Стая VII

Тази стая може би криеше най-много мистерия, защото приличаше досущ на... имението Сенджу и по точно - стаята на Хаширама 1:1. Липсваше само едно нещо - огледалото.

Когато влезе в стаята, повдигна високо вежди.
- Господи... Какво става!?
Очевидно бе лесна плячка. Психиката му не бе от най-силните.

Вратата зад него изпращя силно и внезапно изчезна.На нейно място стоеше нещо от рода на огромен огледален портал, който ту се появяваше, ту изчезваше.

Когато чу пращенето на вратата, Хаширама се извърна рязко и в същия момент тя изчезна от погледа му. Младежът смръщи вежди, когато на нейно място се появи нещо като огледален портал с огромни размери. Той ту изникваше, ту изчезваше. "Хм...".
Без много колебание Сенджу тръгна към него. Имаше чувството, че щеше да види нещо неприятно в отражението, но му беше интересно, както вероятно би било интересно и на останалите генини. "Не трябва да забравям, че, каквото и да зърна, то е илюзия. Акълът ми трябва да си остане на мястото независимо от ситуацията" - мислеше си Хаши, пристъпвайки бавно към "портала". Взираше се в него и тръпнеше.

Порталът се появи под формата на огледало за части от секундата пред очите на Хаширама.Видяха се ужасяващи картини на хора с разпорени лица.

Хаширама оцъкли очи, но не издаде нито звук. Според него беше смешно мъж да пищи, да се тръшка и все неща от рода. Сенджу стисна силно очите си и се опита да не мисли за видяното. Сърцебиенето му се ускоряваше и кухият му мускулест орган с възрастови, полови и индивидуални характеристики, който играеше ролята на помпа в сърдечно-съдовата система, тупаше така, сякаш след малко щеше да изскочи! Никога преди младежът не бе чувствал нещо такова. Нямаше представа дали се страхуваше или по-скоро отвращаваше, но възприятието определено не бе положително. Дългокосият нямаше особено желание да отваря очите си, но му се налагаше иначе вечно щеше да си стои така. Най-гадното нещо бе, че се намираше в собствената си стая, в която, като се прибереше, със сигурност нямаше да се чувства комфортно. Определено изпитващите бяха улучили едно наистина слабо място... или може би не бяха те, а самото генджуцу. Генинът не си спомняше да бе чел нещо за генджуцуто, което не му бе в плюс. Изобщо не знаеше как бе стигнал дотук с безполезните си техники и знания, но това сега нямаше голямо значение. Важното бе, че бе жив!

Огледалото се клонира и все по-често започна да премигва пред погледа на момчето, показвайки все по-ужасяващи картини.