. Щом успях да препиша, ще успея да направя и това. Щом дават това, значи не е невъзможно да се отговори. А и ако искаш да станеш чуунин би било нормално да можеш и да побеждаваш срещу слабостта си…” – продължаваше да разсъждава момичето. Държеше химикала между показалеца и средния си пръст и тихичко почукваше по чина, докато най-различни стратегии преминаваха през ума й. Но почти всяка от тях не ставаше. След още половин минута й дойде идея. Не беше сигурна дали това би проработило, защото никога не се бе изправяла срещу Катон, но нямаше други предложения. „Е, така или иначе, все трябва да напиша нещо…” – рече си тя като погледна към листа. Хвана химикала както трябва и започна да пише.

На листа:
Ако се изправях срещу Katon: Benijigumo, в никакъв случай нямаше да използвам някоя от Фуутон техниките. Бих извадила ветрилото си, което използвам като оръжие и за някои техники. Нямаше да го разгъвам обаче. Щях да прокарам чакра по него, докато е още затворено. Фуутон чакрата има способността да реже. Щях да подсиля ветрилото достатъчно, че да не се повлияе от огъня, макар че то може да издържа и на атаки от кунаи/шурикени. И накрая, бих замахнала с ветрилото към огнения паяк в опит да „разсека” пламъците.

Когато свърши с писането, остави химикала на чина и се облегна назад.

Итачи се взираше в дъската, а след това и в празната част на листа си. Suirou no Jutsu... та това беше воден затвор! "Усещам как ще си хвана пътя през вратата с този изпит! А това е само писмената част... представям си какво ще е натам! Тук целят да проверят бързата замисъл на стратегии. На мисията ми точно това се бях замислил - че врагът няма да чака. За съжаление, там не срещнах Suiton потребител и изобщо не съм запознат с техниките, които използват...".
Последва удряне на главата в дланта. Преписването на деветте въпроса беше фасулска работа, но тук нещата загрубяха. Да погледне в чужд лист нямаше да върши работа, защото той трябваше да използва собствения си акъл, както и способностите си. "Да видим... Това нинджуцу е от ранк C, съответно не е чак толкова плашещо и все трябва да има начин да се измъкне човек. А и джоунинът никъде не е споменавал, че сме хванати в самата техника. Знае се само, че е в процес на изпълнение...".
Итачи се загледа в таблото до дъската. Там беше дадена простичка, но съдържателна информация за джуцуто. Момчето огледа всичко внимателно и се стараеше да вниква дори в запетаите. "... Тази техника може да бъде използвана, само когато има огромна водна площ наоколо... 10 знака, от които единият е пляскане с ръце... Обхват - 0m ~ 5m...". Бинго! Точно от тази свръх важна информация се нуждаеше чернокосият! Той захвана химикала и започна да пише:

"Да речем, че ми се наложи да се изправя срещу водния затвор... Ако тази техника ме хване, само съотборник би могъл да ме измъкне, защото не мога да мърдам в клопката и нямам достатъчно способности, с които бих могъл да изляза. Ако обаче съм извън нея и противникът е бърз, единственото, което би могло да ми спечели време, са десетте знака. Бих могъл да отскоча и да избягам на място, намиращо се далеч от водната повърхност, но, ако сме в средата на океан/море и нямам такава възможност, ще използвам последния си чакра молд - пети. Чрез него ще прекратя свободното движение на ръцете на врага, защото нишките са нещо, което не изисква време за сийлове, а само трениран контрол. Имам и друг вариант, но той няма да проработи, освен ако врагът ми не е запознат с доуджуцуто, което притежавам - Шарингана. Бих активирал очите си и чрез първата запетая, с която разполагам, ще имитирам движенията му. Това най-вероятно ще го разсее и обърка, но залагам повече на втория вариант, защото вероятността за победа там е много по-голяма. А защо не и втори, и трети...?"

С това завърши мисълта си и остави химикала на чина.

Гледайки изброеното на дъската, Мадара надигна вежди и се подсмихна.Усети какво правеха те.Подобни слабости.И то толкова коварна техника за огнените шинобита от ранк генин.Който и да го беше измислил това, идеята беше гениална.Сигурно тук щяха да отпаднат много хора.Молеше се само да не е един от тях.Донякъде се обезсмисляше тази надежда, която таеше.Нали искаше да види въпроси с повишена трудност и възможен отговор.Това беше повече от идеалната възможност.Сега оставаше да си науми простичка тактика.Ставаше въпрос за избягване на техниката с настоящи, собствени умения.Каквито и да са те.Само да са сегашни.Да кажем, че сега го атакуваха.Какво щеше да стори?Да стои безучастно, докато го удавят в Suirō no Jutsu?
Хвана химикалката, огледа листа и записа с ясни букви на него тактиката си:

"Suirō no Jutsu представлява джутсу воден затвор.За да се изпълни, към него са необходими за изпълнение около десет знака.Жертвата, в случая аз, може да отреагира, разпознавайки първите 3 знака, а именно змия, овен и кон.Времето за отреагиране е броени секунди, а в този момент водата заформя своя капан, наречен затвор.Да кажем, че имам бързи реакции и успея да изкарам гунбая си, прокарвайки чакра по него.Гунбаите имат достатъчно сила, когато има прокарана чакра през тях, за да мога да замахна с моя и да ударя водата, поради огромната и плоска форма, напомняща камъче за жабки, която може да приплъзне водите по себе си, а в същия момент да отскоча и да се отдръпна.За атаката бих могъл да хвърля или сенбони, или да приложа някоя огнена техника."

Спря да пише.Друго не му идеше на ума.Зачака да настъпи края.

Карин изчака изпитващия да напише каквото има да пише на дъската и се загледа в написаното. Усмихна се. Десети въпрос беше много по-кофти отколкото си мислеше. Но щеше да напише нещо на проклетия лист, ако ще то да беше пълна глупост. Все пак от всичко това можеше единствено да спечели. Замисли се какво представлява водното джутсу, което бе зададено и с какви техники разполагаше. Някак си не вярваше, че с молдовете ще успее да се справи срещу въпросния „враг”. Поогледа се наоколо и забеляза, че квесторите много внимателно наблюдават всички. Въпреки, че сега не ставаше дума за преписване… май. Мда, всъщност нямаше как да знае дали момчетата от двете й страни са катонисти. Трябваше да разчита на собственият си акъл.
Замисли се и хвана химикала…

На листа:

Ще се оставя да ме затвори в глупавата сфера. Но… преди това ще хвърля кунай с експлозивна бележка по него. Естествено кунаят няма да го уцели, което бих направила нарочно. Въпросният със сигурност ще ме затвори през това време в сферата. Докато съм вътре не мога нито да дишам, нито да мърдам заради налягането. Но… все пак ще мога да движа пръстите си макар и много трудно и леко… Ще използвам чакра нишки /преди да се задуша/, с които да притегля куная с бележката по-близо до врага. И понеже експлозивните бележки се активират посредством чакра, бележката ще се активира от чакра нишките. Врагът има два избора – да ме пусне и да си спаси задника или да продължи да ме държи в сферата, но да гръмне.
Но това е рискована стратегия и вероятността да проработи не голяма.
Suirō no Jutsu се състои от много знаци, което забавя в известна степен ползващия я. За това отново посредством чакра нишки ще захвана ръцете му здраво, за да огранича движенията му и съответно, способността му да прави знаци.


Остави химикалката до листа и зачака да види какво следва. Друго не можеше да измисли.

Шино завъртя листа и се замисли. "Огън срещу вода, трдно. За да избегна техниката, просто не трябва да ползвам катон техники, а за да се измъкна, ами... също няма да ползвам. Така че ми остават Кикайчи и подръчни материали.". След като премисли възможните варианти, взе химикала между пръстите си и започна да пише, обмисляйки всяка дума.

На листа:

За да изпълни нинджата Suirou No Jutsu, двамата трябва да се намираме над водната повърхност. Нинджата може да създаде този затвор и да затвори само един човек в него, така че има само един шанс да ме хване. В момента в който забележа, че той изпълнява тази техника, ще се възползвам от времето на десетте печата и ще използвам Mushi Bunshin no Jutsu, създавайки три клонинга от Кикайчи. Веднага ще разменим местата си отдалечавайки се максимално от нинджата, която иска да ме хване и ще хвърля ледена бомбичка към него. Така ще замразя водата на десет метра от мястото, на което е паднала бомбичката, включително и атакуващата ме нинджа и неговият затвор, печелейки си време да изпълня следващата част от плана си и да не попадна в техниката му.

Поставяйки последната точка на листа, притеснението му се изпари. Това, което беше написал не можеше да се изстрие. Остави химикалката си на масата и се облегна на ръцете си, чакайки и тази част от изпита да приключи.

Хаширама погледна към дъската, а след това и към таблото до нея. Техниката, срещу която трябваше засега стратегически да се пребори, беше Raiton: Raiden. Младежът метна бърз поглед към картинката, изобразяваща джуцуто, и си помисли: "По-творчески настроен съм да напиша как точно ще ме набият с нея, отколкото как ще я избегна.". Естествено, дългокосият съзнаваше, че разполагаше само с едни двадесет минути и хуморът беше единствената способност, която владееше добре, а не му трябваше. Колко жалко... Той погледна отново към таблото и зачете внимателно. "По-ситни букви, моля... Тук диоптъра ли ми проверяват или акъла?"... Мрънкалото обаче успя все пак нещо да прочете, хвана химикала и се впусна да пише, без още да бе измислил нещо. Не обичаше много да напряга гънките. Току-виж вземат да се изгладят от напрежение...

"Като за начало, бих искал да поясня, че въпросът е доста лесен и е трябвало малко повече старание. Тази техника се използва предимно над земята и изисква клонинг и три знака. Човекът, който я прави, не е луд да застане на метър от мен и да експериментира с живота си, съответно разстоянието ще е на поне едно 10-15 метра. През това време мога спокойно да направя Oboro Bunshin no Jutsu, което ще създава илюзия на Kage Bunshin, само където въпросният противник няма да е наясно какво точно правя аз, особено ако е някой генин като мен, който не знае къде се намира и какъвто реално визирате, защото това прилича на подготовка за нататъшните кръгове, а там е малко вероятно да се изправим срещу враг от S-ранк, каквато е и техниката. След клонингите, ще използвам или Moguragakure no Jutsu, или Dochū Eigyo no Jutsu. Между тях разликата не е голяма, но второто ще е по-ефективно, защото ще се смеся с буншините и земята под мен няма да промени формата си. От тази страна погледнато, Raiton:Raiden е нещо напълно безсмислено срещу техники от C-ранк и, честно казано, не знам кой би я използвал при такива условия. Язък за ранка, язък за чакрата!"

Остави химикалката и започна да гледа мързеливо.

Загледа психопатично в една точка в дъската.Не, нищо му нямаше, просто както винаги изразяваше мозъчна функция с леко килната стойка, приведена глава, забит поглед нагоре, за да вижда хубаво буквите, затворена уста в права линия, притворени очи и леко поклащайки се, почесвайки се, както и какво ли още не.Премигна бавно един път.Мигна още по-мудно втори път.Въздъхна тихо, позагледа се и зацъка почти безшумно с език.
''-Да направят по-цветни картинките с елементите, ако е възможно.Тези тук май искат да ни проверят менталното състояние и направо ме уцелиха.Очаквам си жълтата книжка за лудницата на Кири в покрайнините.Ще бъда с птичките по цял ден и ще си говоря.''
Заклати се наляво-надясно и рязко спря.Хвана писалката, изнервено обърна листа и загледа в него.Имаше идея.И то спонтанна.Станеше ли от мудляв рязко хиперактивен, значи мозъчните му клетки все още извършваха по законите на природата трептения.
Отговорът му беше следният:

"Огънят е слаб срещу водните техники.Suirō no Jutsu в превод означава джутсу воден затвор.За да могат да се предприемат неочаквани мерки, ние, потребителите, трябва да познаваме изключително точно началото на тази техника.Да кажем, че ни е известна позата и знаците.И се намираме на водна повърхност.Видим ли знака на змията, намираме ли се и в това време върху вода, това значи само едно - бягай!Далече и бързо!Имам един вариант за избавление.Чрез техника с клонинг.Да кажем, че умеем Каге Буншин.Правим клонинг, който остава навън.Нямаме време за реакция.Клонингът с изключителна бързина, докато сферата все още се заформя около главното тяло, прави някакъв тип атака върху потребителя на Suirō no Jutsu, който задължително трябва да стои мирен, за да му се получи техниката.Примерно хвърля кунай.Или го обгаря с Катон.Един начин е да го повали с тел и Рюка но джутсу.Може и да отиде до него, за да му пробие стомаха с острието, за му забие шурикени във врата точно в сънната артерия, да му прави кардио със сенбони по гърба, да му хвърля димки в очите, да го оскуби и така нататък.Вариантите са много, зависи какво точно се намира в клонинга."

Задраска едното изречение старателно, но все пак остави донякъде да се виждат буквите.Не искаше да го скъсат от собствената му простотия.

Десети въпрос не беше с повишена трудност, поне за Нагато. Лошото в ситуацията бе, че той не знеше много за елемента  Дотон , но за щастие беше научил нещичко за някои техники, и тази срещу която се изправяше в писанията си бе от тях. Всеки трябваше да се изправи срещу своите слабости и дамсе опита да се защити. Нямаше представа какво би направил, но щеше да помисли, да открие слабости на техниката и пак щеше да намери начин, стига да е спокоен и самоуверен.  Затвори очи и прикри лице с дясната си ръка, сложи два пръста на очите си и се замисли за стратегия. За всички възможни начини да победиш слабостите си, а те не бяха много...
Хвана химикалът уверено, вече обмислил всяка изречение, което щеше да напише.Започна да изписва думите бързо със своя крив почерк.

На листа:
За да изпълни тази техника потребителят трябва да е на твърда повърхност, но ако не е няма как да я направи. За това, щом видя че  противникът започна да прави знаците за техниката, аз ще направя  Mizu Bunshin no Jutso, за да му е по-трудно да разбере кой е оригиналът. С клонингите ми ще започнем да бягаме към най-близката водна повърхност, където врагът няма да може да изпълни техниката си. Обаче ако наблизо няма езеро, в което да търся спасение, ще се огледам за възможно най-дълбоките ями, ако сме в гориста местност разбира се, което е много вероятно. Ще изпълнявам всичко с бързина и точност, за да не бъда изненадващо нападнат през времето, в което се бавя с действията си. Ще направя джутсуто Suiton:Mizurappa, за да запълня ямата с вода, а след това ще скоча в нея. През цялото време клонингите ми ще стоят извън ямата, и ако противникът не е направил още джутсуто или е излязъл от земята, аз ще изскоча от ямата и ще използвам генджутсуто си Kasumi Jusha no Jutso. Ще си поиграя с психиката му, разбира се, ако той не направи Кай или не използва чили бомбички, но аз няма да му дам тази възможност. Ще се опитам да избягам възможно най-бързо, ако имам този шанс и ще се надявам противникът ми да не настигне, или цялата игра ще започне отначало.

Надяваше се написаното да не бъде прието за толкова глупаво, колкото му звучеше сега, но това бе първият план дошъл му наум, а може би и единственият.

Саске внимателно прочете всичко което пишеше на дъската. За изпълняването на Suirou no Jutsu бяха нужни десет знака и нападателя и жертвата да се намирад върху или над водна повърхност. Можеше да разпознае тази техника по първите три знака от общо десет, а те бяха: змия, овен и кон. Тази задача не му изглеждаше толкова трудна колкото първите девет, а и вече имаше отговор. Е все пак беше добре, при положение, че никога досега не си беше имал работа с потребител на Suiton. Единственото нещо, което знаеше за тази техника беше, че когато жертвата падне в капана на водния затвор, не може да диша, както и да мърда, заради водното налягане. Беше се сетил само за един вариант, но скоро му дойде наум, какво още да напише. Хвана здраво химикала си и започна да пише с не много красивия си почерк:

" За изпълняването на водната техника Suirou no Jutsu е нужно двамата- нападателят и жертвата- в случая аз, да се намираме над или върху водна повърхност. В случая, елементът ми Катон е по- слаб от елемента на противника, затова трябва да се измъкна с хитрост и лукавство. Трябва да измисля нещо, което противника ми няма да очаква и точно това ще ми помогне. Мога да предотвратя тази техника още щом видя първите три знака от общо окоро десет. Те са: змия, овен и кон. Тогава ще мога да захвана здраво ръцете на противика си с помощта на чакра нишки, така, че той няма да може да довърши знаците и да направи затвора. Но ще имам малко време да реагирам, особено ако противника ми прави много бързо знаците за техниката. Това беше първия вариант. Вторият вариант е, просто да отскоча и да отида на суша, така, нападателят ми няма да може да ме хване във водния си затвор. Третия вариант е, да речем, че не съм могъл да реагирам навреме и противника ми ме е хванал във водната сфера. Тогава мога да разчитам на съодборниците си, които могат да ме измъкнат. Но във всеки случай, трябва да мисля бързо, защото въздухът ми е ограничен и има възможност да се задуша, докато съм във водния затвор."

Това написа Саске на своя лист. Знаеше, че е малко, но не се сещаше за нищо друго, затова реши да го остави така. Остави химикалката до листа си и загледа напред в очакване да види, какво ще се случи.

След като минаха точно 20 минути, квесторите събраха листите. Хикаку огледа генините и проговори:
- Някои от вас знаят защо са тук, доста хитри са и обучените ни квестори не успяха да прозрат измамата. Други пък тотално се провалиха в един изключително важен етап за едно шиноби - събирането на информация и стратегическа мисъл. Целта на този тест повечето от вас успяха да я разчетат, други стояха и блъскаха 75 минути глави. А това какво показва? Че всеки може да се кандидатира за шиноби, но не от всеки става такъв. Предупреждавам ви, че, ако моят изпит ви е изпотил, то следващите направо ще ви уморят! Няма милост и прошка в този свят, особено в нашия - шиноби света! Предупредих ви и друго - за самочувствието. На някои усмивчиците бяха до ушите, но, запомнете, деца мили - откъдето вие идвате, ние оттам се връщаме! Всички преминавате към втори етап, но помислете добре дали ще се явите! Това е от мен - с тези думи завърши и изчезна от погледа на генините.