Къщата на Шисуй

Шисуй реши да разведри обстановката ,като не отпусна той от прегръдката ,а само акза ;
- Хей преди чунинския бях на кръчма с едно много красиво момиче,а то леко подпийна и ми даде една сладка целувка .Не че се оплаквам де не бих отказал още от същото ,но се чудя защо го направи ...
Шисуй не осъзнаваше какво говори ,но това нещо защо те го бе целунала неизлизаше от главата му и искаше да разере на всяка цена ...

Микото се отдръпна леко назад.
- Какво момиче? - попита леко раздразнено. Не си спомняше нищо след 3-тата чашка/шише, затова смяташе, че става въпрос за някоя друга и някак си това не й се харесваше.

Шису направи крачка след нея ,като се усмихна и каза :
- Ами даа едно момиче име няма да споменавам засега ,но мога да кажа за нея че е прелестна и това е най-красивото момиче което съм срещал и което ще срещна някога .

Микото се смръщи леко.
- Радвам се, че мислиш така за нея - каза с равен тон, но от всякъде си личеше, че никак не се радва.
- А тя какво мисли за теб? - стана й любопитно. Надяваше се въпросното момиче да не го харесва, колкото и егоистично и злобно от нейна страна да бе да си пожелава това.

Шисуй вече разбра че тя незнаеше че той говори за нея ,но се зачуди наистена какво мисли тя за него и каза :
- Еми и аз незнма какво мисли тя ,всеки път е една одръпната такава и все едно ми няма доверие ,макар и понякой път да показва нещо вдругия момент това нещо го няма ,както и сега ...
засмя се момчето ,като започна да вдига едната си ръка бавно към лицето на момичето ...

Микото се намръщи още повече.
- Само не ми казвай, че я сравняваш с мен - каза. Опита се да звучи шеговито, но не й се получи особено, както й смехът, който се опита да направи.

Шисуй се стресна малко от Микото ,но в следващия момент осъзна че не и е безразличен по някакъв начин и така ръката му вече бе докоснала лицето на момичето ,като с леко галене каза :
- Хей Микото знаеш ли че си много сладка ,когато си нацупена ...
Момчето явно се бе разлигавило ,но тази тръпка която изпитваше към нея все още си стоеше даже се усилваше с всяка дума изречена от момичето...

Макар и да се изчерви, изражението си остана същото.
- Не се опитвам да бъда сладка, а... - щеше да каже "сърдита", но бързо се спря и реши да се поправи.
- Все едно, сменяш темата.

Шисуй се засмя за стотен път :Д:Д:Д ,като се втренчи в очите й и каза :
- Еми нем не сменям темата за същата говоря ,но ти просто не ме разбираш ...
като още повече се доближи до нея ...

Щом момчето се зазсмя, Микото го изгледа объркано. За какво се смееше? Нямаше си никаква представа. След това, което Шисуй каза, бедното момиче се обърка още повече. В главата й се появиха куп въпроси, но вместо да ги зададе всичките, от устата и излезе само:
- А?

ААААААА , как така А ..
Зачуди се Шисуй ,защо не ме разбира... Е да аз съм малко шантав ,но все пак ..
Шисуй се замисли как да подходи към момичето ,но единственото което му идваше на акъла бе това да бъде директен без овъртулки ,като каза :
- Еми виж сега това прекрасно момиче за което говорех си ти . ИИИ все още незнам закакво го направи ..
Като се доближи до нея доста близко дали имаше и 30 сънтиметра от нейната глава (така да се изразя ) :Д:Д:Д

Първоначално го гледаше празно, но когато цялата информация потъна и осъзна какво всъщност е направила в кръчмата, цялото и лице почервеня. "Целунала? Аз? Шисуй? Боже мой!" - мислеше си момичето. Не можеше да повярва, че е направила това, но пък от друга страна я бе малко яд, че не си спомня.
- Аз... - нямаше представа какво да каже, затова изтърси първото, което й дойде на ум -...съм тежък случай...

Хмммм ... Странен отговор ми даде ,но пък какво да се прави и това ме задоволява...
Си каза на ум момчето ,след което се отдръпна от Микото с думите ..
Добре де ,добрре спокойно не се спичай ,бешеее хубаво...Като малко се пообърка тук но продължи защото се умалчаха ... - Нека оставим хубавите "спомени" настрана и да ти кажа че станах Чунин ...
Сподели й Шисуй с цел да покаже голямото си его (ХОХОХО)

Микото си пое дълбоко дъх, за да се успокои и се усмихна при думите на Шисуй.
- Поздравления - каза му, а гласът й бе изпълнен с адмирация. Не бе забелязала кога, започна да го уважава толкова и да гледа на него као пример за подражание.

Мерси но не е кой знае какво аз не успях да изляза от техниката ,така че все още съм слаб...Трябват ми усиление тренировки. замлъкна за малко момчето и продължи ... -Точно сега се нуждая от мисия С ТЕБ и така може да проверим и накакво сме способни ...!>Шисуй отново рязко смени темата ...
-Ти нещо интересно потренира ли ...

Момичето се усмихна радостно и го погледна в очите.
- С удоволствие /за ходенето на мисия/ - каза му, след което и отговори на зададения му въпрос, който я накара малко да се позамисли дали няма само да му се пречка на мисия, но реши, че не биха им дали нещо трудно, така че това не беше особен проблем.
- Ами, интересно... не мисля. Само прокарване на чакра в оръжие - каза, след което замлъкна малко и после попита:
- А при теб нещо ново?

Браво доста добре си се справила за времето което ме нямаше с това темпо скороще ме минеш :ДД... /Усмихна се Шисуй ихвана ръката на момичето като язадърпа напред :Д:Д и отново каза :
- Този чакра молд ще ти е много от полза и ще го усъзнаеш много скоро... / Шисуй осъзна че се държи като някой учител и реши дамлъкне ,като на лицето му остана само усмивката с продължаване на походката...