Портите на Киригакуре

Преди Итачи да стигне до портите, той се прибра в дома си да се преоблече. Обу черни панталони и нещо като черна тениска, а нагоре - подобие на предпазна броня. Взе със себе си ръкавиците си, нунджакото, кунаите, шурикените, ледените бомбички и чадъра. Когато стигна до изхода на селото, показа на пазачите разрешителното си и напусна.

С бърза крачка се отправи към мястото, където щяха да се проведат изпитите за Чуунин.

Задъхан премина през портите.Нямаше време!

Портите на Киригакуре бяха близо. Итачи направо изхвърча през тях, но пазачите не го подгониха, защото вече знаеха кой е. Следващата дестинация беше офиса на Мизукагето.

Наори за пръв път напускаше селото. Намираше се на портите, през които мина безпроблемно след разговор с пазачите. Отправи се към гората.

След разходката на поляните, забавлението в едно крайпътно заведение в гората и пазаруване в магазина за оръжия на Ото, Наори най-после се намираше пред портите на Кири. Усмихна се на пазите и премина през портите, а после се отправи към дома си.

Вече беше чуунин!Премина през портите с едно такова самочувствие.И беше разбираемо.Никога не беше предполагал, че ще стигне дотук.

Ухилена мина през портите на селото. Помаха на пазачите и се изгуби из улиците на Кири.