Тренировъчната площадка в академията

Само за академиците, които искат да тренират своите тайджутсу и умения с оръжия.Не се позволява упражняване на елемент.

Двете със сенсея пристигнаха на тренировъчната площадка. Тя бе обособена за всякакви академични тренировки и имаше всички нужни съоръжения.
За съжаление на Карин тренировката едва ли щеше да е лесна, тъй като дърветата в Кири бяха доста влажи и имаше голям риск от подхлъзване и лошо натъртване.
Хубавото бе, че чакра контролът трябваше да й влезе именно за това в помощ - да и помогне да преодолее трудностите - влага, гравитация и да я направи достатъчно умела, че да тича по дървото.
Като за начало концентрира чакрата, но този път някак си съумя да я насочи към краката си и да я задържи там. Затича се, но точно преди да стъпи на дънера му я хвана страх и вместо това се заби не особено леко изкарвайки въздуха от гърдите си.
Изпъшка от болка и се отдръпна подпирайки се.
-До-бре съм... - каза на пресекулки и след минутка почивка се върна на няколко метра разстояние от дървото.
Зае позиция и затвори очи. Представи си циркулиращата чакра. Представи си картина на цялата чакра схема. Започна да си представя как цялата чакра се събира около краката й, правейки нещо като ефирна обвивка. Не я използва цялата обаче, тъй като знаеше, че иначе ще пробие дънера. Не вярваше чакрата й да притежава особена сила, но все пак това си бе чиста енергия и не се знаеше на какво бе способна.
Когато усети, че под и около стъпалата й се заформя нещо като обвивка отвори очи и без да проваля концентрацията си се затича към дървото смело. Този път щеше да го направи, независимо дали щеше да направи крачка, две или щеше да изкачи цялото дърво.

След пет минути точно пристигна и учителката.
-Идеално!Направи това и по вода!Но внимавай да не се намокриш!
Засмя се и посочи с плавен жест малкото езерце за упражнение на академиците.

Определено езерцето изглеждаше като декоративно именно защото видът му бе приветлив. Повечето води в Кири изглеждаха страшни и необятни били те езерца или локви...
Карин се зарадва изключително много, че за сега всичко вървеше повече от добре. Явно в нея имаше някакъв потенциал, който май не бе толкова скрит. И въпреки че изглеждаше лесно, червенокосата полагаше много усилия, за да успее дори и с тези прости техники. Тя винаги даваше всичко от себе си и щеше да продължава да го прави, само и само да срещне одобрение. Тя желаеше да стане куноичи. Но не от онези, които се стремяха да бъдат гордост за клана или семейството си, задоволявайки се с малкото. Тя желаеше да покорява върхове. У нея имаше изключителен плам и тя себеотдайно правеше всичко възможно за да постигне целта си. Искаше след време хората да я споменават. Името й да се носи като легенда от уста на уста. Искаше да присъства в учебниците и в аналите на селото. И някаква си тренировка по вода със сигурност нямаше да й отнеме мечтите.
Имаше лек страх от водата... по-скоро от дълбоките води. Въпреки че живееше в Кири, плуването й бе неубедително.
И все пак зае позиция, ала този път концентрацията бе постигната доста трудно. Притеснението я караше да се чувства несигурна, но инатът й бе много по-голям от страха. Страховете се надживяваха, но спомените за нечие неодобрение, не.
Когато успя да се концентрира отново си представи кртината на чакра потока. Остави се енергията да я обгърне и явно силата й някак си и донесе спокойствие. Почувства се много по-сигурна от преди минути и щом почувства, че има достатъчно стабилен контрол я насочи към стъпалата си. Процедурата бе същата като тази при дърветата. Определено количество чакра, ефирна обвивка около стъпалото и крачка.
Надяваше се крачката да е успешна... и да не падне.

Изведнъж жената се хвърли да прегръща Карин.
-Браво, миличка!Вече си шиноби!Бъди вярна на Кири!
Побърза с широка усмивка да й връчи банданата.

Последният изпит бе боравене с кунаи и шурикени.
Според Карин това бе едно от най-важните умения, които дори малките нинджи трябваше да знаят. Защото както бе известно пътят на шиноби бе осеян с кръв и опасности, а умението да боравиш с оръжие никога не бе излишно.
Взе няколко куная и застана срещу една от множеството мишени. Със сигурност не вярваше да уцели десетката от първия път, нито дори от втория, но тя и не се целеше в центъра. Предпочиташе да уцели близо до червения кръг - това също щеше да е голям успех. Беше малко притеснена, все пак това бе последния изпит и определено не желаеше да се изложи точно на финала.
Взе един от кунаите в дясната си ръка и преди да го хвърли по мишената го проучи с опипване. Металът бе тежък остър, явно трябваше да се помъчи да го хвърли добре. Онези момчешки глупости за това, че "всичко е до китката" сега не и се струваха чак толкова глупави.
След малкото проучване зае позиция и хвърли куная. Естествено не улучи центъра, но попадението бе добро. Последваха още кунаи, някои от които хвърляше прекалено настървено и те се забиваха в дървото. Но в крайна сметка май бе улучила повече пъти мишената отколкото въздуха и дървото.


След като жената я обяви за генин, в неочакван изблик на радост Карин се вкопчи в нея дарявайки я със силна прегръдка. Определено щеше да помни тази жена. Надяваше се да я вижда наоколо.
-Благодаря! - поклони се вземайки банданата си. С помощта на жената я върза високо на ръката си, а след това си тръгна, за да се отдаде на заслужена почивка.

След като излезе от класната стая, Итачи се запъти към тренировъчната площадка на академията. Навсякъде цареше мъглата, не се виждаше жив човек навън освен чуунини, които пазеха сградата и територията около нея.
Итачи вървеше бавно и минаваше покрай пазачите, без да ги поглежда или поздравява. Скоро се озова на площадката и огледа местността. Наоколо едва се забелязваха дърветата и езерата, но след като се взря добре, момчето успя да види тук-таме нещо. Реши да се поразходи за минута-две, за да разучи хубаво терена - това и направи. След като вече беше готов да започва, застана пред едно дърво. Огледа го добре и разбра, че е доста голямо понеже в радиус от 5 метра, заради мъглата, не можеше нищо да се види, а коронката на дървото дори не се забелязваше. Момчето за миг се спря и очерта в съзнанието си схема на тялото си и чакрата си. Насочи бавно част от чакрата в ходилата си. Усети как краката му леко изтръпнаха, когато енергията премина през краката му, за да стигне до най-долната част. Това не му направи особено впечатление. Рядко нещо му правеше впечатление или го караше да се учудва...
Когато прецени, че вече има достатъчно чакра в краката си, Итачи вдигна крак и го положи на дървото. Загледа се в кората и забеляза как стъпалото му леко потъваше в нея. Рязко вдигна и другия си крак и го намести отново на външната обвивка на дървото. Постигна идеално равновесие. Малко след това започна да върви по дървесината. През цялото време се оглеждаше и накрая погледът му се спря на друг дървен обект със същата височина. Забеляза се нещо като задоволство в очите на Итачи, но не беше сигурно дали е точно това чувство понеже характерът му беше прекалено студен и мистериозен, и никога не беше ясно какво точно мисли или осезава.
Изведнъж момчето се спря и се извъртя някак настрани към другото дърво. Хвърли бърз поглед на разстоянието между двата обекта и сякаш го прецени на поглед. Приклекна леко и рязко скочи. "Прелетя" бързо до другото дърво и стъпи на пръстите на единия си крак на кората. Завъртя се бързо и сложи и другия си крак там. За стотни се спря и скочи към другото дърво, превъртайки се във въздуха. Така започна да отскача от дърво на дърво и само пръстите му се докосваха до корите. Повтаряше тези движения докато не стъпи на земята точно между двата дървени обекта.

Изпитващият чуунин гледаше с почуда Итачи. Контролът му бе съвършен. Рядко се срещаха ученици с такива умения, дори такива на неговата възраст.
- Работата с теб е истинско удоволствие - усмихна му се сенсеят. - Следващият елемент от обучението ти е ходене по вода. Опитай се първо да балансираш, а след това да вървиш по повърхността на този басейн - мъжът посочи към изкуствено създадена имитация на блато, различаваща се от истинските главно по бистрата си вода.

// + 12 издръжливост + 3 за добър стил + 3 за граматика и пунктуация = + 18 издръжливост
// Прочетох с истинско удоволствие.

Без да казва нито дума, Итачи се доближи до водата. Успя да огледа бледото си отражение в нея, но бързо отмести поглед. Докосна ръцете си една до друга и насочи чакра в ходилата си. Затвори очи, за да се съсредоточи по-добре. Едновременно с устремяването на чакрата, отдели малко от нея и от двете си страни, представяйки си образа си - така направи два съвършени свои клонинга. Отвори очи и извади два шурикена от чантичката, която винаги носеше със себе си. Подаде ги на клонингите, след което даде насока на чакрата, от която бяха изградени, към стъпалата им, а после ги накара да стъпят върху водната повърхност. Клонингите бавно изпълниха наложеното им от Итачи и пристъпиха към двата края на басейна. След тях леко застана на повърхността и той. В началото не помръдваше докато не свикна и не запази абсолютен баланс. Следващото нещо, което направи, бе да си погледне ръцете. Съсредоточи погледа си натам, сякаш концентрираше чакра и в тях. След минута отмести бавно поглед настрани и огледа клонингите.
Изведнъж едно от копията метна шурикен към него. Итачи скочи, превъртя се във въздуха и... застана на ръце. Другият клонинг също хвърли шурикена. Момчето повтори същото движение, но се задържа на крака. Отскочи нависоко още веднъж.
- Bunshin no Jutsu!
Друг клонинг с шурикен се появи над него и запрати оръжието към чернокосия.
- Kawarimi no Jutsu! - пет знака се извършиха за част от секундата и на мястото на момчето се появи негово копие, което, щом се докосна до оръжието, изчезна - Итачи се беше сменил с един от клонингите.
Чернокосият извади шурикен от чантата си и го запрати по копието, което го бе "нападнало" преди секунди, а след това погледна към третото, останало в другия край на басейна. Скочи и превъртайки се във въздуха, заставаше ту на ръце, ту на крака и то доста бързо. Накрая се завъртя няколко пъти като торнадо, спря се на една ръка и на един крак, приклекнал, и спъна клонинга. Изправи се на една ръка, извади кунай с другата от чантата си, допря го до крака си и чрез чакра контрола успя да го закрепи. Отскочи и унищожи клонинга като се преобърна и мина с крайника, на който беше поставил острото оръжие, през него.

Итачи не зададе нито един въпрос - просто действаше, както мисли за добре. Чуунинът внимателно наблюдаваше движенията му, тактиката, бързината. Тя се бе подпряла с рамо до едно дърво, скръстила ръце. Кратък полъх разнасяше косите й леко и в същия момент водата издаваше леки вибрации, образувайки малки вълнички.
"Той използва Буншин и Каварими. Умее да се пази, държи се, има равновесие. Талантлив е... много."
Малка усмивка се появи на лицето на жената. Чувстваше се доволна от това, което току-що бе видяла и очакваше да види още. Не се съмняваше, че Итачи няма да се справи с останалите две изпитания. Чуунинът бръкна в джоба си, стискайки банданата, която толкова искаше още сега да му я даде.
И изведнъж измисли план: вместо да вземе банданата, тя бръкна в другия си джоб и извади кунай. Завъртя го с пръст, прокарвайки един в дупката, която беше в началото на оръжието.
- Остава ти само това, а? - "Любимото ми."
Жената спря да върти куная на пръста си и го хвърли към чернокосия. Острието мина покрай едното му ухо и леко го одраска, а после се заби в дървото зад него.
- Да те видя. Нападни ме.

Когато острието одраска Итачи, шурна малко количество кръв. Чернокосият смръщи вежди - явно  не му се хареса това, че чуунинът си позволи да хвърли по такъв небрежен начин оръжие към него. Обърна се и отиде до дървото. Дръпна куная от дървото и с лекота го извади. Извърна поглед към чуунина и бавно облиза заострения край на оръжието.
- Да нападна? Щом трябва... - след тези думи допря ръцете си една до друга и концентрира чакра в ходилата си.
Огледа се и си избра огромно дърво с много клони. Скочи и се закрепи на него. Започна бързо да тича по кората и с куная, който му бе даден от чуунина, режеше клон след клон докато под него земята стана черна. Още прикрепен към дървото, той направи знаците за Bunshin три-четири пъти. От двете му страни се появиха клонинги. Последваха още символи - тези на Henge. Без дори да премигва, Итачи превърна себе си и копията си в птици, които се разхвърчаха наоколо. Мъглата и тъмният цвят на влажните дървета по земята не позволиха да се види коя от всички птици имаше сянка. Тогава в краката на летящите създания се появиха по два куная. Всяко от тях се стрелна яростно към сенсея, но не направиха нищо друго, освен да кръжат около него в кръг, ала на такова разстояние, че да не могат да бъдат достигнати от никой от крайниците му.
Изневиделица една от птиците се приближи с ужасна бързина до чуунина и се превърна в Итачи. Кунаят, даден му от чуунина, все още с малко кръв по острието от одраскването, бе на милиметри от челото на изпитващия.
- Смятам, че е достатъчно. Не е желателно да продължавам - спокойствието в очите му все още цареше.

Сърцето на младата дама биеше силно. Всяко негово движение я караше да затаява дъх. Нямаше физическата култура на опитен шиноби, но действията му преливаха плавно като шуртяща вода едно в друго. Във всяка форма, която описваше, имаше красота - груба, но невероятно привлекателна. Сякаш на забавен кадър ръката му полетя към нея. "Толкова е..." - помисли си тя, преди да бъде прекъсната от внезапния край на пленителната сцена.
- Кхъм, да - покашля се тя, а по бузите й пропълзя руменина - не продължавай... С това... - Погледът й се заби в земята за миг, след което мислите й се върнаха в настоящето. Тя бръкна в джоба си и му подаде генинската бандана с насилено движение. - Заповядай - изрече и най - накрая събра смелостта да го погледне право в очите.
- Честито, вече си генин на Киригакуре. За мен бе истинско удоволствие... - Усмихна му се свенливо и продължи - Надявам се да работим заедно в бъдеще.
Руменината пропълзя към ушите й. Случайният минувач би решил, че има треска.

//+ 5 сила, + 15 интелект, + 8 бързина за тренировките

Итачи пое банданата в ръцете си и срещна за последен път погледа си с този на изпитващата го.
- Благодаря - промълви тихо той. - Може и да се срещнем пак... - обърна се и тръгна нанякъде.
Когато сякаш изчезна в мъглата, гласът му се чу отново:
- ... а може и да не се.
Присъствието му напълно се изпари.

''-На моменти изпростявам мъжката...Трябва ми малко контрол за тези истории...''
След като имаше прясно усвоен чакра контрол, можеше да премине към по-сложните нива на "обучението" си за шиноби.Затананика си тихо под носа поредните си разсъждения:
-Катеренето по дърветата е част от практическите тренировъчни методи, използван, за да се получи по-засилен и стабилен контрол и по-хубаво правомощие над чакрата.Това упражнение включва умението да се фокусира определено количество чакра в някаква част на тялото, а в случая - краката или по-точно ходилата.По този начин изкачването до дадено място, чиито наклон варира около 90 градуса и нагоре, без да се използват ръце за тази цел.Ако потокът е прекалено слаб, потребителят губи владеене и пада.Ако е прекалено силен - пробива кората на дървото, повърхността, и пак пада.Подобна, но само че с една ръка само и със скали, техника е Gake Nobori no Gyō, чието предназначение е да учи и да засилва не само силата, но и дисциплината.
След думите си, той се подсмихна и затвори очи.
''-Не губя тренинг.Нека го направя.''
Докато говореше, Обито успя да събере достатъчно количество чакра.Засили се и в движение избра едно дърво.Беше високо около 20-тина метра.Отблъсна се от земята и се затича по повърхността му.Стигна до средата и отскочи.Завъртя се във въздуха и падна на един крак, олюлявайки се леко.
-Д-добре-е-еммм...

Жената следеше внимателно движенията на момчето и се стараеше едновременно да слуша разсъжденията му. "Доста е умен, но и много разговорлив. Току-виж станал създател на Talk no Jutsu."
- Идеално! Чакра контрол по вода.

Когато момчето се олюля, чуунинът беше в готовност да го хване, но после, когато видя, че балансът стана идеален, се успокои.
- Добре е... - каза жената и извади кунай.
Прокара чакра в него и го захвърли във водата. Оръжието остана на повърхността.
- Отиди до него, вземи го и измисли стратегия, с която да ме нападнеш. И избягвай да говориш, защото ще те чуя - изсмя се тя.

Обито погледна куная и се подсмихна.Бавно отиде до него и го пое в ръцете си.Извъртя се съвсем малко към изпитващата го сенсейка.
-Ако поискам, дори умея да съм и безшумен.
Засмя се и отскочи от хладните води на езерцето.Насочи се към едно от най-грамадните дървета в околността и се приземи без никакъв проблем на един клон в короната.Щом усети твърдината под краката си, той приклекна и загледа към сенсейката.
''-Ясно е - няма да я надхитря.Но целта тук е не успешната атака.Иска да провери моите смелост, ум, пъргавина, чевръст ли съм, лоялност към селото си и кураж...Хм.Май имам почти готов план...''
След тези си думи наум, момчето загледа оръжието в ръката си.
''-Да..''
Щеше да направи нещо...странно.Концентрира се за секунда и дооформи всичко в ума си.Направи клонинги.Един на себе си и три на...куная.Хвърли трите фалшиви остриета от различни ъгли.Рязко се трансформира и той в този интересен нинджа нож.Копието му го хвърли към сенсейката.Когато стигна зад нея, Обито си върна формата и насочи куная към нея.
-Шах и мат.

Жената се засмя, след което широката усмивка остана на лицето ѝ. Бръкна в един от джобовете на елека си и извади бандана със знака на Киригакуре.
- Заслужи си я - каза тя и я върза на челото му. - Успех в бъдещите начинания и се пази! Имаш заложби.

Подсмихна се и чукна с два пръста по повърхността на новата си придобивка.
-Моите благодарности.
Извърна се и напусна мудно терена.

След излизането си от класната стая, Наори се запъти към площадката на Академията, тичайки. Когато излезе от топлата, светла и приятна сграда и се озова навън, спря рязко, поради бързата промяна на обстановката и топлината на въздуха. Навън бе хладно и влажно, а мъглата можеше да прикрие  всичко и всеки. Тук-там Наори успя да зърне някой човек, опитващ се да намери нещо из мъглата.
Скоро бе на тренировъчната площадка на Академията. До едно дърво видя учителят, който щеше да наблюдава останалата ѝ част от изпита и да ѝ каже дали се е справила или не. Знаеше какво следва, за това се опита да намери някое по-високо дърво из мъглата. Съзря едно с идеалната височина и се приближи до него и докосна кората му. Бе влажна, а това правеше задачата ѝ по-трудна за изпълнение. Но, ако добре контролираше чакрата си, това нямаше дамя остави да се провали.
Отдръпна се назад и се вгледа в стъблото на дървото, а после и в короната му, добре пикрита от мъглата. Отдалечи се още малко, за да има по-добра засилка.
Когато бе на идеалното разстояние, затвори очи и вдиша дълбоко от чистия и приятен въздух. Този път бе изключително спокойна, без да  изисква това от себе си. Представи си тялото си, с всички свои чакра точки и тръбички, по които пътуваше тя. Мислено я концентрира към желаната точка и си представи как се оформя обвивка от чакра около стъпалата ѝ. Почувства, че е готова и че ще може дамсе справи и се затича към дървото. Отначало тичаше по стъблото му, а после продължи с бавно ходене. Усети, че скоро ще падне, за това се върна на земята.

Сенсеят кимна одобрително.
- Давай с ходене по вода.

"Изпълнението на ходенето по вода е същата, като тази на ходенето по дърво. Само повърхността, по която стъпваш е различна. Предполагам, щом се справих с ходенето по твърда повърхност, ще се справя и по водна.
По насоки на учителя си, Наори се запъти към езерото.
Съвсем скоро го откри. То бе обградено от дървета, все пак се намираше в гора. Мъглата отлично го прикриваше, за това човек малко трудно би го забелязал. Момичето се приближи до брега му. В кристално чистите му води видя отражението си, което от малките вълни се размазваше. Лилавокосата се наведе над водата и с шепи загреба малко от нея. Наплиска лицето си, за да се освежи и студената вода наистина ѝ помогна.
Отдръпна се една-две крачки. Бавно затвори очи и вдиша. Обстановката беше успокояваща. Отново, за поред път, от както бе в Академията, си представи своя чакра поток. Със затворени очи нагази в езерото до глезените. Съсредоточи се и концентрира чакрата в ходилата си, както направи и при ходенето по дърво. Отново почувства как чакрата обвива стъпалата ѝ. Решена, че е готова, тя стъпи с един крак върху водата. Задържа тежестта на единия си крак отгоре ѝ, после и тази на другия. И не падна във водата. Зарадвана се усмихна и отвори очи. Продължи да ходи с флегматични крачки отначало,а малко по-късно започна да увеличава темпото.
Не след дълго се върна на брега.

Чуунинът видимо беше доволен от успехите на Наори на този етап.
- Браво, момиче! Остава само още нещо... - започна той. - Трябва да ме нападнеш с този кунай, използвайки техниките си, научени досега - след тези думи ѝ метна оръжие.

Момичето грабна куная.Последната задача се стори най-трудна за Наори, но все пак се надяваше да се справи, защото от това зависеше дали ще получи бандана и дали ще стане генин. Защото, ако не се представеше на ниво, всичките ѝ мечти щяха да бъдат разбити, но най-важно за нея бе не просто да премине академията, а и да е заслужила да я наричат генин.
Тя се отдръпна от брега, погледна учителя си и се опита колкото се може по-незабелязано да скочи на едно близко дърво. Обаче стъпи върху няколко клонки, които издадоха местоположението ѝ. Скри се в клонитена високото зелено дърво, клекнала върху един дебел масивен клон, а с дясната си ръка се бе хванала за по-горен клон, за да не изгуби равновесие. Наблюдаваше мъжа на земята, който бе с гръб към нея и мислеше как да го нападне, и тогава ѝ хрумна идея. Щеше да използва Каварими но Джуцу, щеше да се замени с един паднал клон, който бе на няколко крачки зад учителя и щеше да го нападне в гръб. Каварими реши да използва, защото знаеше, че ням да успее да не се разкрие. Все пак не бе от най-тихите в движенията си, което бе минус.
Вече избрала с какво да се замени, Наори направи джуцуто, но преди това извърши цялата процедура, която бе направила в класната стая на академията. Беше зад гърба на мъжа, притиснала дръжката на куная в гърба му, за да не го нарани.