Казиното на Ото

Момчето се удари в бетона и изплю още кръв. Падна на земята, защото не успя да се закрепи, но все още се чувстваше почти на максимални сили. Бе тренирал издръжливостта си на едно що-годе добро ниво и беше наранявал тялото си повече, отколкото го раняваха сега.
Втори път една и съща атака нямаше да подейства. А и нямаше време за размишляване, защото врагът нямаше да го чака да си смуче стратегии от пръстите. Тук обаче можеше да ползва ледените бомбички. По най-бързия начин извади 3 от тях и рязко ги метна към нападателите.

Непознатият се изпари.Всичко притъмня.Какво се случваше?Удари забиха в реално време по тялото на Итачи, но през неговите очи дали се виждаше това или непрогледен мрак?

/ Дотук общо: -30 чакра и -25 кръв
Новото взето: -3 бомбички /

Чернокосият не можеше да проумее случващото му се. Ударите по тялото му се стоварваха толкова бързо и нямаше начин да се реагира на тях. Момчето падна на коленете си и се хвана за косите. Опашката му се спусна и ластикът му на бавен кадър хвръкна в мрака. Итачи протегна ръка към него, но движенията на крайниците му също бяха забавени. По тях се появиха драскотини. Някои като леки прорези, други - по-дълбоки. Болката се усилваше все повече и повече. Всичко беше проточено, само сетивата му си бяха същите. Младежът имаше чувството, че полудява. Разнесе се силен мирис на кръв... неговата собствена. Едва треперещите му ръце не се забелязваха вече от червената течност. Срещу него се появи и нещо като огледало. Целият му образ беше в кръв... като момента, когато беше убил родителите си... Обликът в огледалото се измени във вид на демон, а над него закръжаха бавно и мъчително фигурите на най-близките му хора, които бе унищожил с голи ръце...
Момчето понечи да закрие лицето си, но движенията му бяха блокирани от невидима сила. Не можеше повече да издържа на тази гледка... Имаше чувството, че щеше да полудее. Започна да крещи силно и стисна здраво очи, но и това не му помогна. Изображенията на родителите му се тикаха нагло в съзнанието му. Сълзи потекоха от очите на момчето, а виковете му не спряха. Кръвта по тялото му продължаваше да тече. Демоничният образ не изчезваше, а ставаше все по-грозен и по-грозен... Това ли беше неговата истинска същност?... В какво се бе превърнал той?... Или по точно... такъв ли си беше по принцип...? Всяка част от него трепереше... и сякаш беше на път да рухне... Погледът на момчето започна да се размазва. "Така ли свърши всичко...? Тази съдба ли беше отредена на мен...?" - мислите в главата му ехтяха. "Имаше един човек... който наскоро се появи в живота ми... Едно момче... съотборник... или приятел... не знам... Но той стана наистина важен за мен... Провалих се, Обито... Живей... заради мен... даже да не заслужавам... И вътрешно се надявам... да съм означавал поне малко за теб... Дано жаждата за сила не те унищожи... както унищожи мен...".
Погледът му все повече и повече се замъгляваше, а тялото претръпна...

Рязко тъмнината се пропука като елмаз.Черни "стъкла" се разхвърчаха и зрението на момчето най-вероятно се завърна.Срещу него се намираше врага и се смееше, мислейки си, че все още държи момчето под своите зловещи техники.
-Катон: Гоукакю но джутсу!
Огромни пламъци се насочиха към чернокосия.

/ Дотук общо: -30 чакра и -25 кръв /

Момчето сякаш се възвърна и се почувства като нов. Появи се усмивка на лицето му.
- С всичко можеш да ме хванеш, но не и с такава елементарна техника... Kawarimi no Jutsu! - и изчезна.
Появи се зад противниците си.
- Katon: Hōsenka no Jutsu!
Този път реши да даде всичко от себе си. Направи 7 огнени кълба, които заблестяха силно. Използва момента и извади трите си оставащи шурикена. В тях прокара чакра. Скри ги в три от искрящите сфери и ги накара да обикалят около враговете.
- Katon: Endan! - в следващия момент запрати и няколко огнени куршума към тях.
Скри един от кунаите в средния. Възползвайки се от момента, че най-вероятно врагът се замисляше повече върху огъня, отколкото върху нещо друго, скритите шурикени рязко хвръкнаха към противниците.

/тук съм -3 шурикен и -1 кунай + чакра за 7-те кълба и Endana/

Успяха да отскочат от шурикените, но изглежда бяха крайно разсеяни.Сега беше шансът на Итачи.А и...Някак движенията сякаш ставаха по-бавни?

/ Ново иззето: -35 -15 = -50 чакра - 30 чакра = - 80 .
Дотук общо: -80 чакра и -25 кръв /

Чрез чакрата си Итачи рязко насочи всичките огнени кълба към противниците.

И успехът беше на страната на Итачи.Не се знаеше какво точно стана с тях, но бе ясно, че кълбата проработиха.Мисията му беше изпълнена.Успя да спаси казиното от бъдещ обир.

/+1 запетая на шаринган - пробуждане .
връща не на общо иззетите чакра и кръв -> +80 чакра и +25 кръв /

Изведнъж усети рязка болка в слепоочието. Изкашля малко кръв, но беше доволен, че успя да мине мисията. Преди обаче да излезе от селото, щеше да мине през магазините на Ото, за да си накупи оръжия. Тръгна бързо натам.