Ино Яманака

Име: Ино Яманака
Години: 17
Клан: Яманака
Външен вид: Дълга и руса коса, светло-сини очи, бяла кожа, висока около 1.62см и има голям бюст.
Характер: Ино често мисли за външния си вид - точно като всяко момиче е суетна. Но може да бъде сериозна и мила личност, която доказва, че би могла да бъде верен и добър приятел в нужда. Русокоската не се страхува да изкаже мнението си и говори свободно. Не се срамува.
История: Ино е момиче, което никога не е била изоставяна от своите родители. Те винаги са се грижели за нея, помагали са й в тежки моменти, когато не може да се справи сама и я обичат. Те й вдъхват доверие и самоувереност, че ще успее да стане силно куноичи, което може някой ден да бъде спасител на града, в който се намират.
Още от малка, Ино тренира усилено, за да се подготви добре за академията, а след това и чуунински, джоунински изпит... момичето постепенно забравя за момчетата, които толкова са я ухажвали. Но настъпи миг, когато тя съвсем се отказва да спомене думата "нинджа".
Един ден, майка й излиза до магазина и Ино решава да тръгне след нея, за да й помогне с покупките навръщане. Беше зима, привечер и повечето улични лампи странно защо не се бяха включили. Влизайки в магазина, двете се бавят дълго време и излизайки от него, забелязват колко тъмно е станало. Ино все още беше дете, страхуваше се и се оглеждаше предпазливо. Гледаше ту нагоре, ту настрани, надолу дори. Хващаше силно ръката на майка си, за да се увери, че тя е до нея.
- Няма страшно. - усмихна й се тя и се наведе, за да я целуне по главата.
Стигнаха до края на тротоара. Пред него се намираше една пешеходна пътека, чиито бели линии бяха почти изчезнали, от многото втриване на гумите на колите и стъпките на хората. Лампа примигваше над двете Яманака.
Малката русокоска настръхна, щом майка й тръгна по улицата. Ино забързва крачката си след нея, но сетне чу острия звук на силно търкащите се гуми на кола в асфалт. Синеоката се разтрепери и панически извика:
- Мамо! Кола!
Жената се обърна рязко и трепна. Хвана силно Ино за ръка и се опита да забърза крачката си, но единственото нещо, което за жалост стори, е че се спъна в една малка локва, която беше точно под носа й. Малката Яманака успя да се изплъзне от ръцете й, защото беше достатъчно изплашена, но биенето на сърцето й ускори двойно, след като видя ужасяващата гледка.
- МАМО! - изкрещя силно Ино. Майка й не я чуваше.
Възрастната седеше неподвижна точно пред колата, която явно е успяла да я блъсне. От устата й течеше бавно кръв, образувайки малка локвичка до главата й. Ино прикри с ръце лицето си, но после разтвори пръсти и от очите й веднага бликнаха едри капки сълзи. Детето изтича до мъртвото тяло и започна да я разтърсва, сякаш ще успее да я съживи.
От колата излезе момче, на около двадесет години, което едва можеше да вижда. Гледаше ококорено, но с широка усмивка на лице. Държеше голяма бутилка, чието съдържание определено не беше вода или безалкохолно. Продължи да се смее като психопат и обърна гръб на детето.
- Хей! Спр... - Ино се опита да изрече думите, които смяташе да изкаже, но се сети, че тя беше безсилна. Или по-скоро я беше страх.
Погледна изплашено към майка си, чиято кожа вече бледнееше, а устните й бавно посиняваха. Малката опипа тялото й, искаше да се увери, че не е жива, но уви. Плачът й се увеличи, започна да хлипа. Не можеше да се спре, та тя беше само на девет. Сгуши се в безжизненото тяло на жената и продължи да плаче.
- Не ме оставяй, мамо. Недей... нуждая се от теб... Хайде... - детето се поизправи и хвана ръката й, - Хвани ме за ръка, както ме хвана преди малко. Моля те, мамо... моля те. - но майката не помръдна.
Русокоската спря да плаче. Очите й придобиха празнина, сърцето й се сви. Усмивката й изстина, устните й не помръднаха. Лицето й придоби сериозен вид, дори... никакъв.
- Моя е вината...
***
Няколко дена по-късно, погребението на майка й настъпи. Ино облече черна рокличка, която й стигаше до коленете. Небето беше толкова мрачно, колкото и в онзи ден.
Цялото семейство се събраха и почетоха смъртта на жената.
След погребението, Ино си каза:
- Ще стана нинджа... не защото аз искам, а защото мама искаше. Защото тя винаги ме подкрепяше и помагаше. Ще стана най-силната Яманака!

Генетични способности: Сензорна нинджа
Чакра: Огън/Катон

Селото е Сунагакуре. :3