Гористата местност

Огромни и вековни дървета вирееха наоколо.Почвата бе влажна, а на места дори приличаше на каша.Единствената твърда земя или не чак толкова в района бе тази малка горичка.

Не очакваше, че въпросната гориста местност е толкова... неприветлива. Обичайната гъста мъгла за Кири изглеждаше задушаваща на това място. Все едно се намираше в буреносен облак... но бял. На места мъглата се разсейваше оставайки постоянна само ниско долу, около краката й и дънерите на дърветата.
Цялата сцена приличаше на извадена от някой наистина стар, страшен филм. От онези, които малките деца не трябваше да гледат защото после цял живот щяха да имат кошмари. И макар Карин да знаеше, че чудовищата да съществуват, то тя знаеше, че те съвсем не бродят из горите. Те бяха в съзнанията на хората и малко или много всеки ги имаше. Въпросът бе как да се пребори с тях. Едно от тези чудовища бе страхът й от тишината.
До сега не бе забелязала, може би защото ходеше, ала след като се спря усети колко тихо бе всъщност. Студът се просмукваше през дрехите и кожата й чак до костите. Молеше се да намери въпросното куфарче колкото се може по-бързо.
Крачеше из избуелите храсталаци и вековните дървета със зелен мъх. Много странно, но вместо тежък, тук въздухът бе по-скоро свеж.
Не знаеше какво точно да прави, за това преравяше всяко храстче. Мразеше тукашната почва. Толкова нестабилна... На няколко пъти краката й затъваха в кишавата почва, но червенокосата съумяваше да ги извади бързо.
При поредното претърсване на яркозеленото, гъсто храстче се чу хриплив глас.
- Момиче, какво правиш? Ще се нараниш... - възрастната жена висока не повече от 1.50см. с тояга и кошница в ръката изглеждаше толкова не на място в цялата картинка, че Карин се зачуди дали не е сбъркала мястото.
- Какво ровичкаш из тия храсти? Ще си издереш хубавото личице. - за миг се зачуди дали да попита за куфарчето и въпреки че въпросът изглеждаше ужасно глупав в главата й, тя все пак се реши да попита.
- Да сте видели наоколо нещо странно? - с учтива усмивка попита девойката.
- А, ами двама младежи - момче и момиче преди известно време минаха оттук. Мисля че бях двойка тъй като доста си позволяваха да... - преди жената да продължи Карин се прокашля и изчерви. Не желаеше да знае какво е правила двойката.
- Имах предвид нещо, което не си е на мястото. Предмет? - надяваше се, че строгата физиономия на старицата не бе защото се е обидила от прекъсването. След миг разбра, че това бе замислената й физиономия.
- А! Да, да! По-надолу до едно наистина голямо дърво - ще го познаеш, тъй като кората му е обелена, имаше нещо като кутия. Куфар ли беше, чанта - не знам. Не можах да го взема 'щото съм стара и ме боли гърба. - жената вдигна рамене и загледа банданата на момичето. - А! Ти си нинджа! Абе момиче, вместо да си изживееш младостта ти си тръгнала да ставаш нинджа. Това си е мъжка работа. А и с тия простотии само развалят младите... - явно жената бе против шиноби. Което бе леко кофти, тъй като благодарение на нинджите в момента можеше да се разхождат свободно из гората.
Карин кимна малко дръпнато.
- Благодаря за помощта и приятен ден. - преди старицата да каже нещо Карин се врътна и тръгна към дървото описано й от старицата. Виждаше го оттук. Беше наистина голямо - едно от най-големите в гората. Затича се и след няколко минути стигна. Долу полузатънало се намираше черно-кафяво куфарче. Изглеждаше старо и бе толкова... странно на вид, че лесно можеше да се обърка с кутия.
Отне и няколко минути да го разрие, тъй като почвата около корените не бе особено стабилна.
Щом взе куфарчето се обърна и тръгна по обратния път към края на горичката, а после и към портите на Кири.

Шино наближаваше гористата местност. Край разкашканите почви покрай блатата, тук се намираше една от най-гъстите земи в този район. Когато скочи на земята и погледна нагоре, огромните клони на вековните дървеса се издигаха над него. "Колко странно нещо е природата. Може да живее толкова години."-замисли се Шино, но бързо след това се върна на вълна "мисия" и единственото, което можеше да направи сега, беше да обикаля и да се оглежда за тази гъба Виолетка.
Не знаеше за какво е полезна тази гъба, не знаеше защо им трябва в момента в болницата, знаеше само едно, че е рядка и ще се озори до като я намери.
Скачаше от клон на клон впил поглед на долу, оглеждаше между камъните и високите треви. Виждаха се гъби, но главно Мухоморки, гъби Шитаке и други видове които не познаваше. А и не беше нужно да ги познава, той беше шиноби, а не гъбар.
След двучасово подскачане мускулите му горяха, силите му го напускаха. Беше обиколил на всякъде, но така и не видя гъбата, която така живо го интересуваше в момента. Реши да си почине и седна на земята, облягайки се изморено на стеблото на един от гигантите в гората. До като си почиваше усети движение на няколко метра от себе си. Веселяшка мелодия се носеше из въздуха. Шино стана и се огледа объркано. Видя една глава която се движеше из високите треви. Доближи се до човека и поздрави:

-Добър ден.
-Добър ден.-отвърна му възрастният мъж, който носеше една голяма кошница в едната си ръка, а в другата малко ножче.
-Какво правите тук?-попита го Шино.
-Бих могъл да Ви питам същото младежо.-усмихна се мъжът.
-Аз съм нинджа от Коноха.-каза посочвайки бандат си-Имам мисия и търся една рядка гъба.
-Значи си попаднал на точният човек.-отново се усмихна мъжът-Аз съм известен гъбар в близкото селце край блатата. Каква по-точно рядка гъба търсиш младежо?
-Гъба Виолетка.
-Имаш късмет значи, ако не беше попаднал на мен, по смъртно нямаше да я откриеш. Тази гъба се открива на истина много рядко, обича влажните и сенчести места. Ако продължиш от тук, около двеста-триста метра, само на право ще попаднеш на такова място, където се срещат понякога този сорт гъби.
-Но аз обиколих всичо и не я намерих, дори и там.
-Не всичко е видимо за очите.-каза му старчето и си тръгна по пътя игнорирайки момчето и скоро се изгуби в високата трева.

"Е па ако това не беше странно, тогава не знам."-помисли си той и тръгна към посоченото му място. След няколко минути, през които Шино ходеше, най-накрая се озова на това място. Огледа се, но нищо не видя, в същият момент се сети за старецът и думите му - "Не всичко е видимо за очите.". "К'во пък ще рече това."-ядосваше се на ум Шино. Реши да пробва по друг начин, щом зрението нямаше да му помогне, щеше да използва носа си. Затвори очи и пое дълбоко въздух - нищо. Помисли малко и взе решение да направи нещо странно. Както беше със затворени очи, концентрира чакра в носа си, да беше странно, не само като действие, а и като чувство, искаше му се да кихне но не посмя. Изведнъж усети много лек, непознат мирис. Тръгна с затворени очи към източника на аромата и когато той се усили отвори очи, пред него имаше една много голяма виолетова на цвят гъба. "Това вече е странно."-помисли си и извади един кунай, като сряза пънчето на гъбата, за да може от там след време да порастне нова. Прибра гъбата в торба и се затича обратно към селото. Вече се изморяваше и скоростта му отслабваше, за това реши да пробва нещо. Концентрира чакра в ходилата си, представи си как тя се задвижва много бързо и същевременно я завихри. Без да усети кога, вече стоеше пред портите. Ококори изумено очи и продължи на пре.