Име: Сакура Харуно
Години: 18
Клан: Няма
Външен вид: Сакура притежава зелени очи, освежаващи бялото й лице. За фон на това, тя има дълга и права розова коса. Не е прекалено висока, но не е и ниска. Слаба и стройна е. Дрехите й никога не са еднакви.
Характер: Сакура не е разглезена, напротив. Тя е много борбена и държи на своето. Понякога гордостта й е в повече, но е такава. Недоверчива и груба е само защото иска да се предпази. Умее да лъже, но мрази лъжите и го прави рядко.
История: Сакура Харуно е произлязла от обикновено селско семейство. Нито един от членовете не е бил нещо по-различно от прост човечец, който работи на нивата. Къщата й там е малка и скромна, но двора е нещо огромно. По-нататък, в черния двор, се намираха животните: коне, кокошки, кози, овце. Техен пазач беше кучето на семейството. Селски живот, какво по-хубаво за нея?
Но тя все пак е чувала истории за нинджи, за хора, които се стремяли към най-доброто, за да могат да предпазят обикновените хора като нея от най-лошото. Момичето чувало тези истории от баба си, която дълго време й е разказвала за тях преди да заспи. И така Сакура сънувала всякакви приключение с нинджи, за каквито не бе мечтала някога.
Но нейният баща не позволявал да се говори за тези „хора”, нинджите. Той твърдо ги наричал „наемни хора, които просто искали подкуп от селяните”. Сакура никога не е твърдяла същото, но не отваряла темата за спор. Случвало се е да се е разприказвала за това, но баба й веднага я е спирала.
Един ден Сакура отишла с баба си в града. Струваше им се толкова спокойно място, докато не забелязаха как маскирани в черно хора ограбваха бедните и им взимаха най-малкото, което имаха. Бабата на Сакура я е стиснала за ръката и се върнали у дома. Сакура била много любопитна и искала да разбере що за хора бяха това. Тя знаеше, че има и такива, но й били странни оръжията, с които боравеха непознатите крадци. Баба й обяснила, че има два вида нинджи – добри и лоши. Едните се борели за селото си, а другите били срещу всякакви права и правила.
Дълги години момичето си припомняло този миг отново и отново. Тя толкова искала да разбере що за хора са това, че дори започнала да им подражава. Баща й отхвърлял това, което Сакура вършеше и започнал да я изолира от каквито и да е контакти. Дори й забранил да разговаря с баба си. Сакура не търпяла това и се криела. Започнала да върви срещу правилата му. Осъзнала, че се държи като ‘лошите’ нинджи.
Една вечер скришом отипла до баба си. Сакура знаела, че едва ли баба й ще бъде будна толкова късно, но тя сякаш я очакваше. Още с влизането си, баба й я хванала силно за ръка. Изслушала внимателно разказа на Сакура и я посъветвала да не гледа всичко от страна на нинджите, защото няма само два типа хора. Сакура слушала внимателно всяка нейна дума, но като че ли въздух не й стигаше и скоро издъхнала. Едва ли е било от старост, но се случи. Баба й починала. Сакура останала сама, без подкрепа. Баща й не одобрявал нищо, което тя вършила години наред, майка й отдавна е обърнала гръб на надеждата, че някога между Сакура и баща й ще настъпи една силна връзка. Всичко толкова се струпало на розовокоската, че тя избягала. Далеч от цялото напрежение.
На 17 годишна възраст, момичето се озовало в някакво село, непознато за нея. Огледало хората, всичките вървели със странни костюми. Някои носели зеленикави жилетки, други сякаш крепели челата си със „странни железа”. Сакура се запитала какви са тези хора и разбрала, че това са нинджи, които пазели селото си. От този ден нататък, животът напълно й се променил, обърнала нова страница.
- Искам да стана нинджа!
Генетични способности: Няма
Чакра: Земя/Дотон