След два часа Нагато и господин Ичиро се намираха в гора в близост на планината Рюка.Момчето вървеше напред с умели и бързи крачки,а старият господин го следваше.Червенокосият вече усещаше промяната на въздуха.Той бе станал по-студен и ледени тръпки побиха момчето.Но превъзмогна студа и продължи напред заедно с Ичиро.В гората бе влажно и пълно с различни видове насекоми, някои от които плашеха Нагато.Той забеляза много видове дървета и храсти, видя едно отровно растение, от което реши че ще стои далеч.Чуваше песента на птиците, която го успокояваше.Оглеждаше се за врагове всяка минута.Какво по-хубаво от това да си предпазлив, но и смел?Някои листа от дървета падаха върху косата на младото момче и то бе принудено на няколко минути да ги премахва от косата си.Колкото повече се наближаваха планината, толкова по-студено ставаше.
Бяха изминали два часа и пътниците вече бяха в планината.Изкачваха се по Рюка бързо и внимателно,прескачайки купчини камъни.Високо в планината нямаше растителност, само в подножието на планината имаше видове вечнозелени дървета.Времето бе облачно и тук-там от някой облак се показваше слънцето и хвърляше по някой лъч светлина.Целта им бе да стигнат до пътя, който се намираше на двадесетина метра по- високо от сегашното им местоположение.Бяха принудени да се изкачват нагоре по камъните, защото когато бяха в подножието на планината Рюка пропуснаха пътеката, водеща до пътя в планината.Невниманието бе причината за тяхната умора, то бе виновно.
Измина половин час и господин Ичиро и Нагато вървяха по прашния път във високата планина.Той водеше надолу към друга гора, през която трябваше да минат на по-късен етап, а след гората се намираше селото, в което живееше господин Хобаяши.Нагато бе мълчалив, но вървеше с лека усмивка на лице макар и да му бе студено.Робата му го топлеше, но не достатъчно.Когато погледнеше нагоре, към високите заснежени върхове на Рюка го побиваха тръпки.Но пък беше наистина красиво.Въздухът в планината беше чист и хладен.Камъните бяха покрити с лек слой сняг и не позволяваха да се отпочине на тях.Възрастният, но младолик господин и младото жизнено момче, вървяха надолу по пътеката, по която за тяхна радост нямаше сняг.Вървяха бързо, защото искаха да пристигнат в селото преди залез слънце.
Ичиро и Нагато отдавна бяха слезли от планината,бяха преминали и през гъстата гора.Намираха се пред портите на селото, в което червенокосият трябваше да отведе стария мъж.Пътуването им бе преминало спокойно, без инциденти или неприятности.
-Оттук натам сте сам,господине. За мен беше приятно да придружавам точно вас.Довиждане!-каза момчето мило,махна с ръка и пое по обратния път.Все още не бе паднал мракът, дори слънцето беше високо в небето и червенокоското имаше шанс да се прибере след 3-4 часа, ако побърза.
Заглавие: Снежните върхове 
Вто Дек 24, 2013 11:52 am
