При Мизукагето

Офисът на Кагето означава две неща: ако попаднеш там си загазил или пък да поискаш мисия или извънредна мисия от Кагето!

Мисии ранг D - лесни - 150 руо
Мисии ранг С - добри - 250 руо
Мисии ранг В - средни - 350 руо
Мисии ранг A - трудни - 450 руо
Мисии ранг S - много трудни - 550 руо + бонус (в зависимост от мисията)

Извънредна мисия D - 200 руо
Извънредна мисия С - 300 руо
Извънредна мисия В - 400 руо
Извънредна мисия A - 500 руо
Извънредна мисия S - 600 руо

Според преценка на главата на селото, шинобито може да получи друг вид награда или някакъв достъп до техника, рядък предмет и прочее.

Карин се озова пред офиса на мизукагето след първата си тренировка. Нямаше търпение да получи мисия и вместо да чака реши сама да изяви желание за такава. Ясно беше, че ще е лесна като за начало, но пък все някой се нуждаеше от помощта й, а тя не би отказала стига да свършеше нещо полезно.
Почука на вратата и изчака отговор. Когато го получи влезе вътре и се поклони.
- Добър ден, мизукаге-сама! Тук съм, за да получа мисия.

Мизукагето беше жена на около 40, макар и външно да приличаше на не повече от 20-годишна девойка.Гласът й беше груб и не много женствен, за разлика от красивата й обвивка.
-Ти си Карин, нали?От новите шинобита на Кири.
В ръцете си държеше списъци с мисии.Косата й бе вързана на кок.Очите й имаха невероятна бадемовидна форма.Облеклото й беше елегантно.Ноктите й - дълги и с интересна форма.
-Имам Д-ранк мисии...Но на коя да те пусна?
Обходи с пръст и се спря на една.
-Ето тази!
Измъкна един плик от купчината до себе си и й го подаде, след което преразказа накратко съдържанието.
-Д ранк мисия.Местонахождение - гористата местност при блатата.Задачата ти е да намериш изгубен куфар на един важен господа, който ще те чака на площада тук, в Киригакуре.Мястото е близо до града и е в съседство.Вярвам, че ще се справиш.Успех!

-Благодаря ви, мизукаге-сама! - отново се поклони червенокосата, взе плика и побърза да започне с мисията си.

Щом пристигна почука на вратата и също като предния път получи положителен отговор. Отвори внимателно и затвори тихо. Поклони се и застана срещу лидера на селото.
- Изпълних мисията, мизукаге-сама. - поклони се и й подаде бележката, която й бе дал мъжът.

-Браво, момиче.Свободна си.Очаквам те скоро отново.

/+150 руо/

-Благодаря! - Карин се поклони отново и излезе доволна от кабинета на мизукагето.

Карин отново се озова при мизукагето. Щеше да поиска мисия - имаше нужда да развива себе си, а смяташе, че чрез практика това се постига най-добре.
Почука и след позволението влезе.
- Добър ден, мизукаге-сама. Отново идвам с молба за мисия. - след като се поклони изказа молбата си и зачака.

Когато вратата се отвори, Мизукагето мигновено остави документите си и се обърна в посоката на шума. След като изслуша молбата момичето, го огледа изпитателно от глава до пети, след което на устните й се появи малка усмивка.
- Ентусиазмът ти ще ни е полезен в дългосрочен план. Не спирай да са усъвършенстваш - сигурна съм, че ще бъдеш идеален избор за отговорните задачи, с които ще се сблъскваме в бъдеще - жената се изправи, приближи се до момичето и заговори с по - делови тон. - Току - що получихме зов за помощ. Някой е проникнал в склада на болницата с взлом и е откраднал ценни растения, които се употребяват за направата на лекарства. Задачата ти е да отидеш и да разследваш случилото се. Предложи помощта си на лекарите, за да могат да възобновят работата си възможно най - скоро и открий причината и виновника за случилото се. Не ме разочаровай! - Каза тя, обърна се и се върна на мястото си.

-Няма да ви разочаровам! - уверено отвърна Карин и след като се поклони на бегом излезе от кабинета.

Момичето отново се озова в офиса. Погледна мизукагето и се поклони.
- Изпълних мисията, мизукаге-сама!

Мизукагето се усмихна мило на червенокоската и отвърна:
- Не съм и очаквала да се провалиш.

/+250 руо/

-Благодаря! - момичето се изчерви, а след като се поклони се оттегли тихо.

Карин се върна с нова молба за мисия. Както и преди почука и изчака позволение. Когато го получи влезе и се поклони уважително.
- Добър ден, Мизукаге-сама! Тук съм с молба да ми дадете мисия.

Мизукагето поогледа Карин.
-Има една мисия...Д ранк е.Край пристанището е имало бедствена ситуация.И е изгубено важно писмо на един от корабите.Надявам се да можеш да го откриеш.

-Хай, мизукаге-сама! - извика червенокосата и изхвърча от кабинета право към пристанището.

След като се изкъпа, Обито веднага отиде при кагето.Вече беше нощ, идеално време.Почука на вратата и влезе, след като чу отговора.
-Мизукаге-сама, моля за разрешение да изляза извън селото до Ото.

Мизукагето го погледна.
-Отивай.

Поклони се, поблагодари и изчезна.

Без да губи време, Итачи се отби при Мизукагето. Почука на вратата и чак след като чу отговор отвътре, влезе и се поклони.
- Добър ден, Мизукаге-сама! Дойдох да помоля за разрешение за напускане на селото. Трябва да отида до Отогакуре за оръжия, които ги няма тук.

Жената го погледна и кимна.
-Бягай, момче.

- Благодаря! - отвърна набързо той и излезе от кабинета.

Карин се върна и влезе в офиса на мизукагето със смутена физиономия.
-Мизукаге-сама, бих искала да отменя мисията си. - най-вече желаеше да го направи, заради наближаващите чуунински изпити. Трябваше да се заеме с подготовката си веднага.

Жената кимна.
- Няма проблем, Карин! Надявам се причината да е добра - отвърна тя и написа нещо на някакъв свитък, очевидно беше свързан с мисията. - Свободна си!

Карин се поклони, усмихна се извинително и излезе от кабинета.