Крайпътните горещи извори

Крайпътните горещи извори в гората са най-добрите. Сред истинска жива природа и прекрасна атмосфера, гостите на изворите ще могат да се насладят на баните.

Раздели:
- мъжки
- женски
- обществен

Скоро Нагато и Карин стигнаха до изворите. През целият път младежът не каза и дума, само се наслаждаваше на заобикалящата го среда и поглеждаше към момичето.
След няколко минути Нагато и Карин се намираха в общите бани.

/Каринче, нищо повече не ми хрумна, за това оставям другото на теб. /

Щом двамата с Нагато стигнаха се разделиха за да съблекат. Не след дълго се озоваха при общите бани и двамата по хавлии. Карин влезе във водата с хавлията, както правеха повечето хора тук и се отдаде на блаженството на горещата вода. Погледна към все още сухия Нагато и му направи жест с ръка да влиза.
- Хайде, приятно е. - ухили се и затвори очи. Помълчаха малко, а после Карин въздъхна.
- Ако елементът ми беше Суйтон щях да направя нещо забавно с тая вода. - за да подсили думите си опръска червенокосото момче срещу себе си.

Нагато се засмя, а след това в горещата вода. Хавлията, овита около кръста му веднага се намокри, но той пренабрегна този факт. Беше наистина приятно за него. Зае място близо до Карин, за да могат спокойно да провеждат разговор.
-Е, аз не зная много забавни техники. - каза той и се отдаде на блаженството. - Какво смяташ да правиш щом се прибереш в селото си? - попита като я погледна право в очите.

Момичето се позамисли.
- Ами... вероятно ще отида до библиотеката. Една хубава книга никога не вреди. - смигна му и продължи. - А после най-вероятно ще тренирам нещо. Малко трябва да заякна. Май ще си направя една тренировка за сила.
- Значи елементът ти е вода? - сега се сети за думите му. - Другия път като се видим искам да си научил нещо достатъчно забавно, че да вбеси всички други хора и да ме накара да се заливам от смях. - смигна му и нави кичур мокра коса около пръста си.
- Та... ти какво смяташ да правиш щом се прибереш в Иуа?

Той се усмихна, това момиче беше наистина мило.
- И аз като теб ще тренирам. Все пак Чуунинските изпити са много близо. - отговори. - Но нека сега не говорим за уморителни тренировки. Как върви животът? Имаш ли приятели, хора станали ти близки в последствие? - бе странно, че Нагато се интересуваше от някого и живота му, наистина странно. През повечето време от живота си бе живял сам, беше се научил да мисли само за себе си. Но нещо вътре в него желаеше да научи повече за Карин...

- Да, близо са. Все още се чудя дали да отида... Все пак там ще има доста по-силни от мен, но за момента смятам, че нивото ми е добро. - умислено каза, а след това кимна на момчето. Трябваше да се поотпуснат и да зарежат мислите за битки и тренировки поне тук, в баните.
- Животът? Ами... пълна скука. Нямам приятели. Всичко започва и свършва на тренировъчната площадка. Дори още не съм се запознала със съотборниците си... - млъкна осъзнавайки, че говори прекалено бързо и много.

- Аз също не познавам своите съотборници, дори не зная дали отборът ми е запълнен...- каза, поклащайки глава.
С Карин имаха общо, което му харесваше, а това, че бе от неговия клан му се харесваше още повече. Тя беше един вид роднина, а той нямаше такива през повечето време от живота си.
- Тук е наистина приятно...Обстановката много ми харесва, благодаря че каза за тези извори, нямаше да сме тук, ако не го бе направила. - усмихна ѝ се.

Карин се усмихна. Бе толкова приятно да си говори с някого, още повече роднина. Нагато беше приятно момче и определено беше много мил. Компанията му й беше приятна.
- Да. И аз случайно разбрах за тях по време на една мисия наблизо. - продължаваше да се усмихва. - Научих пътя дотук, но до сега не бях идвала.
Хрумна й нещо и малко се отдалечи от момчето, но в следващия миг го напръска с вода събирайки няколко неодобрителни погледа. Напук на тях се засмя и се изплези на Нагато.

Нагато прие атаката като начало на война, и ведна отвърна на удара, като напръска Карин. Той ѝ се изплези, както тя направи и продължи да я пръска, като по този начин накара повече от хората във водата да излязат. През цялото време се смееше и не преставаше с атаките си. От шегата той направи една забавна война.

Карин се засмя и прие ответната атака със същата такава. С две ръце напръска Нагато и се отдръпна по-назад, за не може той да й отвърне. Надяваше се само да не използва водния си елемент, защото щеше да се наложи след това да го поопърли.
Чу недоволството на някой от посетителите и се ухили широко.

Нагато с ръце във водата загребвале вода и се приближи до Карин със заплашителен поглед. Напръска я! Чу доста рогатни от страна на хората около тях, но ги пренабрегна и продължи заниманието си. Скоро излязоха още хора и останаха съвсем сами.
-Мисия изпълнена! - каза той и се засмя силно.

Карин също се засмя и двамата престанаха да се пръскат.
- Ааа! Онова, което казах важеше само за джутсу! - размаха пръст пред лицето на момчето и се загледа в един дебел възрастен човек, който ги гледаше неодобрително.
- Но явно ти се отдава и без специални техники. - засмя се и го напръска отново.

-Права си, знам как да използвам водата под всякаква форма.- пръсна я и после спря с това.
Огледа Карин от глава до пети, а след това отново усмивка се изписа на лицето му.
-Благодаря, благодаря ти защото от дълго време не се бях забавлявал така.

Карин се усмихна мило и прокара пръсти през мократа си коса.
- И аз ти благодаря за хубавото изживяване. Не помня кога за последно се забавлявах така. - погледна го все така усмихната.
- Всъщност... интересно ми е, извинявай, че ти се меся така... В Иуа ли си роден или идваш от някъде другаде? - полюбопитства и се облегна на една от стените в "басейна".

- Идвам от Амегакуре. Животът ми там не бе хубав...
Никой не се интересуваше от къде е или нещо свързано с живота му, а и нямаше приятели, които да го направят.
-Ами ти? - попита.

-Това не беше ли градът на престъпниците? - със замислено изражение попита. - Чух, че било кофти там...
- Аз... идвам от много места. След като майка ми почина с брат ми не се задържахме дълго на едно място. Но след като беше убит се преместих в Кири и постъпих в академията. - бавно обясни загледана във водата. - Но наистина не помня къде съм родена. Никога не сме говорили за това...

- Наистина е кофти... Като дете бях свидетел на много неприятни неща.- отговори, премествайки поглед към нищото. Спомени нахлуха в мислите му, но бързо ги изгони.
- Сигурно не ти е било много приятно да се местиш постоянно...? - попита той, отново насочвайки внимание към нея.

- А, глупости. - вдигна поглед и се засмя. - Кофти беше застояването на едно място.
Спомни си нещо и се засмя.
- Когато майка ми почина бях на 5. А когато станах на 12 се наложи брат ми да ми обяснява някои неща... Ако се сещаш какво имам предвид. - продължи да се смее спомняйки си зачервеното лице на батко си в онзи момент.

- Хах, да. - засмя се Нагато.- Аз ще трябва да тръгвам скоро, защото трябва да тренирам, предполагам и ти, но се надявам да се срещнем отново.
Усмивката изчезна от лицето му, за жалост трябваше да тръгва

- Да. - кимна утвърдително. - Щях да ти предложа същото по същите причини.
Решиха да излязат от водата и да се облекат. Разделиха се по съблекалните и Карин се облече оставяйки косата си полусуха. Срещнаха се пред входа на изворите.
- Ами... предполагам тук ще се разделим... Ще се радвам да се видим отново. - с усмивка каза и се пресегна да прегърне момчето. Щом го пусна от прегръдката си му помаха и се отдалечи някъде в тъмнината.

Нагато последва примера на Карин, и скоро излезе от обсега на изворите.