Поляните на гората

Поляните на гората бяха наистина обширни. Тревите бяха зелени като изумруд, тук-там имаше по някое дърво, което да прави шарена сянка и всичко беше прекрасно за пикник!

По някаква необяснима причина се озова на една огромна поляна заобиколена от всякакви дървета. Беше красиво и й се прииска да поостане.

След дълго лутане из гората, Нагато намери една красива и спокойна поляна. Щеше да поседне да съзерцава звездите, които винаги го успокояваха. Наблизо му се стори, че забеляза фигура. Започна да се приближава бавно до нея.

Карин се загледа в едно червено цвете в краката си. Зад нея се чуха тихи стъпки и тя цялата се напрегна. За миг извади кунай и рязко се обърна към източника на шума. Май да се разхожда привечер из гората не бе най-умното й решение.

Нагато се стресна от внезапната защита и отстъпи крачка назад.
-Спокойно, не съм тук, за да ви нападна. - каза той и се усмихна. - Просто се разхождам. Аз съм Нагато Узумаки, а вие?

Карин се подсмихна щом момчето се отдръпна назад. Плашлив или предпазлив... Прибра куная и прокара пръсти през косата си.
- Карин Узумаки. - едва след като го каза осъзна съвпадението.

- Узумаки...- подсмихна се Нагато. - Извинетете ме, че ви обезпокоих Карин, имахте право да нападнете, все пак предпазливостта на първо място. - каза той и ѝ намигна.- Е, какво прави едно момиче тук, през нощта?- понитервсува се.
Огледа червенокосто момиче пред себе си. Хубаво беше да срещне отново някого от клана му.

- Узумаки... - повтори и Карин. Странно беше... до сега не бе виждала никого от клана си. Прокашля се и сключи пръсти зад гърба си.
- Говори ми на ти. - смигна му и се усмихна. - Това, че съм момиче не ме спира да се поразходя насам-натам. А и все още не е напълно нощ.
Кимна към залязващото слънце и се усмихна.
- Ами ти?

Наистина приятно стана на червеносият, щом видя някого от клана си и имаше възможността да се запознае с него.
- и аз съм тук пл същата причина.- отговори и се загледа нанякъде. Не знаеше как да продължи разговора натам, за това просто си замълча за кратко.

Карин се усмихна и помълча малко предразполагайки събеседника си.
- Може да се разходим заедно, като така и така сме тръгнали... - засмя се отново прокара пръсти през косата си. Изключително неволен навик.
- До сега не съм срещала друг Узумаки. Странно е... - умислено каза.

Нагато извърна глава към девойката и се усмихна.Времето беше подходящо за разходки, а на тази поляна цареше тишина и спокойствие, което св харесваше на червенокосия.
- Аз също...изключително приятно ще ми бъде да се разходя с теб.- усмивка отново се изписа на лицето му. Той бе мил, отнасяше се добре с хората, стига и те да правят същото.

Карин се усмихна дружелюбно.
- От кое село си? - без да оглежда за бандана попита. - Някъде наоколо имаше горещи извори... мисля... - зачуди се и потъна в собствените си мисли. Беше странна.

-Иуагакуре.- простичко отговори  Нагато.
Завървя напред, очаквайки Карин да го последва за съвместна разходка.
-А ти? - попита доста след отговора си.

Карин кимна и последва момчето.
- Кири. - отвърна на въпроса и сякаш, че да потвърди прокара пръсти през банданата на рамото си.
- Малко е кофти, че клана е разпръснат така измежду селата. Не че познавам някого от него де... - добави и се засмя безрадостно.

- Аз също, ти си първият член от клана ни, когото срещам...
Замълча за кратко, наблюдавайки околноста и изучаваше момичето. Карин изглеждаше дружелюбна и мила, но и предпазлива.

Загледа се в ниската трева, по която крачеха.
- Помня, че майка ми казваше, че от Узумаки не са останали много хора. - умислено промълви. - Но може и да не си спомням правилно...
Все пак майка й бе починала преди много, много години. Вече дори не помнеше как изглежда...
Разтърси глава и се загледа в момчето. По някакъв начин си приличаха. Беше... странно.
- Явно червения цвят е характерен за клана, а? - засмя се и уви кичур коса около пръста си.

- Явно да. - отговори Нагато и се усмихна. - Загубих родителите си, когато бях малък. Нямах възможност да науча много от тях...- каза той, спомняйки си болезненото минало.
С Карин си приличаха по някои външни черти. Беше му наистина приятно да се разхожда с нея, радваше се, че я срещна.  Запозна се с член на Узумаки, което бе изключително важно за него, желаеше да срещне някого от клана си от дълго време.
-Е , подготвяш ли се за Чуунинските изпити?- попита момчето поглеждайки Карин.

- Предполагам си се справял сам с живота... Сигурно е трудно. - умислено каза червенокосата. - Баща ми, той е от Узумаки, не го познавам. Майка ми почина преди 13 години, но по-големия ми брат винаги се е грижил за мен. За съжаление той беше убит в мисия.
Замълча след казаното припомняйки си за първите дни след смъртта на майка си. Тогава беше наистина трудно.
Усмихна се напук на спомените си.
- Ами... ще ми се да тренирам по-усилено отколкото всъщност го правя. - засмя се и за пореден път прокара пръсти през косата си.
- Някой път можем да тренираме заедно. - обърна се към момчето и му се усмихна. - Ще бъде забавно.

-Определено... - каза Нагато, усмихвайки се забележимо единствено за него.- Би било хубаво да потренирам с толкова приятен човек.- отправи комплимент, макар че те трудно му се отдаваха.

Карин се ухили и приятелски удари момчето по гърба.
- Благодаря! - ухили се. - Ами ти, тренираш ли усилено за изпита?

- Да, всеки ден съм на тренировъчната площадка. - отговори той и се почеса глуповато по тила.
Смяташе да повървят още малко, а после да предложи нещо.
Разходката бе изключително приятна и разтоварваща за него, още повече с негова...роднина.
- Ти каза, че наблизо имало извори. Знаеш ли пътя към тях? - попита прекъсвайки тишината, Нагато.

- Много ясно! И са близо до моето село. - смигна му и го поведе в правилната посока.

След дълго лутане из гората, Наори се намираше на една красива площадка. Обстановката и хареса, за това поседна за неопределено време под сянката на едно дърво. Загледа се в красивите, малки тревички. Съблече робата си, защото и стана горещо. Чуваха се приятни звуци, които я успокояваха.

Наруто се разхождаше докао не стигна поляните където там забеляз едно красиво момиче ... Момчето бе свикнало на внимние и той просто пристъпи няколко крачки напред като изпиваше с поглед момичето...

Наори отвори очите си и изгледа раздразнено нарушилия спокойствието и. Повдигна вежда, а след това се изправи в седнало положение, защото допреди малко се бе опряла на дървото. Огледа момчето пред нея, усмихна се странно и каза:
- Мога ли да ти помогна с нещо?