Стая III

Огледални стени, под и таван. От тавана висяха въжета с нещо като окървавени краища.

Пристъпи вътре и вратата зад него шумно се затвори.Огледа се.Зрението му щеше да започне да се раздвоява от всичките тези огледала.А въжетата...Нещо сякаш го стегна отвътре.

От въжетата започна да капе кръв. Когато попаднеше на стъклото отдолу, се разплискваше на няколко по-малки капки. Появи се отвращаващ мирис на разложено, който направо можеше да убие някого, ако станеше и процент по-силен. Въздухът стана тежък, а температурата в стаята - способна да изпоти някого.

Огледа се и се хвана за главата.Защо извършваше подобни движения?!Какво се случваше въобще тук?Толкова тягостно място.Имаше нужда от въздух!Пое си дълбоко глътка и му се прииска да не го беше правил никога.Откъде въобще му се пръкна идеята?Та това си беше дъх на смърт!И то нелепа и жестока.Погледна въжетата и се ужаси.Дежавю.Това се беше случвало и преди, но кога?Беше се опитал да заличи всеки стар спомен, който можеше да породи емоция в него и да му попречи да пребори своето "аз", за да стане по-силен.Температурата се покачваше и Мадара усети как му стяга всичко, как едва си усеща органите.Замръзна на място.Какво щеше да стори сега?Имаше ли изход някакъв в крайна сметка от този отвратителен кошмар?Дори не осъзнаваше какво го стресира до такава степен.Нямаше избор.Щеше да се опита да надвие психиката си.

Внезапно по въжетата започнаха да се появяват обесени трупове. Някои от тях бяха хора от миналото на Мадара, други - непознати, а трети - от настоящето... Най-различни личности. Можеше просто да ги е бил засякъл по улицата, но лицата им се помнеха. Стомасите им бяха разпорени и оттам излизаха и висваха вътрешностите им.

Претръпна.Усещаше и чуваше чак в ушите си собствения си пулс!Глух тътен издаваше това сърце, което момчето имаше до скоро за юнашко, но уви, дали наистина бе толкова смел или това бяха поредните уклончиви и заблуждаващи мисли?Явно точно това се получаваше сега.
''-Боже...Бог?Не вярвам много в подобни истории, свързани с религии...Но това дело, тази илюзия...Невероятно е как мога да усетя артериите по врата ми да пулсират...Да ми се смразява циркулиращата кръв по тялото..Идеална илюзия!''
В интерес на истината Мадара се възхищаваше на случващото се, а в същото време изпитваше някакъв интересен и в същото време плашещ страх към слабите си места.От какво го беше страх?Изглежда беше "страх от страха".

Карантията започна бавно да се стича по разпорените тела. Когато падна на земята, се чу погнусяващ звук, а миризмата не беше за коментиране. Гледката беше меко казано отвращаваща. Това изглеждаше сякаш щеше да продължи вечно.

''-Боже, мирише на разложено!По-гаден изпит нямаше ли начин да направят?!Ужасно е!Нямам коментар към случващото се!Толкова долен начин да ни изпитат психиката и морала.''
Мадара затвори черните си очи и се обърна на другата страна.Повдигаше му се от тази картина, разиграваща се пред очите му.
''-Дано се приключва най-после.''
Вече желанието му клонеше към едно - да излезе оттук по-бързо.Дано се приключеше този кошмар!Не искаше повече!Защо се опитваха да разбутат здравия му разум по този отвратителен начин?!Това си беше абсурдно, а и нечестно.

Изведнъж миризмата сякаш започна да изчезва. Труповете срещу Мадара също. Вратата зад него, която изчезна в началото, отново се появи и се отвори.

-Приключи се.
Въздъхна, обърна се и излезе от стаичката.