Стълбите

В края на коридора имаше вити стълби, които водеха до върха на кулата.

Стълбите бяха много. И бяха вити. Идеалният начин да измъчат някого след края на втори етап. Залагаше си главата, че ще й стане лошо докато се изкачва, но след всички тия неочаквани атаки и атаката от архитекта направил тези стълби мислеше, че един световъртеж и малко поотпускане й се полагаха напълно. Изкачваше се по стълбите като сумтеше на всеки 5.

Когато стигна до стълбите, той погледна нагоре. Смръщи вежди и започна да се качва. Стъпвайки, усещаше лека болка в краката - най-вероятно мускулна треска. Той обаче не се впечатли от това. Откакто бе шиноби, нямаше и за ден нещо здраво по него, а само като се сетеше за тренировките си, в които едва не умираше, лошо му ставаше.
Изпаднал в размисли, изкачването му се стори бързо и леко. Изведнъж някаква светлина заблестя в очите му...

Югао се изкачваше по стълбите бавно и славно. Вероятно трябваше да стигне до върха на кула, но думите "връх" и "кула" показваха колко път я очакваше. Само това, че стълбите бяха вити, правеше пътят да изглежда по-бавен и за момент младата Узуки започна да си мисли, че тези стъпала нямат край, но скоро след това стигна на върха.

Вървеше по коридора и скоро стигна до някакви стълби. Много стълби. Погледна нагоре, за да види края им, но край така и не се виждаше. Стълбите бяха извити и това ги правеле по-трудни за изкачване. Започна да се качва по тях с малки стъпки. Не бързаше. "Май искат да отслабнем, а? Е, да. Аз определено отслабнах с поне 1-2 килограма!" каза си, когато стигна до върха на кулата.

Стигайки до стъпбите, Шино повдигна глава на горе и подсвурна с уста.

-Това трябва да го изкача ли?-помисли си досадно той.

С огромна умора започна да се изкачва по витата стълба, изкачвайки се до кулата.

Момчето изкачваше стълбите и колкото повече се доближаваше до кулата той все по силно чуваше гласове (хДДД)
- От кои гадове ли са тия гласове ..
продума момчето и когато стига до кулата той...

Генинът започна да се изкачва по стълбите, като не спираше да оглежда всички детайли по тях, опитваше се да разбере от какви материали бяха изваяни и т.н. Харесваше му и това, че имаше доста да изкачва, което някой друг би сметнал за налудничаво, но не и Хаширама. На него всичко му бе интересно и не възнамеряваше да мрънка.
Скоро върхът на кулата беше пред очите му...

Бавно се заизкачва по огромните стълби, водещи към последното мъчение в този изпит...А може би и най-опасното и сериозното?Замърмори наум отново за нещо и този път темата му беше пътят, който имаше до третото предизвикателство.

''-Дано да се приключва вече.''-мислеше си момчето, докато се изкачваше леко тичешком нагоре.

Стълбите бяха много. Прекалено много. Саске започна да ги изкачва. Най- после ги беше качил и си отдъхна.

Шисуй вървеше с гордо вдигната глава по-стълбите надолу и любопитството му беше още по-голямо...
Какво ли ще пише в този плик... дали ще стана чунин , или не съм успял ...
Разбъркваше се съзнанието на момчето ,като започна да бяга на доло по стълбите ...

Бавно заслиза по стълбите с каменно изражение. Все пак беше доволен, макар и да не го показваше много.

Прескачаше по стъпало и общо взето слизането й бе три пъти по-бързо от качването.

Бързо заслиза по стълбите. Нямаше търпение да се върне в селото си и да се отдаде на една заслужена почивка. Докато слизаше, правеше планове за тренировки и мисии.

Пренесе се бързо надолу по-стъпалата.

Изтича набързо разстоянието и малко преди края се метна през парапета.Стъпи на крака и тръгна към изходите.

Тичаше надолу по стълбите, пропускайки по няколко. На последните стълби, които бяха около 12-13, скочи и падна на крака на земята. Продължавайки бързо към изхода.

Югао бавно слизаше по стълбите, запътвайки се към изхода. Време беше вече да изчезва от това място.