Портите на Киригакуре

Отвъд портите на селото, затворът на мъглата бледнее. Това е една мистериозна страна, заобиколена от вода, вода и вода. Единственият сух път, е през каменистата пустиня.

След като си тръгна от отфиса на мизукагето, Карин се отправи към портите на селото. Нямаше проблем с охраняващите нинджи, които явно бяха наясно с напускането й. Кимна им и учтиво ги поздрави, а след това се запъти към блатото - точно каквито бяха разясненията в плика.

След известно време силуетът й се зададе на хоризонта. Щом стигна до портите отново поздрави пазачите с леко кимване и мъкнейки куфарчето се отправи към площада където трябваше да се срещне с важния господин, притежател на въпросното куфарче. С нетърпелива крачка се отправи към задушния площад надявайки се да разпознае господина.

Карин мина покрай охраната и им кимна. Вероятно я помнеха от предишната й мисия, тъй като същите двама шиноби бяха на смяна.
Ако всичко вървеше по план определено щяха да запомнят лицето й.

Отново мина през портите и кимна на пазачите, които я погледнаха странно. Може би заради торбата с билките. Сви рамене и продължи към болницата.

Мина покрай пазачите и им помаха. После извърна глава и продължи пътя си.

На връщане отново кимна на пазачите. Явно се случваше да ги вижда доста често. Може би скоро щяха да запомнят лицето й, а скоро след това и името й.
Разликата у нея бе, че този път в ръката си носеше катана и беше много, много усмихната. Нямаше търпение да се научи да я използва.
С тези си мисли червенокосата отмина портите насочвайки се към тренировъчната площадка.

И ето че не след дълго Югао вече се намираше пред портите на Киригакуре. "Сега разбирам откъде е получило името се..." - каза си младата Узуки, оглеждайки се наоколо. След секунда забеляза стражите, за които явно й говореше Казекагето. Югао ги приближи, извади документа и им го показа:
- Казекаге-сама каза да ви предам това.

Един от стражите взе документа и го огледа добре. Кимна и ѝ го върна.
- Добре дошла в Киригакуре! Тук е доста мъгливо и влажно, но се свиква. Ако ще оставаш за повече от ден в селото, трябва да минеш през Мизукаге-сама. Приятен престой!

Щом стигнаха портите Югао се обърна към Итачи.
- Е, аз съм дотук. Сега си казваме довиждане, но предполагам, че пак ще се видим някой път - каза тя, след което се обърна да си върви, помаха с ръка и погледна назад, за да добави:
- Мерси за помощта, Итачи! - след което се усмихна и си тръгна.

Лека усмивка се появи на лицето на момчето.
- Довиждане, Югао!
Чернокосият изчака да я изгуби от поглед, след което отново тръгна към тренировъчната.

Обито премина като ракета през портите и тръгна към Отогакуре.Как му се пиеше само...

След 10 минути момчето беше пред портите. Знаеше, че днес всички имаха разрешение да напуснат селата си и Итачи реши да се възползва от това.

Бавно, но славно Обито подпираше ли се на Итачи, Итачи ли се придържаше за него, не се знаеше.Важно беше, че Кири се намираше пред пияниците.

Пазачите на селото ги изгледаха странно, но нищо не казаха. Работата им беше ясна.

10 минути по-късно, момчето вече беше пред портите. То само кимна на пазачите, понеже видимо бързаше, и се отправи към Отогакуре.

В полунощ момчето беше вече пред портите на Киригакуре. Отново тази гъста мъгла... Честно казано, понякога или май винаги му се искаше да напусне това място. Той поздрави тихо пазачите и тръгна директно към тренировъчната площадка.

Карин реши да излезе и да се поразходи из горите в близост до Кири. Мина покрай пазачите и вежливо им помаха, а после изчезна в далечината.

Червенокосата се завърна от приятната разходка с Нагато. Усмихнато помаха на пазачите и се отправи към вътрешността на селото.

След болницата Карин се насочи право към портите на Кири. Щеше да отиде до Ото и да разпусне малко. Предусещаше, че ще се забавлява.
Помаха на пазачите и изчезна в тъмното.

Отново мина през портите на Кири нямайки търпение да се озове в удобното си, меко легло.

Карин отново излезе извън селото си. Посоката отново беше Ото.

Върна се с всичко нужно и се отправи право към тренировъчната площадка.

Изфуча през портите.

Бързо-бързо се запъти към целта си.