Тренировъчната площадка

Тренировка за усвояване на Katon: Hibashiri no Jutsu

Щом усети, че техниката е научена и изпълнена Карин развали илюзията и благодари на разтрепереното момченце. То си плю на петите без да каже нищо. Малко й стана гузно, че го използва по този начин, но при удобен момент щеше да му се извини лично.
Реши да научи още една техника, този път свързана с елемента й, катон. Hibashiri no Jutsu не бе по-различна от останалите катон техники. Единствената разлика бе, че за да научиш тази ти трябваше добър чакра контрол, за да контролираш формата на огъня.
Преди да започне с тренировката обаче, реши да си вземе кратка почивка. Но предчувстваше, че след изпълнението на тази ще се нуждае от посещение в болницата. Предчувствията й рядко я лъжеха.
След известно време, когато се почувства достатъчно отпочинала се изправи и се зае с тренировката. Застана срещу едно чучело и се отдалечи на няколко метра. Направи началния знак и се концентрира. Прочисти ума си от всичко ненужно и се съсредоточи в изпълнението на техниката.
Събра чакра в стомаха си и започна да я нагрява бавно и постепенно. Както винаги изпитва ужасно чувство за парене, но въпреки това не спря.
Направи нужните знаци за техниката, сложи ръка пред устните си и "изплю" събраната чака. Докато огънят излизаше през устата й се помъчи едновременно с това да го раздели на две посредством чакра и да направи огнен кръг около чучелото. Уви освен, че го подпали друго не стана, ала студеният, влажен въздух бързо изгаси пламналото чучело.
Карин не се отказа и реши да опита отново. Преди това си почина няколко минути. Отново стана затвори очи и направи началния знак. Отърси се от всички ненужни мисли и дори от лекото негодувание, което бе предизвикал неуспешния първи опит. Представи си чакра потокът и концентрира определено количество в стомаха си. Загря събраната чакра и побърза да направи знаците. След това отново "изплю" събраната нагорещена чакра, която се превърна в огън.
Преди да е станало късно посредством чакрата си отново опита да контролира посоката и формата на огъня. Представи си как пламъкът придобива спретнат и прибран вид, а на метър пред чучелото се разделя на две и го заобикаля затваряйки се в кръг. Май щеше да й се наложи да посети болницата, защото дланите й бяха малко поопърлени...

/ +12 чакра; усвоена техника /

Kage Bunshin No Jutsu - B/Б ранк ( техниката е позволена за изучаване от генини като тип C/Ц )

Обито се беше събудил сравнително късно.Обедното време минаваше, а той тепърва се изми, закуси и излезе, насочвайки се към зоните за развитие на уменията.Нямаше си и на идея днес за какво точно отиваше там.Но пределно ясно си му беше, че вдругиден ще се яви на изпит и там най-вероятно ще се наложи да си скъса листа с нинджа регистрация.Какво правеше това момче?Всички генини тренираха толкова усърдно, някои дори бързаха двойно да излязат от академията, за да може да започнат вече с интересната част на приключението си като шинобита - да минат в ранк чуунин, за да им се открият нови хоризонти.А той?Той стоеше, мотаеше се, ходеше по кръчми, береше тревички, запознаваше се с този и онзи.А за кой вятър, дето духа, му трябваше всичко това?И той не си знаеше, просто си вършеше всевъзможни глупости, без да се замисля дори малко за последствията.
Докато крачеше към целта си, спря на едно малко магазинче.Не беше виждал досега нещо подобно в града и силно се учуди.Изглеждаше незаконно, откъдето и да го погледнеш.Имаше страшно съмнителен вид.Обито влезе и огледа.Пред него на огромни свитъци, разпънати като платна, имаше изрисувани различни видове техники.Това още повече го постави в неведение и неразбирателство какво точно беше мястото.Разтърси глава и излезе.Запомни хубаво картината на някаква фигура и пет-шест нишки около нея, които се свързваха с по-бледи фигури.
''-Предполагам, че това е разпределението на чакра, когато се прави клонинг.Но това не бяха просто клонинги...Изглеждаха като материализирани.Не знам как реших този абсурдизъм, след като няма легенда на таблото, но някак си ми изглеждаха по-плътни...Което ми дава нещо като идея за днес.Ще уча Kage Bunshin No Jutsu...Надявам се да успея, де...Шансовете са малки, но си заслужава губене на време.А после ще прочета някое и друго нещо в библиотеката.''
И докато се отдаваше на страсти, размисли и подобните там, вече се намираше на познатата до болка тренировъчна площадка.Сериозно се замисляше да си направи на някой ъгъл палатка.Сега нямаше много хъс, докато беше генин, но ако дай Боже станеше чуунин, сигурно нямаше да мръдне оттук.Макар и да не му беше мечта да се издига в йерархията на шиноби системата, Учихата нямаше да направи отказ на това изкушение, което блазнеше всички.А и съотборникът му му пилеше само как ще минат тези изпити и му се превърна постепенно във фикс идея.
Да обърнем малко внимание на Kage Bunshin No Jutsu или в превод - Джутсу сенчести клонинги.Подобно на обикновените Буншини, тази техника създава идентично копие на потребителя.Различното между Bunshin No Jutsu и Kage Bunshin No Jutsu е плътността на копията.Обикновените клонинги са илюзионни фигури, точно от типа на генджутсу листенцата, докато Каге Буншин означава Сенчест Клонинг, а самото име посочваше само едно - материализация на образа.
''-Каге е сянка.Името напълно не е случайно.Нарича се Каге Буншин не защото е част от уменията на онзи известен клан Нара, които си играят със сенките.Просто самото копие има сянка.За да има сянка, слънчевите лъчи трябва да попаднат върху тялото.А слънцето се отразява върху твърда повърхност до края на очертанията й.Физиката му е отговорът тук.Както и да е, Сенчестите клонинги по тази логика, за разлика от обикновените буншини, не могат да се различават от специални доджутсу очи по простата логика, че щом е материализирано, значи тялото е от плът.А щом е копие на оригинала си, значи притежава неговата чакра, но в миниатюрни количества.Като да кажем 1/10, че и повече, ако е по-силен.При най-слабите потребители е на 1/100 или 1/50, предполагам, което означава, че може само кунаи да подхвърля.Като за начало аз съм начинаещ, значи трябва да се опитам да направя не повече от 2-3 клонинга и да упражня после само един как би направил огнената техника, която знам.Нямам време за губене.И трябва да съм бърз с всеки, иначе няма да се получи номерът, поради нестабилната ми все още чакра.''
Направи знак тигър с ръце и се вгледа в една точка.Имаше нужда да оправи циркулиращите разклонения и да ги насочи по равно в тялото си.Сега, повече от всякога досега, имаше необходимост от максимума на концентрацията си, та дори отвъд него.Присви очи и усети как някак си в тялото му бушува някаква енергия, а след това се успокоява.Реши да стои така в рамките на 15-тина минути, за да е сигурен в по-бързите успехи в начинанието си.Фокусира се максимално, дори успя да се абстрахира от всичко около себе си, леко необичайно за разлигавения му напоследък характер.
Когато прецени, не се знаеше вече на този етап дали въобще мнението му е обективно, че е готов, Обито вдиша дълбоко въздух.
-Kage Bunshin No Jutsu.
Пред него се появиха 2 изпипани клонинга, чисти негови копия.Нямаше как да се каже кой е оригиналният измежду тримата.
-Ммм...Не стана...
Взираше се в краката им.Нямаше и помен от сянка.Не беше слънцето виновно, макар и да напичаше до толкова, че дори неговата сянка беше по-къса от трупа му.
''-Боже, колко е горещо само тук...''
Завлече се флегматично при голямото езеро и си наплиска лицето, след което и отпи малко вода.Със сигурност беше чиста, шинобитата на селото се грижеха край тренировъчните площадки изворите, реките, езерата и язовирите да се пречистват всеки ден, без изключение.Момчето се върна там, където бяха копията му.Щракна с пръсти и двете видения изчезнаха за секунда, оставяйки малко количество "дим" след себе си.
Щеше да се опита отново.Зае стойка и сбра всички сили.
-Kage Bunshin No Jutsu.
Този път направи само един клонинг.И май му се беше получил добре...Дали?Обиколи го от всички страни.Нямаше грешка.Отговаряше на изискванията, които си беше поставил.Сам не можеше да повярва как се беше случило това.Обиколи го втори, трети път.Тъкмо се засмя, предоволен от резултатите и...Обито номер две се изпари.Изофка.Беше забравил, а го говореше преди пет минути - няма как да остане дълго време, черпеше голяма част от чакрата му, а реално нямаше никаква в материализираната си изкуствена плът.
-Kage Bunshin No Jutsu!
Отново сътвори един.Щеше да го изпробва.
-Направи Рюка.
Застана настрани и зачака за резултатите.Копието се окопити малко, оглеждайки се.Зае позиция, пое си дъх, направи знак и от устата му изхвърча бледо копие на пламък, който бързо изчезна.Katon: Ryūka no Jutsu не се получаваше без тел или нещо подобно, затова и не стана хубаво този път, тъй като в наличие липсваше опъната струна около него.
-Достатъчно.
Щракна с пръсти и клонингът изчезна.

/Kage Bunshin no Jutsu - усвоена; +37 чакра/

Тренировка ИЛИ за издръжливост, ИЛИ ЕВЕНТУАЛНО за събуждане на първата запетайка на шаринган

И ето, че реши да започне с тази трудност.Избра си място без влаги.Днес времето беше изцяло на негова страна за щастие и слънцето вече се скриваше малко от другата страна.Тук стъмваше рано обикновено, днес нямаше да е по-различно от друг път.Но сега Обито не се замисляше за подобни дреболии.Чувстваше се леко уморен от всичкото онова бързане, от тренировките и напъните по-рано, но имаше ли избор, след около 48 часа щеше да пристъпва към арена с по-силни от него шинобита, които буквално имаха шансовете да му разплачат майката, бащата и цялата фамилия, която си, уви, си нямаше.Този път пропусна лицевите опори и обикновените идиотщини, с които се занимаваше и се държеше не като нинджа, а като обикновен уличен разбойник без нинджутсу.Нямаше излишна енергия за губене.Особено сега, след като щеше сигурно да се разреве от напрежението, което го очакваше.Седна на земята и направи знак за събиране на чакра.Затвори очи и се фокусира само и единствено върху начинанието си."Венозната", както й викаше по незнайни и за него причини, чакра система впусна своята синя "течност" в луда надпревара.С всеки изминал път усещаше някакъв напредък, а и си беше закономерно да е така, все пак не напразно тръпнеше в очакване на някакви резултати все повече и повече с всеки изминал ден, особено прекаран на това място.Подемът му беше микроскопичен в началото, но вече се осезаваше лека, полека труда му.Семената на усилята и тежката работа започваха малко по малко да се пропукват и да пускат в студената, но влажна и благоприятна за вида почва.Изправи се и се протегна.Това стигаше.Идеше сега малко по-усложнената част.
-Kage Bunshin no Jutsu!
Направи знак тигър и срещу него се появи клонинг.И то не какъв да е, а Kage Bunshin.Малко по-рано усвои това умение, но не му пречеше в същия ден отново да го използва.Макар и да го измаряше.Особено тежко при това.Буншинът вземаше значително количество от чакрата му, за да може да се материализира и да стане част от света.В същото време теглеше и количество, за да умее да изпълнява движения, да говори, да докосва, да прави оптическа заблуда и най-важната част - да използва техники.
''-Иде ред на малък спаринг.Чудно ми е как бих се справил.Дано да постигна някакви резултати, които да ме удовлетворят.Срещу себе си...Това не би било особено лесно.Но избор нямам.А да викам съотборниците си, за да ги занимавам със себе си...Не е особено хубава идея.Имам нужда от план.Няма да издавам истинската си тактика тук, тъй като, колкото и налудничав да съм, наоколо има и други генини.Не желая да споделям "умнотията" си с когото и да било.Не съм от най-интелигентните същества на този свят, но в крайна сметка не съм и пълен трап.Това ме навежда на мисълта, че-е-е мога, може би, да сътворя 3-4 различни вида бой.Днес ще имам сила и душа само за едната стратегия, а утре ще гледам да не се натоварвам излишно с какво ли не, за да съм във форма за изпитите.''
Започнаха с клонинга бавно да се обикалят.Първия рунд на Обито като шиноби.Нямаше да слага втори клонинг за рефер, излишно щеше да си слага товар на плещите.
/През очите на Обито/
Пристъпих бавно настрани.Сложих крак пред крак за кратък момент, а после отново заех нормална позиция.Очаквах атаката от негова страна.Никога, ама точно никога не атакувах аз първи.Имах си това златно правило.Може и да съм глупав, но да не би да съм луд или изкуфял до такава степен, че да извърша самоубийство.Вложих сигурно половината от чакрата, до която имах достъп, в това копие.Дано да си заслужаваше.Усетих как тялото ми беше изстинало за момент, когато сътворих техниката.Тръпки ме бяха побили, а енергията ми намаля драстично.
А, ето, че копието замахна към мен, за да ме удари.Спрях му удара странично, изправяйки ръка.Не усетих болка.Най-вероятно просто атаките бяха прекалено слаби.Отблъснах го и замахнах да го ритна, но се спрях преди да го уцеля, за да не изчезне.За какво се старах толкова иначе?За онзи, който духа ли?Изглежда съзнанието ми все пак се намираше в онова нещо, нямаше как да го нарека същество, тъй като хвана крака ми и ме издърпа, след което концентрира чакра в ръката си и замахна да ме парализира.Хах, колко глупаво.Та това дори не беше техника и работеше само при хора, които не разполагаха въобще с чакри и подобни.Изкарах телта си и я хвърлих напред.Буншинът рязко ме пусна и отскочи във въздуха, превъртайки се плавно назад.В същия този миг гадещото чувство в стомаха ми се появи.
-Katon: Ryūka no Jutsu!
Изплюх пламъците, които напираха.Бях успял да заплета клонинга.И все пак...Той се замени с каварими но джутсу.Това беше хитро, признавам си.Дори успях малко да се впечатля от себе си.Изиграх се с техника от ранк Е, академично ниво.Подсмихнах се и хвърлих към един храст пет куная.Сигурно се беше шмугнал там, докато се занимавах с дънера.Та...Нямаше нищо там.Успя отново да се измести.Забелязах просто как шумите се мръднаха и някаква дреха ми се мярна пред погледа.Имах още една техника...Но от нея нямаше никакъв смисъл на този етап.Тя беше част от едни запечатващи истории, които си планирах в смътно начало за далечното бъдеще...Което, апропо, не беше май всъщност на такива светлинни години.Тук дните, часовете, всичко изминаваше толкова бързо...Но влагата-а-а, тя, точно тя, тази Сатана ме убиваше и разбиваше всяко мое желание да живея в селото.Да оставим моите коси и нещата, с които се шегувах...Катон, Учиха и впрочем на това място...С всичките тези водни ресурси?Нима?Та аз дори нямах планове нито за фуутон, нито за суйтон, нито за райтон, исках само моя си елемент и може би дотон нататък...
Докато се бях замислил, не се усетих кога "аз" номер две мина зад мен и ме срита силно в гърба.Залитнах напред, но подложих ръце и се приземих на длани, след което се насилих малко и застанах на ръце, изпънах се, пуснах бавно един крак, а веднагически след това и другия.Изправих се нормално и отново усмивка изгря като ясна месечина на лицето ми.Открих си малък минус...Не, че беше точно минус, просто имах нужда да се науча едновременно да мисля и в същото време да се бия.
/От неутрално лице/
Оригиналът хвърли 5 ледени бомбички по противника си.В момента този претендент не трябваше да изчезва, не, просто имаше нужда чернокосият да се докаже пред умствените си способности до какво може да достигне, ако поиска.
Тази битка...Краят й не се виждаше, явно и скоро нямаше да дойде.Сбиха се ръкопашно.Един замахваше, след това друг.По едно време вече неусетно беше паднал и непрогледен мрак.А те продължаваха да си раздават крушета.Малко неестествено беше как клонингът все още беше цял.Обито по едно време усети някакво напрежение.Рязко изплю кръв от устата си и падна на колене.Клонингът изчезна и от него остана онзи дим, този път много по-гъст от на обикновеното буншин но джутсу.Черноокият се хвана за корема.Защо кървеше и то отвътре?Какво се случваше?Ледени вълни го обляха изцяло.Досега нещо толкова странно не му се беше случвало в кариерата.Някак си изтръпна.Не можеше дори да се мърда.Вдигна поглед напред, но му беше замъглено и забавено, сякаш му се случваше дежа вю.Внезапно всякакви лоши мисли и страхове обзеха цялото му същество, мъчейки го.Призраците и демоните на миналото го връхлетяха, напомняйки му смъртта на близки негови хора, разигравайки я достоверно пред него и карайки го да тръпне, да се сеща, че повече няма да ги види, че вече няма семейство, че е сам на света.Е, дали все още сам?Хмм...Не, едва ли, просто нямаше как...
Мислите му се размътиха.Губеше всякакъв контрол над себе си.Студени вълни, сякаш го брули вятър и го посипваха с лед, минаха по кожата му.Парализира се изцяло и нямаше начин и мъничко да се премести.Кървища, вадички се разтекоха из устата му, а дори и през...Очите му?Невъзможно!Струваше му се само, няма как.Пред очите му се спусна бледо перде, препречвайки зрението му.Миризмите започнаха да му се губят, вкусовете в устата му отдавна се бяха изпарили.Кожата му пребледня, стана по-студена от всякога.Опита се да изкрещи, поради непозната болка, разяждаща всичко около сърцето му и промушваща точно него крехко място.Не успя.Просто не успя.Писъци приглушиха ушите му.Изтръпващи, настръхващи, ако някой ги чуеше, щеше да разбере какво е желанието за по-бързо избавление.Искаше му се да разядат мозъчните му клетки по-бързо, за да се приключва с този ужас.
Стовари се безжизнен на земята.Алената течност напои прашната земя под него.Пред него имаше само мрак и очите му постепенно се затвориха.Отпусна се, а ужасите го обвиваха и го затягаха все повече и повече.Какво му се случваше?Каква беше тази преумора?
Не се знаеше нищо.Абсолютно нищо.И все пак постепенно кръвта се оттегли от главата му и ушите му не пищяха, слухът му отглъхна и постепенно обстановката стана по-търпима.

/-Всичката тел и онези оръжия, които изхвърли по-горе в боя.Мисля, че са 5 бомбички, 5 куная и 5 шурикена, не съм убедена./

/Събуждане на Шаринган (1 запетая); -5 бомбички; -5 кунай; -5 шурикен/

Когато се върна на тренировъчната площадка, Итачи реши да направи кратка тренировка за бързина. После щеше да тренира и силата си, но, като цяло, не смяташе да пилее време повече с упражнения за мощ, скорост, интелект и издръжливост. Прецени, че са му достатъчни на този етап и идваше време за техниките, а и си правеше план да изпълни поне една мисия.
Времето напредваше, беше близо обяд. Чернокосият смръщи вежди. Мразеше колко бързо течаха тези часове... сякаш бяха чешмяна вода. Вече всяка секунда беше безкрайно ценна. След още 4 завъртания на часовниковата стрелка в 12-часов вариант, Итачи щеше да се намира измежду силни, или може би не чак толкова, шинобита, с които щеше да дели една цел - превръщане в чуунин. Не знаеше защо толкова бързаше да получава сила и да руши навред, но някак имаше нужда от това... Честно казано, понякога описанията на това, което той желаеше и за което мечтаеше, приличаха на обрисовка на психопат...
Тренировката, която Итачи реши да изпълни, беше бягане от старт на 10-15 метра, 4 повторения, 2 серии, а продължителността за решение на дадената задача не трябваше да надвишава 4-5 секунди. Черноокият преди не бе броил времето, за което изминаваше това разстояние, но сега това му се налагаше. Първо започна с бавно тичане, за да загрее. Направи някакви леки и бързи упражнения с краката си, след което застана на мястото, където беше тренирал последния път. Огледа се наоколо и забеляза скъсаната си горна дреха, клоните, с които бе правил клекове и, естествено, кръв. Това го накара да се зачуди какво бе правил и защо се бе изтезавал сам по такъв налудничав начин. Мислите му бързо бяха заместени от други. Той не забрави за какво бе дошъл. Пристъпи до старта, пое дълбоко въздух и издиша. В следващите секунди "литна" като стрела. Болката от предишната тренировка си каза думата с рязка поява, но той очакваше това и не се спря. Първият спринт на 15 метра - 7.9 секунди. Грам не го устройваше. Последва втори - 7.4 секунди. Трети, четвърти, пети... Тренировката отново заприлича на издръжливост с ускоряващата се болезненост. Итачи сериозно вече започваше да привиква. Докато не постигна желаното време - 4.5 секунди - не се спря. Реши се след Чуунинските да тренира и малко тайджуцу, защото така нямаше да я докара доникъде. Толкова за бързината. Не му трябваше повече.


Дойде ред на силата. Тук трябваха малко повече усилия, защото с ударите си беше най-изостанал. Само те му "куцаха" по негово мнение. Дали наистина изоставаха, бе мистерия. Зависеше от гледната точка. "Да приключвам по-бързо с тези сили и прочие!" - каза си раздразнено той. До някаква степен направо му бе втръснало и искаше вече да отиде на онези проклети изпити и да ги мине! Нещо вътрешно му подсказваше, че щеше да успее, а провалът щеше да подейства фатално на психиката му. Не трябваше да губи, каквото и да му костваше! Освен това искаше да обърне малко внимание и на съотборника си. С всеки изминал ден Итачи смяташе все повече и повече, че нещо ги свързваше, че имаха поне една обща цел, че и Обито тренираше усърдно като него и може би понякога си мислеше същото, а дали това беше така, можеше само да се гадае.
Силата... Какво беше тя освен физична величина, основно понятие във физиката, мярка за взаимодействието между телата, което предизвиква или деформация, или промяна на посоката и/или големината на скоростта? За шинобитата тя бе нещо наистина важно в битки. Без сила една нинджа е нищо. Тя няма как да защитава селото си и хората в него, да се бие за себе си, за това, което обича и цени... Дори в оръжие не може да се превърне - не може да служи на някой, който притежава това качество... Като цяло, нищо не може. За Итачи интелектът винаги бе на първо място, но мощта се нареждаше след него...
Това, с което щеше да започне, беше изтласкване на щанга. Изтласкването на щанга от лег бе най-основното и базово упражнение за цялостно изграждане на гръдния мускул. Щангата трябваше да е права, без значение от размера. Хватът трябваше да е по-широк от ширината на раменете. Итачи обаче не разполагаше с такава и реши да върне малко гадни спомени назад - взе един от огромните клони, който бе използвал в почти унищожилата го тренировка. По него имаше засъхнали капки кръв, но чернокосият реши да не им отдава толкова голямо внимание. Свали горната си дреха и я постла на земята, след което легна на нея и взе клона. Вдигна ръце и ги разпери леко настрани, захващайки здраво дървото. Започна да изпълнява упражнението, с което натоварваше целия гръден мускул. То бе едно от трите в силовия трибой. Останалите две бяха клек и мъртва тяга. Първото навяваше не много красиви спомени, но Итачи просто нямаше за какво друго да мисли в старанието си да се разсее и да направи колкото се може повече повторения.
Когато приключи с тази част, стана и отиде да вземе и другия клон. Щеше да прави кръстосано чуково сгъване, само дето не разполагаше с дъмбели и щеше да използва това, което имаше. За това упражнение не знаеше много, само беше наясно, че развиваше силата си с него. Друго не го интересуваше. С кунай и чакра молд превърна трупчетата в подобие на гири. С това изгуби малко време, но поне не беше напразно. По-добре "пилеене" на време в тренировки, отколкото в шляене напред-назад. Когато беше готов, ги хвана и отпусна ръцете си. Първо сви едната ръка до лакът към срещуположно рамо и обратното. Направи 2 серии с по 5 повторения.
Последното, което щеше да прави, бе клякане. Този път едва ли щеше да има фатални последици, защото теглото на дръвцата беше двойно по-малко заради отрязаната част от тях. Итачи държеше да направи отново това упражнение, защото то можеше да се изпълнява както от напреднали, така и от начинаещи, а и увеличаваше масата на бедрата. Не че момчето планираше да се превръща в щангист, но беше на такава възраст, че и външният му вид доста го глождеше, та се възползваше максимално отвсякъде. Заради всички упражнения, изпълнени досега, тялото му се бе оформило красиво.
В крайна сметка женкарят реши да свършва най-сетне, затова пусна едното трупче и остана само с другото. Сложи го на раменете си и започна бавно да кляка, докато бедрата му станаха успоредни на пода, след което се върна в изходна позиция. Направи 4 серии с по 3 повторения. Болката се увеличаваше все повече и повече. Черноокият не си бе и помислял, че, когато правеше нещата наведнъж, нямаше да мине без болки, но вече сериозно започваше да му писва от всичко. Всички тези, безсмислени според него донякъде, щом не съдържаха чакра, тренировки, го уморяваха физически и психически. Нямаше търпение вече да приключи и да се просне на тревата. Повече от 4 серии не посмя, защото си искаше здрави мускулите и кокалите, а и най-сетне бе осъзнал, че му трябваше читаво тяло на изпитите. Реши да приключва и да се заема със съществената част - техниките, които си бе подготвил. Преди това обаче се излегна, защото не знаеше къде се намираше.

/+34 кръв; +43 бързина; +64 сила/

Карин се озова на тренировъчната площадка отново. Нямаше определена цел, която да изпълни, за това първо реши да потренира малко с кунаи и шурикени. Имаше някакво ниво, но уви то бе прекалено ниско, за да й е от особена полза на Чуунинските изпити. За това трябваше да подобри уменията си с оръжия. За да може да се защитава. Защото там щеше да е тя срещу всички и всички срещу нея. Щеше да е сама. И от това честно казано я побиваха тръпки, но се надяваше да се справи. Мислеше позитивно за изпитите, надявайки се, че това ще й помогне по някакъв начин. Минеше ли поне два кръга щеше да е изключително доволна от себе си. Дори и да не станеше чуунин.
Разкара мислите от главата си и се съсредоточи. Беше дошла тук за тренировка, а не за глупави размисли. Имаше работа и беше време да се заеме сериозно с нея. Въпреки че не беше убедена какво точно прави.
Извади кунаите и шурикените си и се огледа за окачените по дърветата и чучела мишени. Намери ги и застана на няколко метра от тях. Щеше да потренира малко опита си с оръжия.Хвана един кунай и го запрати по мишената срещу нея. Хвана втори, трети, четвърти… Петия кунай се заби право в главата на чучелото пропускайки мишената в средата на коремчето му. Радваше се, че няма човек там защото гледката щеше да е грозна. Но като цяло всички кунаи се бяха забили на много добри места. С изключение на един, който бе паднал до чучелото. Карин отиде леко разочарована до него и се върна обратно на мястото, на което стоеше. Затвори очи и метна куная право напред. Отвори ги. Е, не се бе забил на жизненоважно място или в десетката на мишената, но пък ръката на чучелото болезнено бе пронизана посредата. Но фактът, че със затворени очи бе успяла изобщо да уцели чучелото я радваше до неузнаваемост. Събра си и петте куная, щото беше скръндза и не искаше да си оставя нещата така, и поседна да почине. Замисли се каква да бъде следващата част от тренировката. Може би малко практикуване и с катаната? Предният път нещо не й се отдаде много, но се надяваше този да е по-добре.
След няколко минути почивка се изправи и извади катаната си. Огледа се и си набеляза едно от многото дървета. Цялата му кора беше издраскана, очевидно от усилени, но не особено резултатни тренировки. Карин искаше да направи проклетото дърво на сол. За щастие от самото дърво беше останал около метър от дънера. Щеше да свърши работа.
Хвана катаната здраво и се концентрира. Представи си чакра потокът и как прокарва чакра по ръцете си, а след това я предава на оръжието между дланите си. Щом се почувства уверена хвана още по-здраво катаната и замахна срещу дървото. За щастие се получи дълбока драскотина. Замахна още веднъж. И още веднъж. Чакра контролът й се развали и с последвалия замах не успя да направи нещо особено на дървото. Просто лека драскотина, която само олючи част от кората му.
Концентрира се и за втори път си представи потокът от чакра течащ в тялото й. Прокара чакра по оръжието. Хвана катаната здраво и замахна. Замахна втори път, трети, четвърти… Дървото започваше стабилно да се „руши” благодарение на вдлъбнатините оставени от катаната. Трябваше да се научи да я използва. Трябваше. И то бързо. Мислите отново развалиха концентрацията й и Карин въздъхна. Взе си 2 минути почивка и отново се концентрира и прокара чакра по катаната. За пореден път я хвана здраво и замахна срещу дървото. Общо взето си изкара всичкото притеснение на него. Накрая в действителност от дънера бяха останали само клечки за зъби. Беше стопила дървото с повече от половин метър, оставяйки само нисък назъбен дънер. Доволна се ухили и задъхана седна на земята. Щеше да си почине малко и чак тогава да продължи.
Почина си около половин час. Днес си беше отделила целия ден за тренировки. Въпреки, че това не бе най-умното й решение след снощната пиянска вечер. Но поне не я болеше главата. Или нещо друго…
Поклати глава, разпъждайки глупавите мисли от главата си и реши да потича малко. Преди това обаче щеше да разгрее за няколко минути. Не че цялото напъване от замахването с катаната не й бе достатъчна загрявка. Май щеше да има мускулна треска след днешния ден. Отново поклати глава и се зае с изпълението на плана. Първо започна да върти главата си по посока на часовниковата стрелка, а след това обратно. Прави това около 2 минути и продължи със следващото. Разгря раменете си и продължи да разпъва ръцете. После започна да разгрява кръста. Наведе се напред, после назад и повтори това няколко пъти. Продължи да прави същото, но този път наляво и надясно. След това разкрачи крака и започна да докосва всеки крак с пръсти. После събра краката и започна да докосва палците си.
Разтегна малко и краката си и си почина минутка. Май дотук всичко вървеше добре.
Започна да подскача на едно място сякаш скача на въже. Въже обаче нямаше, тъй като не носеше такова със себе си. Прави това известно време преди да се заеме с клякания. От тях направи доста, но накрая краката я заболяха много.
Легна на прашната земя и се отпусна за няколко минутки. Загледа се в небето търсейки причудливи форми в облаците. Със сигурност намираше такива. Малко се стресна когато започна да гърми, но за щастие след няколко минути гръмотевиците утихнаха без капка дъжд. Карин въздъхна и реши, че е време да направи и коремните преси. Те й бяха най-лесни. Успя да направи доста от тях, въпреки натоварването от цялостната тренировка, което бе понесла.
След като направи около 300 коремни преси реши да си почине за десетина минутки. В този интервал накъсаното й дишане се поуспокои. Започваше да чувства умора, но все още нямаше да се предаде. Щеше да рухне и с това щеше да приключи тренировката й. С нищо друго.
Когато се почувства достатъчно готова стана и си пое въздух. Направи един клонинг и си зададе за задача да го надбяга. Щеше да успее. Трябваше. Просто трябваше… Нямаше друг вариант.
Започна да спринтира рамо до рамо с клонинга, като никоя от двете не вземаше превес. Тичаше колкото я държат краката. Спъна се и падна. Изохка от болка, а буншинът изчезна в облак от дим. Огледа ръцете си. Бинтовете от вчера бяха разкъсани и на тяхно място имаше още разкървавени рани. Колената й също бяха ожулени. Стисна зъби и стана. Щипеше я доста, но се помъчи да игнорира и болката, и щипането. Направи нов буншин и се затича отново. Този път внимаваше да не се спъне защото не беше особено приятно.
Тичаше усещайки, че скоро силите й ще свършат и краката й ще я предадат. Успя да надябяга клонинга едва с няколко крачки. Но все пак усп. Въпреки претоварването, раните и болката успя да постигне каквото си бе наумила. Не само със спринта, ами и с тренировката като цяло. Бе тренирала от всичко по малко. Мислеше, че е достатъчно. Чувстваше се изморена. Искаше да си отиде и да си легне. Нямаше да ходи в болницата. Не можеше да направи нищо повече от това да се прибере и да си легне. Чувстваше се смазана. Прибра каквото бе останало на площадката и си пое въздух, а след това с монотонна крачка се изнесе.

"Katon: Endan - техника, която се извършва чрез събиране на масло в устата, сътворено от чакра, което се изплюва и запалва. Джуцуто наподобява изстрелване на пламтящ куршум по врага. Ако количеството на маслото, което се приготвя, се задържи, времето, което се отнема за направата на техниката, намалява. Тази техника може да унищожи напълно врага, ако той бъде хванат неподготвен" - само това знаеше Итачи за техниката. Тя беше втората след Hōsenka, която си беше заплюл да научи. След Чуунинските изпити момчето смяташе да изчете всичко за техниките, които му предстоеше да изучи, за да може да използва повече тактики с тях и знанията му и уменията му да бъдат пълноценни. Той мразеше да умее нещо и да не го развие докрай. Предпочиташе да има две техники, но да може чудеса да прави с тях, отколкото да притежава десет и да е способен само на основното, с което всички са наясно.
Времето напредваше. Минаваше 13:00ч., а на Итачи му предстояха още 3 тренировки и една мисия. Мисията не му беше от най-наложителните, но нещо вътрешно му подсказваше, че трябваше да отиде и че щеше да се случи нещо интересно. Много рядко предчувствията му го лъжеха и, когато осезаваше, че трябваше да свърши нещо, то задължително трябваше в точно определено от самия него си време.
Дойде вече ред на научаването на техниката. Най-основното за нея Итачи го знаеше - знаците, правилното изпълнение и ефекта. Друго, на този етап, не му трябваше. Както вече си бе казал, развитието на техниките щеше да се случи след изпитите поради простата причина, че сега не оставаше никакво време за такива неща. Той доближи ръцете си една до друга в началния знак Змия и пое дълбоко въздух. Стоейки с отворени очи, той опита да се концентрира максимално и насочи част от чакрата в гърлото си. Трябваше да я превърне в масло и сметна, че това щеше да се случи при смесване на енергията с въздуха. Изведнъж обаче рязко издиша. Беше преценил, че по този начин масло нямаше да се получи, а просто щеше да бъде готов за друг вид Katon джуцу. "По-скоро, ако сгъстя чакрата в гърлото си, а после я изплюя, тя ще играе роля на въпросното масло. Практически невъзможно е иначе да се създаде масло с чакра. И трябва да съм много бърз, което мисля, че е постигнато вече, за да мога да събера достатъчно експедитивно огън и да запаля изплютата чакра" - разсъждаваше си наум Итачи. Дали разсъжденията му бяха правилни или не - беше въпрос на време да стане ясно. По най-бързия начин той събра топка от чакра в гърлото си и я изплюя. Още преди тя да се срещне със земята, Учиха си пое въздух и мигновено го загря, след което, с точния си мерник, уцели енергийната сфера. Получи се някакво подобие на куршум, което постепенно се уголеми. Всичко се случи толкова енергично, че с просто око нямаше как техниката да бъде проследена, а и това беше целта. "Добре... Мисля, че съм готов" - изрече той наум. "Тук също мога да ползвам някой метод с оръжие, но ще го мисля, когато ми потрябва. Сега не ми е дошло още до главата. А и нещо не ми харесва как си летят часовете, сякаш секунди... По-добре да отида още сега на мисия и да поискам C-ранк. Ще следвам интуицията си.".
След като завърши мисълта си, чернокосият се запъти към сградата на Кагето. Тръпнеше в очакване да разбере каква мисия щяха да му възложат и дали въобще щеше да има два дни преди изпитите такава за него, но никога не беше твърде късно.

До Карин:

/+70 сила; +35 издръжливост; +36 кръв

П.С. имаш елементи на боравене с оръжия и катана, обаче не мога да ти ги сметна, тъй като трябва да са на отделни тренировки. Малко гадни са ни правилата, ама...  /

За Итачи:
/Усвоена техника и 15 чакра/

Katon: Hibashiri - C/Ц ранк

След часове прекарани в безсъзнание на земята, Обито се разбуди и се надигна едва-едва.Всичко го болеше, явно и кръста му беше настинал.Огледа се.Съмваше се.Изохка и присви очи.Вярно е, че се беше преуморил предния ден, но какво беше всичко това, което му се случи?Защо беше "изстинало" по този начин тялото му?Както му беше студено, рязко го обляха топли вълни.Имаше нужда от разхлаждане.И то веднага.Колкото се може по-бързо.Забеляза познатото до болка езеро и се насочи натам.Бавно пристъпваше, правейки големи крачки и изземайки голяма част от разстоянието.Стигайки там, той си изпука шумно врата, а после и раменете.Смръщи се.Имаше леки синини по тялото от онзи бой, на който се подложи с клонинга вчерашния ден.Утре идваха и чуунинските.Да, определено нямаше да е лека задача.И днес беше уж предопределено времето за почивка.Е, да, но не беше готов, а и имаше нужда да ходи за оръжия наново.Преди онези изтезания щеше да си купи кунаите и шурикените, а сега като за начало щеше да се поохлади мъничко, тъй като му пареше всичко, особено зоната около стомаха.Може би причината беше силното слънце, но кой знаеше?Имаше шанс самата чакра да му правеше проблеми, отмъщавайки си за пълното изразходване одеве.
Разсъблече се изцяло колкото е възможно по-бързо.Не се притесни за евентуалната съдба непознатите, преминаващи наблизо край тази зона, да го забележат.Пък и нали беше добре дошла винаги ексцентричността, макар и не в това село.Премахвайки всичките си дрехи и вещи от себе си, Обито остана по евино облекло.Не можеше да прецени има ли хубаво тяло или не.Според него си беше неприятен за окото, особено с тези белези от едната страна на лицето, за които апропо щяхме да разберем по-късно.Все някога щеше да се отвори дума за тях.
Влезе във водата и се потопи целия.Постоя 10-тина секунди и разцепи тихата повърхност, подавайки се.Избърса си лицето с пръсти от капките, тежащи на миглите му и отвори очи.Още имаше непознато напрежение в тях и имаше чувството, че всичко му се забавя.Случайно се загледа във водата и се ококори, вдигайки високо вежди.Какво беше това?Нима е шаринган?Негов?Нима?!Няма начин!Не го очакваше.Как и кога?А, да, вчерашното натоварване.Но...Божичко Господи, възможно ли беше по този начин?Явно да.
Излезе след кратко време из водите и се облече надолу, за да не стои по атрибут.Не се притесни, че си измокри панталона ни най-малко.Следващата техника щеше да го сгрее отново до нетърпимо състояние.
''-Мисля си за Katon: Hibashiri.От тази техника, предполагам, би следвало да се образуват малки огньове около краката ми от чакрата ми, които да мога да контролирам и изменям по форма.Мисля да опитам по стандартния начин, пък ще видим по-нататък какво ще е възможно да направя.Нещо ми подсказва, че тази техника един ден ще ми е от много голяма полза, но кой знае?''
Застина неподвижен и направи знак тигър.Само той беше необходим.Май.Не беше много убеден във фактите, но щеше да се пробва с тази разновидност.А ако не, здраве му кажи, да не е единствената огнена техника на този свят?!
-Katon: Hibashiri...
Усети, че нещо му пари около краката.Раздвижи рамене и ги присви от недоволство.Заби поглед под себе си и забеляза как чакрата му някак успя да формира малко пламъче, което естествено в името на успеха изгасна на секундата.Изпуфтя.Само това ли можеше?Вярно е, че се беше преуморил, но нали си отпочина и зареди енергията си наново.Какво беше това чудо, което го сполетя?
-Katon: Hibashiri.
Този път беше по-настоятелен.Повтори всяко движение, макар и да бяха точно 1-2, изпипано, колкото и смешно да звучеше за нещо толкова елементарно.Този път лумнаха истински огньове, но по законите на Мърфи, те трябваше да заемат точно никаква форма и да станат някаква интересна смесица от червено и черно - дим.
-Katon: Hibashiri!-извика този път силно, опитвайки се да поправи формата на пламъците.И като че ли почти се получи.Стабилизираха донякъде състоянието си и изскочиха три прави линии от огън.Следваше формата.Искаше да направи най-обикновен кръг и се вгледа напред, насочвайки вниманието си към бъдещия пожар, ако не можеше да овладее ситуацията.Контрол!Това само трябваше да дойде на мястото си и всичко щеше да е шест.Викна отново името на техниката си и ръцете му се разтрепераха от стискането в знак.Присви очи.Нали остана с пуснато новопридобито очно джутсу...Добре, де, доджутсу.Нямаше такава важност сега.Премигна, за да изключи нищожната засега запетайка.Очите му отново станаха по-тъмни от катран.Веждите му се смръщиха.Зъбите му затракаха.А линиите все още не приемаха изискания начертан път.
-Katon: Hibashiri!
Отново се опита.Дали щеше да има успех?Имаше ли шанс най-после този огън да се превърне в зловещ затвор?

/Katon: Hibashiri - усвоена; +25 чакра/

/Чакра молд 4 - усвоен; +11 чакра

П.С. Следващия път, когато ти трябват оръжия, си ги набави отнякъде, за да не идват от въздуха, защото в инвентара ти не видях кунаи! Води се, че имаш само 1 и то евентуално ако си си го взела от чуунина по време на последния етап от изпитите за генин, когато трябваше да го нападнеш, но това са тънки подробности. /

/ Извинявам се. Ще отида до магазина за оръжия на селото и след като си закупя кунаи, може да премахнеш от инветара изразходените. /

Тренировка за усвояване на Gōkakyū no Jutsu
Веднага щом излезе от магазина за оръжия, Наори се запъти към тренировъчната площадка, вече решила какво ще съдържа тренировъчния ѝ график за деня. Смяташе да научи едно от най-лесните и основни джутсута на клана Учиха, а и на огнения елемент. Вървеше бавно, обмисляйки всичко, което знаеше  относно техниката Gōkakyū no Jutsu. " Техниката представлява една голяма огнена сфера, способна да изпържи някого, буквално. Не изразходва много чакра, което я прави често употребявана и научавана от всеки шиноби с Катон елемент.  Полезна техника, общо взето, като изключим че броя на знаците, без които техниката не би могла да бъде извършена, е голям. Цели 7 знака, следователно ако не си бърз в движенията си, ще бъде забелязано че ще правиш техника, и може би ще те изпреварят и атакуват първи. Но, ако си бърз, няма да има такива възможности." разсъждаваше момичето.
Пристигна на площадката, остави покупките си до един камък, а после се зае с научаването на техниката. Избра си произволно място на което да тренира и затвори очи, въздишайки. Тук цареше спокойствие и тишина, нужни за успех с концетрацията. Мъглата прикриваше всичко и всеки от погледите на хората, а на площадката и без друго нямаше много, много хора. Може би Наори бе единствената в момента. Както и да е, зае се. Представи си чакра потокът и концентрира енергията в областа на стомаха. Опита се да я...затопли по някакъв необясним начин. Отначало и се стори нелепо, но щом почувства горещина в стомаха си, узна че целта и е постигната и възможна. Все пак, за да излезе огън от устата ѝ, чакрата и трябваше да е...топла. Поне така смяташе Наори. Топлината се разнесе из цялото ѝ тяло, но най-горещата точка бе стомахът. Представи си как от устата ѝ излиза голяма огнена топка, а след това започна да прави знаците на техниката.
- Katon:Gōkakyū no Jutsu! - изкрещя тя. " Прекалено много амбиции, май..." помисли си.
От устата ѝ излезе огнена топка, не толкова голяма колкото в представите ѝ, обаче. Е, все пак имаше успех.
Повтори джутсуто още един-два пъти и прекрати тренировката на техниката.

/Gōkakyū no Jutsu - усвоена; +9 чакра/

Тренировка за сила чрез Rakanken

/Rakanken - усвоен; +22 сила; +40 издръжливост; +27 кръв/