Зона Четвърта

/Отбор: 4
Кръгове на втори етап:
1. Обща атака
2. Обща защита
3. Комбинация/

Когато портите се отвориха и генини започнаха да навлизат в Гората на смъртта, Нагато също тръгна към зоната определена за него и Саске, като не го изчака, а завървя сам. По време на изпита не смяташе да се държи приятелски, да говори много, защото това само би насочило врагове към тях. Искаше да се измъкне жив и здрав от гората, също и да мине изпита.
В гората беше като в джунгла. Големи дървета опираха короните си една в друга, чуваха се шумове отвсякъде, но червенокосия предполагаше, че са от диви животни.

Щом портите се отвориха, Саске се затича и влезе вътре в зоната определена за него и Нагато. Настигна му и му прошепна:
- Трябва да измислим план. Също и да си шепнем, вместо да викаме, за да не ни чуят и нападнат.- прошепна със сериозен тон.
Както всички други, Саске също искаше да се измъкне жив от гората, затова трябваше да внимава и да работи в екип с Нагато, защото иначе всичко щеше да е загубено.

Нагато повдигна вежда и едва забележимо се усмихна.
-План? Не ме бива в плановете, винаги действам инпулсивно.- продължаваше да върви нанякъде без посока, а твърдото му изражение бе на лицето му.
Смяташе, че да се държи  недружелюбно през времето на изпита би било добра идея, все пак всички наоколо му бяха врагове в момента, може би и самият той. Старият Нагато се бе завърнал. Онзи студеният, безразличен към всичко  освен себе си и целите си.
-Предлагам когато ни нападнат  да действаме на мига, без много разсъждения, разбира се като ще трябва да се научим да работим заедно. А това ще е трудно, защото елементите ни са пълни противоположности. Най-добрият план е да останем живи...

Щом видя, че Нагато става сериозен, Саске последва примера му. Започна да се държи както се държеше много отдавна- хладнокръвно и безчувствено. Започна да обикаля заедно с него, като прошепна сам на себе си:
- Тук е толкова зловещо.- не си падаше много по гори и джунгли.
Оглеждаше се навсякъде, като внимаваше за врагове.

От шумите излезе висок мъж със закрито лице.Отскочи на достатъчно разстояние от двете момчета и почна "ритуалните" знаци към Katon: Hōsenka no Jutsu.Предварително ги замери с 10-тина шурикена.

/Най-малко 10 реда трябват.Действате във времето докато той подготвя техниката!Атакувайте го общо преди той да е завършил и да е тръгнал към вас!/

Нагато веднага се обърна по посока на шума. Видя висок, слаб мъж чието лице беше закрито от маска и се виждаха единствено очите му, гледащи  със злоба. Генинът зае позиция, а мъжът ги нападна като хвърли 9-10 шурикена към Саске и Нагато. Червеносият  успя да хване с ръце 2-3 от запратените към него и ги хвърли  обратно към нападателя, а тези които не успя да хване ги избегна. От хващането на оръжията запратени със сила, младежът леко одраска дланите си. Саске  направи същото като съотборника му в момента и изчака Нагато да действа. Мъжът избегна хвърлените към него шурикени и веднага след това започна да прави знаци за някоя техника. "Katon: Housenka no Jutso..." помисли си  Узумаки. Нямаше време за губене, за това се довери на импулсите си . Запомни в коя област са ръцете на мъжа, защото смяташе да се цели точно в тях. Преди това започна да изпълнява  Kirigakure no Jutso. Изпъна ръка си във въздуха и направи началния знак, а другата сви и пръстите му образуваха същия знак. Имаше късмет, че в гората бе влажно и времето не беше особено топло и имаше възможноста да направи това джутсу, което избра да направи, защото на противникът щеше да му бъде трудно да ги намери с поглед и следователно да ги атакува успешно, а и защото техниката не изискваше много знаци, следователно имаха малко повече време, макар и нападателят да правеше знаците бързо.  Все пак и червенокосият не се забавяваше, даже действаше по-бързо. Мъглата започна да се сформира,а Нагато извади два куная от робата си и ги запрати към ръцете на мъжа, за да спре изпълнението на техниката, а и за да го рани.  

/ Мисля, че в поста ми има и част защита, но се надявам това да не е голям проблем, тъй като се стараех да наблегна на атака, дори и само с оръжия. Също така не зная дали е позволено да се контролират чужди действия, но рискувах./

От храстите изскочи висок и слаб мъж. Саске го огледа набързо. Погледна към Нагато с краичето на окото си. Към двете момчета полетяха няколко шурикена. Саске направи това, което направи и съотборника му. Хвана 2- 3 от шурикените, а другите избегна. При хващането, също както се бе случило и при Нагато, се поряза, поради силата с която бяха хвърлени. Метна ги обратно към противника си. Видя, че след като ги избегна, започна да прави знаците нужни за техниката Katon: Housenka no Jutso. Нагато направи мъгла с помощта на техниката Kirigakure no Jutso. Сега Саске трябваше да мисли бързо и да реши какво да направи. Огнените му техники нямаше да са никак силни, а може би и безполезни, защото мъглата щеше да ги угаси. Поне така си мислеше. Дойде му идея. Бързо и тихо рече на Нагато, без да позволи на опонента им да чуе плана:
- Отдръпни мъглата.- след като видя, че червенокосият му приятел гледа невярващо и неуверено, Саске отново изрече.- Вярвай ми.
Веднага щом Нагато отдръпна мъглата, Саске бързо направи знаците за техниката Katon: Hōsenka no Jutsu. Знаеше, че противника им прави същото, но се спря на тази техника. Щеше да я направи преди него. Сложи ръка пред усните си и изплю затоплената чакра, която беше събрал, разделил на много парчета и затоплил в стомаха си. Получиха се много огнени топки, които се насочиха към непознатия мъж.

Топките явно го уцелиха.И все пак от него остана само някаква мъгла, през която се появи нов противник.
-Futon: Kamikaze!
Разполагаха с минимално време.

/Най-малко 10 реда на пост!В никакъв случай не атакувате!Техниката е B/Б ранк!Нужно е да направите обща защита, която да е достатъчно добра, за да не ви застигне джутсуто!Късмет./

Изведнъж от внезапно появилата се мъгла изникна друга нинджа, която не даде шанс за реакция на Саске и Нагато. Новият противник скочи във въздуха и направи знака Овен, а малко след това започнаха да се сформират торнадота, сравнително малки като се имаше предвид обикновената големина на торнадо, а тя не бе никак малка. Задуха силен вятър. Нагато ококори очи и повдигна вежди, нямаше идея как да се защити, а торнадотата се приближиваха с огромна скорост към него и съотборника му, който изведнъж изчезна, а на негово място се появи един дебел дънер. Край на екипната работа, но все пак Саске не би могъл да се телепортира далеч.
Узумаки даде начало на бягане, с което целеше да се спаси от торнадото, което беше най-близо до нея. Бягаше бързо благодарение на тренировките за повишаване на бързината, а тези за издръжливост му помагаха да не се изморява прекалено лесно. Образуваха се още повече торнадота, които опустошаваха всичко по пътя си. Дървете хвърчаха, бе се вдигнала прах, от който Нагато кашляше, но единственото което беше важно в ситуацията беше да се измъкне невредим, дори и без съотборника си. Щеше да се чувства виновен, ако нещо се случеше на Саске, тъй като червенокосият се спасяваше сам, а не би трябвало. Но да оцелее сега бе жизненоважно. Повреме на тичането си се спъваше в клони на дървета, прескачаше храсталаци, а зад него се извиваха торнадота. Обърна се назад и той можеше да види ухилената физиономия на нападателя си, дори и на голямо разстояние. Младежът продължаваше да бяга и бяга, а заплахата беше на метри зад гърба му.
Скоро след 10 минутно бягане Нагато се намираше навътре в гората, а пред него беше вход на огромна пещера. Усмихна се и изтича бързо в нея, влизайки колкото се може по-навътре, където много прилепи спяха по каменните стени. Беше тъмно. Щеше да изчака нинджата да прекрати техниката си. Бе безсилен пред тези торнадота, нямаше водна техника, която да го спаси, затова беше принуден да се крие като някой слабак.

Изведнъж на мястото на стария противник, се появи нов. Той беше видимо по- силен. Много по- силен. Бързо скочи във въздуха и направи знака Овен. Саске веднага се досети, за коя техника е този знак. Започнаха да се сформират малки торнадота. Всичко това стана много бързо и не даде на Саске и Нагато никаква възможност за реакция. Саске нямаше никаква представа какво да прави. Гледаше всичко много вниматело. Накрая, когато видя, четорнадотата започнаха да стават още по- големи и мощни, единственият му избор беше да бяга. Погледна към Нагато, а след това за миг, тялото на чернокоското се замени с прашен дънер, покрит с мъх.
- Колко добър съотборник съм само...- каза си съркастично Саске, докато тичаше бързо към някое скривалище, в което да се скрие, докато опасността отмине.
Озова се на известно разстояние от противника си. Тичаше бързо, като от време- навреме поглеждаше за съотборника си, които го следваше. Щеше да му е гузно, ако червенокосият му приятел пострада, заради това, че е избягал и го е оставил да се оправя сам, но останови, че той си е съвсем добре. По пътя прескачаше какви ли не летящи неща: клони, камъни, храсти и още какво ли не. Саске се спъна в един клон, което даде възможност на Нагато да го изпревари. Скоро стигнаха една пещера. Естествено, Нагато влезе първи, а Саске го последва. От пещерата излетяха прилепите, които спяха вътре. Червенокоското седна да си отдъхне, като дори не забеляза, а Саске седна до него.