Магазин за оръжия

Магазинчето за оръжия беше обикновено малко пространство, чиито стени бяха обсипани с множество оръжия, но повечето бяха еднакви, но с различна големина.
Изборът не беше много богат, но имаше една по-специална страна, където щяха да се срещнат "бонуси" към оръжията и прочие.



Име: Кунай
Функция: Оръжие
Dmg: -15
Цена: 5 руо/бр.


Име: Шурикен
Фунцкия: Оръжие
Dmg: -15
Цена: 5 руо/ бр.


Име: Сенбон
Функция: Специални игли/оръжие
Dmg: -10
Цена: 15 руо/ 10бр.


Име: Нунджако
Функция: Оръжие
Dmg: -10 на удар
Цена: 20 руо (може да закупите само едно)


Име: Метална тел
Функция: Тел, годна за изпълняване на техники и манипулиране
Цена: 10 руо/10 метра

Ден-два след последната си тренировка, Итачи бе решил, че си беше отпочинал достатъчно. Бе време за следващото нещо, което желаеше да усвои. За целта му трябваше някакво оръжие, затова, преди да отиде на тренировъчната площадка, се отби в магазина за оръжия. Разгледа внимателно какво имаше вътре, за да направи добър избор. Спря се на нунчакуто. Обърна се към продавача и каза:
- Добър ден. Искам да закупя едно нунджако.

Продавачът бе един старец, който бе нисък, гърбав. Ръцете му бяха слаби, но си личаха белезите от многото му битки. Косата му бе бяла като сняг, но малко по малко падаше. Приличаше на обикновен стар човек, но всъщност, той бе видял много от годините.
- Нунджако ли искаш момче? Веднага... - човекът се обърна към вратата зад него, която водеше към склада и след една-две минути донесе едно хубаво нунджако, подходящо за Итачи. Поогледа момчето с кафявите си очи и продължи да говори, - В теб бушува сила, момче. Не си пропилявай таланта.
Замълча. Правеше леки трепети с главата и ръцете си. Очакваше отговор, но само неговият глас се чу:
- 20 руо, между другото...

Без да отговаря нищо, Итачи подаде парите на стареца, пое оръжието в ръцете си и излезе тихо от магазина.

Преди тренировъчната площадка Карин имаше още една цел - магазина за оръжия. Влезе вътре, поздрави и се огледа.
- Искам 5 куная и 5 шурикена.

Продавачът я погледна и ѝ се усмихна. Взе по 5 от оръжията зад себе си и ѝ ги подаде.
- 50 руо, моля!

Карин подаде парите, помаха и излезе от магазина запътвайки се към тренировъчната площадка.

Преди да пристигне на тренировъчната площадка, Итачи се отби в магазина за оръжия, защото за следващата му цел му трябваха доста кунаи и шурикени. Момчето тихо влезе и започна да оглежда, след което застана пред гишето.
- Добър ден. Искам 4 куная и 4 шурикена.

-40 руо, моля!

Итачи поблагодари, взе оръжията, прибра ги в чантата си и излезе от магазина.

Влизайки вътре, Обито се залепи за витрините с изложените оръжия.
''-Хах, няма гунбай.''
Зацъка с език и изкриви уста настрани.Нищо.Щеше да си вземе други неща.
-Бих желал 10 куная, 10 шурикена и един комплект тел.
Изрече той, когато застана пред продавача.

Продавачът му подаде нещата и каза:
- 110 руо, моля!

Подаде парите, сбра нещата, пожела лек ден и излезе.

Карин влезе в магазина и веднага обяви поръчката си.
- Искам 5 куная и 5 шурикена. - щом продавачът й даде поръчката, Карин даде парите и изчезна към следващия магазин.

- 50 руо, моля!

Влезе забързан.Имаше по-малко от 3 часа време, за да се запише за изпитите и това не го удовлетворяваше особено много.Едва отиде до продавача, без да падне, и занарежда:
-Искам по 10 от кунаите и шурикените, както и 20 метра тел, 10 броя сенбони също.

- 150 руо, моля!

Подаде парите и излезе.

Итачи влезе в магазина за оръжия.
- Добър ден! Бих искал 10 броя сенбон, 10 броя кунаи и още толкова шурикени!

- 115 рио, моля!

Наори влезе в магазина и огледа оръжията. Избра какво ще закупи след лратко оглеждане.
- Ще желая 10 куная и един чифт Сенбон.- каза тя и зачака.
Пресметна сумата, която тряжваше да заплати и подаде парите.

-65 парички, моля.