Входа

Входът на кулата беше огромен коридор, а по стените отстрани бяха закачени газови лампи. Атмосферата обаче беше лека, защото прозорците, които се намираха на около два метра един от друг, бяха широко разтворени. Наоколо нямаше врати.

Въпреки многото прозорци кулата си беше неприятно място, според Карин. Червенокосата влезе вътре и с бавна крачка се отправи към стълбите.

Скоро Итачи и Югао се разделиха, защото враговете им изчезнаха, а желаната дестинация - кулата - бе достигната. Момчето влезе през отворените врати на кулата. Наоколо нямаше жива душа. Игла да паднеше, щеше да се чуе. В коридора, който водеше само напред и не се знаеше откъде щеше да се излезе, беше доста хладно. Тениската на чернокосия бе цялата разпокъсана, но, за щастие, той си носеше друга в чантата, в която, незнайно как, побираше абсолютно всичко необходимо. Докато вървеше, свали парцала, висящ на гърдите му, и си облече новата дреха. "Трябваше да предвидя, че тук щеше да ми е нужно направо гардероба да си нося... Да не говорим, че в гората имаше две-три рекички, в които ми измръзна задникът, докато се изкъпя... Тези Чуунински убиват желанието за живот.".

Най-после историите с гората приключиха и идеше ред на нещо ново.
''-Дано е последен кръг.''
Смръщи се и пристъпи през входа.

Дойде ред на третият, дано и последен етап на изпита. Нагато огледа кулата пред която се намираше, а после премина през вратите и. По коридора по който вървеше беше пусто и приятно хладно за момчето. Не знаеше накъде отива, но продължи да върви.

След втория кръг на изпита, Югао и Итачи се разделиха и всеки тръгна по своя път. Младата Узуки вървеше бавно. понеже беше леко уморена и не след дълго стигна до една кула. Влезе и се огледа наоколо. Нямаше врати, затова тръгна по стълбите нагоре.

Шисуй стигна входа на кулата и бавно влезе вътре ,като се огледа и забеляза един празен коридор ,когато ситгна края на коридора той видя стълбите и тръгна да слиза/качва по тях ...

Втори етап с гората приключи. Сега следваше нещо по-ново, дано да беше и последно, надяваше се Шино. Големият коридор не беше много пуст от към хора, но от към обзавеждане - да. Минавайки няколко метра стигна стълбите.

След битката с втория враг, където очевидно Мадара и Хаширама отърваха кожите, двамата се разделиха. Кулата беше съвсем близо и Сенджу бързо я достигна. Влезе през отворените врати и се огледа, но там нямаше нищо специално освен газовите лампи, които успяха съвсем леко да го впечатлят. Той се впечатляваше от почти всичко, така че не бе изненада за него нещо подобно. Докато коментираше наум интериора, той неусетно стигна до края на коридора, където имаше вити стълби...

Най-после се мина онзи втори кръг и идваше време за покоряване на нови хоризонти.Пристъпи и се насочи към стълбите, разсъждавайки над това, което го очакваше.

Най- после втори кръг премина. Нямаше представа какво го очаква. Влезе в кулата и се насочи към стълбите.

Шисуй мина и последната стълба ,като вече стигна врата за отвън и бавно я отвори .Момчето излезе извънсградата и реши да отида да седне под някое дърво на сянка ,защотото от толкова време стоене на тъмно и рязкото показване на слънце му доведе .... :Д Шисуй отиде и седна под едното дърво и вдигна плика,като се зачуди какво ще има вътре ...
-Този плик е интересен на вид ,но какво ще има в него не вярвам да е оръжие ,по скоро награда ...
Изсмя се гадно Шисуй ,защото неповярва дори на себе си . След малко рзмишления най сетне се реши да отвори плика и като го отвори ко да види ... (бонбони)

В него имаше елек. Чуунински елек. На дрехата беше закачена картичка, на която с позлатени букви бе изписано: "Честито! Вие успешно преминахте изпита за чуунин!".

Шисуй заскача радостно като разбра че е станал Чунин с надеждата че никой не го гледа,а когато видя наметалото си каза :
-Е грозничко е ,но все пак мойто наскоро го скъсах ... ъми ще върши работа ... . . . Точно така трябва да тръгвам за да вида причината за това ...
След тези думи дтой наметна елека и прибра картичката с златото у джоба си като направи мушенническа физиономия и изчезна подобаващо с шуншин ...

След точно 2 минути бе на мястото, от което влезе. Е, сега излизаше. Колко хубаво! Чувстваше се някак...по-силен, или просто се смяташе незаслужено за такъв. Успешният резултат може би потвърждаваше силата му...винаги имаше едно "може би".

Излезе от кулата с доволно изражение. Ето оттук нататък започваше животът й на нинджа.

Излезе от кулата. Усмивката още танцуваше на лицето му. Направи няколко крачки напред, а след това се обърна и погледна нагоре, към покрва на кулата. Разбра, че това не е било някакъв сън, а самата реалност. С бърза крачка тръгна към селото си.

''Най-после мога да се нарека шиноби.''
Усмивката все още стоеше на него, макар и да не вещаеше нищо хубаво...Но не се знаеше за коя страна.

Ухили се широко и искрено, преминавайки навън.

Прекрачи бързо прага и...беше свободен. Дишеше тежко и всичко му беше странно. Вече щеше да бъде истински нинджа. Техниките му щяха да са на по-високо ниво... Той щеше да е на по-високо ниво. Затича се към портите на Коноха, реши да направи първата си тренировка, като Чуунин от Коноха.

Излезе от кулатат. "Най-сетне..." - рече си и се запъти към вкъщи. Смяташе добре да си почине, а след това да се върне към обичайния си начин на живот.