Стръмните хълмове

Трудни за изкачване бяха те и често имаше свлачища или лавини.

Скоро Саске стигна до стръмните хълмове. Огледа се наоколо търсейки изгубеното момиче. Според описанието в плика, то трябваше да е на около дванадесет годишна възраст. Да има дълга,червена коса вързана на две високи опашки и тревисто зелени очи. Трябваше да е облечено със синя рокличка, бели пантофки и да държи плюшено мече. Наоколо нямаше жива душа. Беше топло и подухваше лек ветрец.

Изведнъж се чу гръм.Някакъв камък прелетя край Саске.

Саске доста се стресна. Трябваше възможно най-скоро да намери изгубеното момичеце. Въпреки, че тези места бяха трудно достъпни, имаше много други опасности, освен лавините и свлачищата. От един храст се чу някакъв шум. Чернокоското отиде да провери и за негово голямо щастие, нямаше никаква опасност. Генинът нямаше представа къде може да е изгубеното дете.

И все пак имаше нещо.Зад момчето се чу пропукване.Само след кратък момент се разпука повърхността и от нея бавно се надигна мъж с кафява кожа, гола глава, висок около 1.90.
-Шиноби, а?Време е да си поиграем.
Отърси се от калдъръмените камъчета и пръстта заплашително.

Мъжът не изглеждаше много опитен. На лицето му се появи широка усмивка. Саске изчака противника си да направи първия ход.

Непознатият мъж хвърли към момчето няколко куная и изчезна зад гърба му.Замахна да го удари.Учихата имаше само секунди преди фаталния юмрук, напоен с чакра.

За щастие Саске реагира много бързо на атаката. Избегна юмрука на нападателя си и се отдалечи малко от него. Бързо събра чакра в стомаха си и я затопли, след което я раздели на четири равни части. Направи нужните за техниката знаци и сложи ръка пред устата си.
- Katon:Hōsenka no Jutsu! - извика момчето и от устата му излязоха четири големи огнени топки, които се насочиха към противника на чернокоското.
Генинът изчака дима да се отдръпне за да види резултата от техниката си.

За щастие техниката проработи безупречно и онзи бандит стоеше повален на земята.
Някъде по-нагоре в хълмовете се чу детски писък.

/-20 чакра/

Черноокият младеж се отпръви към мястото, от което се чу писъка. Щом стигна до мястото, видя, че момиченцето е нападнато. От пръв поглед можеше да се разбере, че нападателят на детето не е опитна нинджа, а обикновен крадец. На Саске е му беше ясно, какво точно иска от момичето, но трябваше да спаси детето. Генинът хвърли няколко шурикена по крадеца, които се изплаши и избяга. Саске отиде до момичето, усмихна се и попита:
- Как е името ти?
Детето беше много уплашено и не отговори на въпроса.
- Спокойно,лошия крадец си тръгна. Аз съм генин от Кумо, пратен от райкагето за да те върне у дома. Можеш да ми вярваш. Аз се казвам Саске. - рече момчето, като зачака момичето да каже нещо.

Детето го прегърна и заплака на рамото му.
-Казвам се Еми.Загубих се, докато се разхождах и в уплахата си стигнах тези хълмове.Бях много уплашена.Без да искам попаднах на тези лоши хора!
Подсмърчаше и дишаше на пресекулки.
-Благодаря ти!Моля те, заведи ме вкъщи...
Заплака отново.

- Спокойно, ще те прибера у дома. - Саске беше щастлив, че детето е живо и здраво.
Огледа момичето от глава до пети за да провери за леки наранявания. Щом свърши с оглеждането, забеляза, че мечето е скъсано на едно-две места. Детето гледаше Саске с големите си зелени очи и чакаше той да тръгне нанякъде. Чернокоското забеляза това. Запътиха се към портите на Кумо, а по пътя нямаше никакви неприятности.

/В реалността ми викат Еми./