Оазисите

Може и да не бяха много, но поне бяха обширни и съдържаха добри водни ресурси.

Югао тъкмо се бе върнала от Киригакуре и въпреки че трябваше да тренира, в момента нямаше много голямо желание, затова реши да се отбие първо при оазиса. Седна на сянка близо до водата и се загледа в спокойната й повърхност.

Хината реши да отиде при оазисите- едно от най-любимите ѝ места. Можеше да се отпусне под сянката на някоя палма, топнала стъпала в хладната вода и да гледа небето, наслаждавайки се на тишината. Когато бе там се чувстваше спокойна, сякаш всичките проблеми, които има в живота си са нечии чужди. Младата Хюга вървеше, задълбочена в мислите си, докато не стигна. Но вече имаше някой, който се бе настанил удобно под една палма. Тъмнокоската не бе сигурна какво да направи, затова само седна до водата, мълчейки. После извади медальона, който бе намерила в един от старите албуми на майка си и започна да си играе с него.

Югао усети нечие присъствие зад гърба си, а след това въпросния човек, който се оказа момиче, седна на метри от нея. Младата Узуки се загледа към момичето. Забеляза, че има коса с тъмносин цвят и по очите й съдеше, че е от клана Хюга. Тъкмо щеше да отклони погледа си от нея, когато забеляза нещо, което привлече цялото й внимание. Момичето си играеше с един медальон в ръцете й. Бижуто имаше форма на ключ и съдейки по начина на изработка изглеждаше сякаш наподобява на нейния вид медальон. Няколко спомена преминаха в ума й, но момичето бързо ги прогони и се обърна към непознатата.
- Хей... Откъде имаш този медальон? - каза със студен глас Югао.

Хината се бе унесла в мисли толкова дълбоко, че ѝ трябваха няколко секунди, за да осъзнае, че другото момиче ѝ е проговорило и още толкова- да осмисли думите ѝ. Тъмнокоската бе учудена, че въобще е била заговорена. Очакваше двете да тоят и мълчат, всяка в своя си свят. Но не изглеждаше много-много, че на 'съседката' ѝ ѝ се иска да си говорят празни приказки. В хладния ѝ глас личеше, че тя иска да знае това, което я интересува и с това да приключи разговора- без запознанства, без нищо. Белооката не бе учудена- имаше много такива хора. Такива, които не ги интересува чуждото мнение, такива, които нямат намерение да са излишно учтиви. Тя винаги им се бе възхищавала. Толкова ѝ се искаше и тя да е такава. Да се чувства спокойна в чужда компания, без притеснения, че ще изглежда груба...Но, уви, така се чувства само около сестричката си. Хината се обърна леко и с незнайно от къде придобито спокойство погледна сънародничката си и ѝ отговори:
- Намерих го в един от албумите на майка ми. Но...ако мога да попитам, това какво общо има с теб? - Ето пак.."ако мога да попитам"...ще се спре ли някога!?

"Дали да й кажа? Е, има право да пита, защо пък не..." - помисли си момичето като свали своя медальон от врата си и го показа на момичето.
- Мисля, че твоят върви в комплект с този... - Югао се замисли за момент и изведнъж се сети нещо. За баща си знаеше три неща. Едното бе, че ги е напуснал майка й много преди да се роди. Другото бе името му. А последното... това, че този медальон, който сега бе в ръцете на някакво непознато момиче, е бил негов. Младата Узуки си пое дълбок дъх и попита въпроса, който се страхуваше да зададе.
- Би ли ми казала... как се казва баща ти? (измисли каквото и да е име, няма значение ;д)

"Мисля, че твоят върви в комплект с този...Мисля, че твоят върви в комплект с този...Мисля, че твоят върви в комплект с този..." започна да звучи като ехо в главата на Хината. Какво ставаше? Как така вървят в комплект? Как НЕ СЕ БЕ досетила, че може да има още една част!? Та това бе очевидно! Но тъмнокоската не можа да го възприеме. Дори и медальона в ръцете на непознатото момиче да бе катинара за нейния "ключ", защо досега никога не се бяха виждали? В това младата Хюга бе сигурна. Нещо в лицето ѝ ѝ бе познато. Не, не като да са се срещали, просто...прилика. Не, не бе възможно...
- Би ли ми казала... как се казва баща ти? - попита другото куноичи. Тези нейни думи придадоха още една причина, Хината да мисли, че е права.
- Х-хюга...Хюга Сагиши.

Въпреки че трябваше да бъде шокирана или нещо такова, Югао просто гледаше празно към другото. "Хех... Съдбата е странно нещо... Колко драматично..." - мислеше си момичето. Да, това бе името на нейния баща. Фамилията му не знаеше досега, но самия факт, че момичето пред нея носеше онзи медальон, бе достатъчен. И въпреки това предполагаше, че е взела фамилията на майка си, а и все пак нямаше бякуган. Югао се изсмя леко и отвърна.
- Интересно... Защото това е името на моя баща - не обичаше да овърта, а и другото момиче, което сега се оказа, че й е сестра, имаше правото да знае.

/ Това наистина взе да става драматично, но поне не циврим. Виж, аз даже се смея :Д Да свършваме и да се ходи на кръчма ;дд /

/ Четеш ми мислите сестра ми, драмата не е за нас, но пък алкохола е друго нещо ;д /

Изведнъж в младата Хюга започна да се поражда гняв. Как баща ѝ е могъл да направи такова нещо!? Да има три деца, едно от различна майка и да го е криел! ...Или не е? Поне не от всички. Нейният медальон бе намерен във вещите на майка ѝ, а тъмнокоската предполагаше, че надали баща ѝ е дал другата част от украшението на "сестра ѝ". Трябваше да е от нейната майка. Дали двете жени не са знаели една за друга? Дали не са се познавали? Възможно бе, май и двете са живеели в Суна. Всъщност, абсолютно всичко бе възможно. Ако някой беше казал на Хината, че има изгубена полу-сестра, тя щеше леко да се усмихне, но вътрешно щеше да умира от смях. Но ето я сега- стояща безмълвна, пред лилавокосото куноичи. Накрая тя леко кимна и смаяна от небрежността на гласа си каза:
- Ясно. - след това тя стана, поизтупа се (по скоро по навик, отколкото по нужда) , приближи се към другото шиноби и протегна ръка:
- Не се представих. Казвам се Хината Хюга. - след кратък размисъл реши. - Искаш ли да отидем да пийнем по нещо? Мисля, че има доста неща, които да си кажем.

"Доста добре прие новините... Вече започвам да я харесвам..." - помисли си Югао и отвърна.
- Аз съм Югао - каза тя, като хвана ръката на Хината и се здрависа, след което допълни. - И идеята никак не е лоша, но нека оставим за някой друг път.
След като каза това, Югао се усмихна.

/ Нова идея: Какво ще кажеш и двете да потренираме за тея ЧИ, че са скоро, пък после в кръчмата ще направим още по-голямо шоу :ДДД /

- Аз ще трябва да тръгвам, ще се видим отново, Хината - каза Югао, като помаха и тръгна към тренировъчната площадка.