Къщата на Шисуй

Обикновена къщичка,с 1 стая ,баня и отделна тоалетна и кухня . (няма нищо интересно)

Шисуй се прибра в старата си кащурка ,но нямаше да се застоява дълго ...Този чунински не задоволи това което той искаше и сега беше решен да провери при хокагето за някоя мисийка като за него МОЩЕН :Д:Д:Д...Шисуй съблече дрехите си и влезе в банята за бърз душ ... След като излезе се преоблече и наметна елека отново,след което отново остави къщата си празна ИЗЧЕЗНАА....

Микото вървеше към вкъщи замислено и гледаше към земята. Докато крачеше се блъсна в някого. (нали уж вече си излязъл от къщата :Д). Отскочи леко назад и понечи да се извини:
- Съжа- Шисуй? - погледна го очудено. Определено не очакваше да го срещне тук.

Когато някой се блъсна в него ,той се обърна и ко да види Микито :Д. Шисуй се засмя и вдигна ръката си зад вратси и каза :
-Микото Учиха ... радвам се да те видя след толкова много време ...

- Аз също - каза Микото и се усмихна.
- Мислех си, че наскоро започнаха Чуунинските изпити. Ти не ходи ли? - запита, без дори да забелязва с какво е облечено момчето.

Там бях..днес се върнах ,но нищо особено не направих ...
С голям смях го каза момчето ,като погледна към очите на Микото и каза :
- Ами ти какво прави през това време ,някоя любов намери ли си: :Д:Д:Д

Момичето се засрами леко, сякаш бе хваната в крачка, а знаеше, че не е направила нищо лошо. Все пак досега само тренираше. И въпреки това думите на Шисуй я накараха дълбоко да се замисли... Накараха я да осъзнае нещо, в което досега се съмняваше.
- Ами, връщам се от тренировка... И няма нищо, вярвам, че следващият път ще успееш /говори за ЧИ и си мисли, че си се провалил :Д/ - каза тя и се усмихна окуражаващо.

Шисуй погледна очудено момичето...
Тя мисли че не съм успял ... Значи не е забелязала наметалото :Д...
замисли се Шисуй и се почеса по кратуната ,след което тръгна напред и каза :
- Хайде ела след мен ,ако искаш попътя ще разбереш защо и ми кажи какво те кара да мислиш че не съм успял ,доколкото помня не съм казвал нищо дали съм успял или не ...

Микото застана встрани от Шисуй и започна да върви с него. "Да не би да има предвид, че е успял. Но нали каза..." - мислеше си момичето, но реши да довърши мислите си на глас.
- Но нали каза, че не си направил нищо особено? - попита объркано. /много тъпи постове ги пиша и аз :Д/

Шисуй бе си наумил да отиде на мисия и явно искаше да вземе и Микото с него ,но все още не я бе попитал и явно нямаше намерение да го прави :Д . Той отвърна глава към нея и тхиичко каза :
- Еми няма значение дали съм станал или не ,както го мислиш така е :П... (тъъъъпо)

- Хмм... Понякога не те разбирам... - мислеше си Микото на глас, но след известни размисли се обърна към него и каза:
- В този случай, вярвам че си успял. Не би се върнал без да си постигнал нищо, все пак. Не е в твой стил - след което тихичко се засмя. След известно време осъзна, че всъщност не знае накъде вървят.
- Накъде отиваме?

Шисйсе усмихна подмустак и нищо не каза .След малко той погледна към Микото и каза:
-Емии аз бях тръгнал за мисия ,а ти ме изпращаш :Д:ДД:.../Той сложи ръката си на рамото й и каза отново :
-Ако искаш ще вземем двамата една мисия да изкараме някой кинтак...???

Щом Шисуй сложи ръка на рамото й, Микото леко се посви, а лицето й се затопли.
- Нямам нищо против, само да не се пречкам...

Да се пречкаш ли...ьаьаьа Това са глупости .Немисля че ще се пречкаш дори знам че ти ще оправиш мисията..
Шисуй се усмихна ,но с удължаването да наблюдава момичето той се поизчерви малко и едвам,едвам каза:
-Подай тогава една ръка за изненада...

- А? - беше единственото, което каза, докато гледаше объркано. Нямаше представа какво имаше предвид момчето с казаното, но все пак реши да му се довери и бавно протегна ръка напред.

Шисуй хвана ръката на момичето и направи така наречение знак : ОВЕН ,обаче преди да измърмори думите той се замисли че по-добре да вървят заедно ,отколкото да се телепортира набързо няколко пъти.Чунинът дръпна нежно и внимателно момичето и каза :
- Добре ще повървим малко и ще ми разкажеш още нещо за себе си ,че предния път нещо не ми задоволи любопитсвото ...
Изрече той ,докато вървяха из селото ...

Щом момчето хвана ръката й, Микото леко се зачерви и погледна надолу смутено, но думите му бързо накараха това усещане да се изпари и да бъде заменено с притеснение. Беше казала всичко за себе си, което смяташе, че може да каже, без да разкрива неща, които не искаше никой да научава. Дълбоко в себе си знаеше, че на Шисуй може да се довери с всичко и все пак бе трудно да каже всичко на глас, след като не искаше да го признава дори на себе си. Реши обаче да му каже нещо, което не е чак толкова значително.
- Ами... - започна, забила поглед в земята. - По принцип имам страх от момчета... Но ти си изключение...

Страх от момчета ли ... ХАХАХАХА
Засмя се силно Шисуй ,след което се спря и се извини на момичето за тази негова реакция ,но неможе да разбере този страх и дали съществуваше такава фобия ..
- Е това няма значение щом аз съм изключение е добре .но ми разкажи нещо повече за себе си ,как си израстнала,каква е мечтата ти . Всяка подробност е важна за мен ...
Каза момчето като лицето му се изчерви ,а захватката на ръцете се усили и стисна по-силно момичето и я гледаше право в очите ,като очакваше оговора й...

Момичето се замисли за отговора си за момент. Реши да се поизхитри и да пропусне едната част от въпроса, защото не искаше да говори за това.
- Мечтата ми е да съм достатъчно силна, за да мога да се защитавам. Искам животът ми да зависи от самата мен - каза тихо.

Хубава мечта си имаш ...Няма нищо лошо в това да искаш да се защитаваш сама ,точно обратното имаш една от най хубавите мечтии ...
Измърмори поредната си простотия Чунинът ,но тя все още неказваше нищо за миналото си сега и всеки път когато я попита за него ...тя сменяше темата ,но този път той нямаше да остави нещата така затова се српя и се обърна към нея,но ръката и не пускаше :Д:Д:Д,след 4,5 секунди втренчен поглед в момичето каза :
- Е така разбрах каква ти е мечтата ,но за теб нищо не знам ... Искам да знам повече за теб , така че давай разказвай имаме време докато стигнем офисът на Шефа ....

Микото го погледна паникьосано. Явно не успя да избегне темата, но не знаеше какво да каже. "Кой знае как ще се отврати, ако разбере. Та аз съм убийца. И все пак, по-добре да го отблъсна, казвайки му истината, отколкото да лъжа и да продължавам да се привързвам към него..." - мислеше си момичето, като всъщност си нямаше представа, че вече се бе привързала прекалено много. Стисна леко ръката му, като за подкрепа.
- Аз... - започна и помисли да спре, но все пак продължи. - убих някого. - каза толкова тихо, че едва се чуваше сама.

Уби някого ли ...
Усмивката на момчето се вдигна ,като се замисли
-Е какво толкова я притеснява ,че е убила някога все пак това е пътя на един ниджа ..
Като момчето се засмя отново ,като може би не бе в точната ситуация да направи това но го нарпави вече така или иначе ,след кеото той отвори остата си :
- Еми красавице какво да ти акжа... няма какво да се притесняваш за това все някога щеше да ти се е случило избрала си пътя на шинобито така че ... И убила си някой ши****к който е заслужавал ,не е като някой член на семейството ...

Микото замръзна и направи крачка назад, пускайки ръката не Шисуй /noo ;(/. "Беше ясно, че така ще стане, но така и така съм почнала, вече нямам какво да губя..." - рече си и си пое дълбоко дъх.
- Беше баща ми... - прошепна.

Шисуй се втаписа от чутото ,ни най малко си мислеше че това можеше да е член от семейството камо ли баща й ... Той потъна в дънземя и дори неможе да я погледна в очите ,като едвам едвам каза :
- Виж извинявай неисках да прозвочи така ,незнам нищо но съм сигорен че си е заслужавало ...
След тези думи той осъзна че още повече обърка нещата ,като единственото което му остана да направи бе да я прегърне.Таака и направи той бързо я зграпчи като и каза на ухото :
- Ти си прекрасна ,няма от какво да се притесняваш или да съжеляваш ,както ти казах имало е причина и когато си готова може да ми якажеш аз небързам ,но наистена съжелявам за думите си

За момент Микото се стъписа, но после обви ръце около врата му и облегна главата си на рамото му. Беше му изключително благодарна за разбирането. Очите й се бяха насълзили, но не бе заплакала и нямаше намерение да го прави.
- Съжалявам... - каза тихо. Не знаеше защо се извинява, но се почувства длъжна да го направи.