Заливът на раковините

-Добре...Направо не знам сега и аз какво правя.
Погледна отново към книгата.

Следващите 4 страници бяха свързани с... фелацио.
- Ъм... да...

-Не е много интересно...

- Май си прав... Е, Обито, аз ще тръгвам, понеже не мисля, че имаме време за губене. Чуунинските стартират след по-малко от седмица. Ще се видим на тях, а може и по-рано. Тренирай, защото трябва на всяка цена да минем! - каза бързо Итачи и се изправи, след което напусна мястото.

Обито остана да зяпа с глупав поглед във водата.Физиономиите му понякога бяха безценни.След малко стана и се прибра у тях си.