Оазисите

Единствените места, на които можеше да се открие капка вода и зеленина в околността.

Саске навлезе в пустинята и се огледа.Пред него не се виждаше абсолютно нищо, освен пясък.Само златист пясък покриваше всичко на километри разстояние от генина.Беше много топло,на небето нямаше нито един облак и Слънцето напичаше пясъка.Имайки в предвид условията на това място,Саске се бе запасил с вода,но не знаеше какво ще прави,ако тя свърши.Наоколо не се виждаше нито едно дърво смокиня.Тук-там се виждаха по няколко малки кактуса.Чернокоското започна да обикаля,като внимаваше за опасностите,които го дебнеха.

Изведнъж един от храстите наоколо се размърда. Подадоха се две ръце, които го разтвориха и оттам излезе нинджа, облечена цялата в черно. На пръв поглед изглеждаше опитна, но дали беше така...
- Bunshin no Jutsu! - извика тя.
От двете ѝ страни се появиха два клонинга.

Саске се стресна малко, но знаеше, че тази мисия няма да е лесна. Реши, вместо да направи клонинги, да унищожи тези напротивника си. Не можеше за предвиди ходовете му и затова можеше да очаква всичко. Взе два шурикена и с тях унищожи клонингите на противника си. Сега настана и редът на Саске да нападне.
-Katon: Gōkakyū no Jutsu! - извика чернокоското, сложи ръка пред устата си, а от нея излезе голяма огнена топка, която се насочи към непознатата нинджа.

В същия миг вражеското шиноби направи Kawarimi no Jutsu и се изпари. След секунди се появи над Саске с кунай в ръка.

Саске се наведе, и с няколко движения се озова зад нападателя си, а след това бързо го събори на земята, като го хвана така, че да не може да мърда.
-Какво искаш от мен? Защо ме нападна? - развика се чернокосият генин, но след като не получи отговор, побесня напълно.Извади един кунай, като го опря да гърлото на нинджата. - Отговаряй, ако ти е мил живота!

- А-Аз... Това е моята територия, а ти нахлу в нея без позволение! Не ме убивай, моля те! Ако си дошъл тук за нещо, мога да помогна. Виждам, че не си искал да ме нараниш.

Саске се изправи, а след това подаде ръка на непознатия човек. Той се изтупа и погледна Саске.
-Трябва да набера плодове от дървото смокиня.Помогни ми да го намеря. - рече чернокосият генин и зачака отговор.

Нинджата свали маската си и изпод нея се подаде къса синьо-зелена коса с два по-дълги кичура от двете страни на лицето. Очите ѝ бяха в странен цикламен цвят.
- Смокини? Ела с мен. Знам къде има - отговори тя и тръгна нанякъде.

Саске побърза за да настигне нинджата. Задуха лек освежителен ветрец. Чернокоското искаше да подхване някакъв разговор, но не знаеше как. Вървяха известно време, но наоколо имаше само и единствено пясък, а тук-там по няколко кактуса.
-Е...от къде си? - попита Саске, след като не се сети за нищо друго.

- От Сунагакуре, но избягах оттам - отвърна тя. - Ами ти?
Докато говореше, светлокоската вървеше все направо и накрая спря пред едно дърво, което беше цялото отрупано в смокини.
- От селото ти са те пратили за това, нали? Този плод има лечебни свойства, така че не е учудващо... Дървото е единственото в тази област. Друго няма. Но пък за сметка на това ражда много - каза тя и се засмя.

-Аз съм от Кумогакуре. - отвърна Саске докато вадеше пликчето, което беше взел за смокините. Започна да бере, като искаше да набере около двадесет смокини. Стана му любопитно, и попита. - Защо избяга от Сунагакуре?

- Защото имах чувството, че не ми вървеше в това село. Не успях дори академията да мина и мислех, че ще бъде по-добре да напусна и да стана добро шиноби извън пределите на местожителството си. А и никой не ме харесваше, нямах приятели. Намираха ме за странна заради външния ми вид - отвърна тя и сведе поглед. - Както и да е... Не е важно - лека усмивка се появи на лицето ѝ. - И отново извинявай, че те нападнах.

- Няма проблем. - рече чернокоското.
След пет минути неловка тишина, Саске беше набрал достатъчно плодове от смокинята.
- Така и не ми каза как се казваш. - усмихна се Саске и зачака отговор.

Момичето се изчерви леко и погледна настрани.
- Името ми... Касуми... А твоето?

- Аз съм Саске. Е... Къде ще отидеш сега? - усмихна се момчето.

- Ще стоя тук докато не намеря някое по-хубаво място - отвърна Касуми и се усмихна нежно. - Много се радвам, че се срещнахме, Саске! Ще запомня името ти...

-Изчакай. - извика Саске след момичето, което започна бавно да се отдалечава. - Искаш ли да дойдеш с мен в Кумо. Ще ти намерим квартира, а и ще си добре. Хората в селото са много мили. А ако имаме проблем с квартирата, ще отседнеш в имението ми. - Саске се усмихна и зачака отговор.

Силна руменина се появи на снежнобялото лице на Касуми.
- Ами... добре! Благодаря ти много, Саске-сан!

Саске много се зарадва, не само, защото бе изпълнил мисията си, а и, защото бе помогнал на човек, да направи живота си по-хубав. Заедно тръгнаха към портите на Кумо.