Казиното на Ото

Ето я и една от най-изкушаващите, но и опасни зони на Ото. В казиното винаги можеше да се намери човек, който да си изсмуче парите като комар.
Обикновено в казината на Ото се намираха най-големите комарджии, които бяха доста опитни и хитри, за това повечето хора страняха от това място, но имаше и шарани, които се подвеждаха.

Ех..по лесно няма на къде, мислеше си Изуна влизайки в казиното. Откриването му не беше трудно тъй като на пръв поглед селото си беше пусто но щом наближи казиното, можеше да забележи оживление, така той успя бързо да открие казиното. Но..друго витаеше в главата на Изуна, по важното за него беше да намери място където да си закупи катана. Но реши да не се разсейва и да намери това момче. А сега да се концентрирам, момчето влезе мислейки си..Чернокосо момче със зелени очи..около 1.75, аха..дано стане бързо. Всички се омълчаха и започнаха да го гледат на криво, Изуна не обърна внимание, той застана на бара и се огледа..

Скоро пред него се появи момче, което беше 1:1 със снимката, която Казекагето бе дал на Изуна.
- Ти ли си този, който трябва да ме тренира? - попита то и изгледа чернокосия с пренебрежение. - Силно се надявам Сунагакуре да се шегуват!

Изуна може би очакваше такова посрещане, той знаеше, че все още е прекалено слаб и може би беше чудо че го бяха изпратили в ото, но от друга страна това беше един шанс за него да си вземе катана, беше чул че само тук продават катани и си струваше да риска.
- Ох..Както и да е, просто бъди по тих, и ми кажи къде е най удобно да те тренирам - Изуна каза това с малко по висок тон от обикновенно, не можеше да се скрие недоволството му, но явно нямаше друг избор.

Момчето повдигна вежда и започна да клепка.
- Не е ли по-възпитано първо да се запознаем?... Както и да е. Паркът на Ото е най-удобното място за целта!

Най-накрая щяха да напуснат този бардак, Изуна се усмихна почти незабележимо.
- Паркът значи, тогава ти водиш. - каза той и му направи жест да мине пръв. Значи и такова местенце като Ото си имаше парк, мислеше си Изуна вървейки към изхода. - На излизане, Черноокия реши че ще е невъзпитано от негова страна да пренебрегне първия въпрос.
- Изуна..ъмм..така се обръщай към мен.

Чернокосият кимна и го поведе.
- Името ми е Такао, което означава "уважаван герой". Аз искам да стана такъв, но все се провалям в минаването на академията! Реших да платя на Кагето на някоя страна за сенсей, който да ме научи на ходенето по дърво. Надявам се да си добър в това, Изуна!

Изуна изслуша момчето. Вече бяха излезли на улиьата и вървяха към парка.
- Не съм сенсей, всъщност съм доста далече от сенсей. - каза изуна тихои след малка палза продължи - Но ще направя всичко по силите си да постигнеш целта си. - Изуна каза това и се усмихна широко поглеждайки го. - Рядко можеше да се види Изуна в такава светлина, но някак си целта на момчето беше хубава, и със сигурност Изуна реши да му помогне за да я постигне.
- А сега да побързаме..

Мадара завърза кучето пред казиното и нахълта вътре.Махна банданата от врата си и я закачи на челото, за да се вижда по-добре и да го разпознае госпожата, чието куче връщаше сега.

В казиното всички хора изглеждаха горе-долу еднакво. Някои хвърляха злобни погледи на Мадара, други пък изобщо не го и отразяваха. Изведнъж пред генина застана русокоса жена, която се отличаваше от останалите с вида на облеклото си и личеше, че бе от знатно потекло.
- Вие сте шиноби от Конохагакуре, нали?! - попита с надежда тя. - Получих вест, че са изпратили нинджа от селото, което да върне домашния ми любимец.

Чернокосият й се усмихна с изкривената си усмивка и й целуна ръка.
-Аз съм нинджа от Конохагакуре, селото, скрито в листата, милейди.Позволете ми да Ви покажа, че кучето Ви е в идеално състояние и Ви очаква навън с нетърпение.
Поведе жената навън, където я чакаше и животинчето й.Погали кучето, след което го отвърза и й подаде каишката му, която бяха сложили намерилите го шинобита от Коноха.
-Пазете го повече друг път.И на добър час...Да...
Намигна, говорейки с неговия надменен тон както винаги.Извъртя се и закрачи машинално с високо вдигната брадичка към портите.

Скоро Итачи пристигна пред вратите на казиното. Слънцето вече напълно се бе скрило и мястото чак изглеждаше плашещо, особено когато ставаше дума за кръв, както беше в случая. Младежът тихо влезе и погледът му набързо обиколи цялото помещение. Тук имаше всякакви хора - от обикновени, или не чак толкова, селяни до фалирали и пребити от живота шинобита. Чернокосият отново огледа, за да провери дали имаше човек, който да се отличава от другите. Може би той щеше да знае нещо...

Внезапно иззад гърба на момчето се появи някакъв непознат човек, хвърляйки три куная към него.Но изглежда не прецени, че наоколо имаше огледални повърхности.

Неспокойният поглед на Итачи му помогна навреме да забележи оръжията, стрелващи се към него, обърна се рязко и разтвори чадъра, който носеше със себе си. Смръщи вежди.
- Какво означава това?

За щастие кунаите се срещнаха с kasa-та му и изпопадаха по студения под.Нинджата, ако въобще беше шиноби, се засили към младия Учиха, за да го удари.

Итачи извади нунджакото си и прокара чакра по него. Замахна право към ръката на противника с цел да увие оръжието около нея и да спечели голяма преднина. Не знаеше обаче какво можеше да очаква.

Непознатият извади огромна катана и замахна с нея, прокарвайки също чакра.
-Shinkuken!

Този удар нямаше как да бъде избегнат. Итачи все още не бе на такова ниво, а и хич не очакваше подобна атака. Явно си имаше работа с Fūton потребител и то, най-вероятно, с по-добри умения от него. Силата на вятърния елемент прониза Итачи право през корема. Кръв се разплиска по пода. "Не трябва да губя концентрация иначе тук ще е краят ми..." - помисли си момчето, стискайки зъби. Отскочи от една маса във въздуха и метна рязко два куная и един шурикен, подсилени с чакра. Незабележимо постави трети кунай на подметката на десния си крак.

/дотук са загубени 2 куная и 1 шурикен - улеснявам  :**** /

Успя да уцели жертвата, но изглежда това беше Каге Буншин.Кой ли беше това?Чу се писък навън.

/ Общи загуби: -20 кръв /

- Katon: Hōsenka no Jutsu! - момчето реагира бързо и запрати 6 огнени кълба към прозорците, за да успее да излезе по-бързо.
За нещастие, не умееше да борави с катани, а и не ги беше взел със себе си. Можеше да използва ледени бомбички, но имаше прекалено много хора и щеше да вземе ненужни жертви.

Отвън го очакваха 3 престъпни нинджи.Едната запрати огромен шурикен към него.

/ Дотук общо: -30 чакра и -20 кръв /

Итачи нямаше нещо по тежко от нунджакото си, с което да спре шурикена и замахна към него с всичка сила със своето оръжие, в което, естествено, имаше чакра. Застана на стената и се замисли: "Не мога да се меря на този етап с въздушния елемент. А и бронята, която сложих, за нищо не става вече... Дори да остана с нея няма полза. Само тежи.".
След тези помисли, младежът махна тежестта от себе си и я захвърли. Тениската бе леко залепнала за него от кръвта, но сега нямаше никакво време да превързва раните си. Не се знаеше докъде щеше да стигне...
- Каква е целта ви? - попита той спокойно и беше готов за още атаки.

Отговор така и не получи.Вместо това, едно от шинобитата се появи пред него чрез Шуншин и го срита в корема с всичка сила.

/ Дотук общо: -30 чакра и -20 кръв /

Чернокосият не успя да реагира на бързината и изплю кръв. Използва обаче момента, че врагът бе решил, че ще последват двучасови превивания, и рязко насочи крака, на чиято подметка бе кунаят, към долните два крайника на врага си.

Днес късметът реши да поздрави Итачи и явно чернокосият успя да уцели врага си.Но...Какво имаше около краката си?Изглежда този, който го нападна, беше различен от останалите, владеещи фуутон, и имаше обвивка от дотон около себе си, която бавно се дозаформи.Замахна и запрати момчето в стената.

/ Дотук общо: -30 чакра и -25 кръв
Новото взето: -5 кръв за физическо нараняване /