Поляните на гората

Наруто за пръв път видя момиче което да не изпада в истерия при появяването му така ,че той бързо промени физиономият си и каза :
- Здравей аз съм Наруто Узумаки и единсвеното което искам е да се запознаем ,защото ми изглеждаш приятно момиче (като вътрешно си знаеше че трябваше да каже хубаво вместо приятно) , но вече бе късно ...

Наори отново повдигна вежда, след което се изправи на крака и се приближи до Наруто.
-Наори...Наори Учиха, приятно ми е да се запознаем.-каза тя и подаде ръката си за ръкостискане.- Честно казано не очаквах да срещна някого тук, но виж ти, излезе ми късметът. - засмя се звучно.

Ами аз тъкмо завърших Академията и нещо ме подтикна да дойда насам и а УВИ ...
замлъкна и просължи ,но наум "Намерих теб" .. Момчето неможе да спре да се усмивка с една такава маняшка усмивка и каза :
-Хмм Наори какво хубаво име ... а Наори искаш ли да ми разкажеш нещо повече за теб...

-Е, явно съдбата е искала да се срещнем.- каза и отново се засмя.
Огледа Наруто още няколко пъти, а след това се замисли над зададения въпрос.
- Какво по-точно искаш да знаеш?- отговори. - Ела. Нека поседнем тук, не ми се стои права.

Наруто се усмихна и каза :
- Добре хайде да седнем ,че това слънце ми ипържи мозъка .
и те отидоха да седнат ,като Наруто гледаше да е доближен на максимално ниво и на толкова ,че тя да не го помисли за перверзник.
-Ами исам да знам всичко за теб ... Изглеждаш ми интересна и усещам че няма да се скучае ...

-Е, явно грешиш.- каза и притвори очи. - Аз не съм интересна личност, по-скоро животът ми не е.
Подпря се на дървото и се загледа в нищото, а после премести погледът си върху момчето.
- Разстоянието е перфектно!- засмя се и се приближи сравнително малко към Наруто.- Разкажи ми ти нещо за себе си, за живота ти, приятелите...

Приятели ли .. хммм // Замисли се Наруто ...
:- Е аз все още нямам завързано приятелство ... е ако може да се каже че учителя ми от Академията може да ми се нарече приятел значи имам един ..
засмя се момчето и премести погледа си настрани :
- Аз не съм много по приятелствата , та кажи ми ти нещо защото не ми се вярва да не си интересна личност особено с твойта красива визия ...
Като премести големите си сини очи отново към нея ...

-Поласкана съм, много мило наистина.
Искрена усмивка грейна на лицето ѝ. Вгледа се в сините очи на Наруто...
-Имаш прекрасни очи... И странна коса, харесва ми. - каза тя и с ръка разроши косата на момчето, сякаш бе малко дете.
Замисли се над въпроса... Животът и. Какъв всъщност бе той?
- Наистина, няма много за разказване. Живея сама, нямам приятели, не съм елитна нинджа...Е, все още, де. - отново се засмя за кратко,а след това продължи- На колко години си?

Наруто направи една такава тъпа физономия ,защото много мразеше да му рошат косата,но нещо в това момиче бе различно от другите и той я остави да роши неговата шиноби прическа..
Амии аз съм на деведнадесет години и съм от селото скрито в облака (ИУА) , ами ти общо взето нищо не ми каза за себе си .. години,село ...
И Наруто замълча ,като гледаше много странно към момичето все едно ще я изяде с поглед ...

-Ъм, ял ли си нещо? - попита смутено тя.- Защото ако не си, аз не ставам за храна, да знаеш.
Засмя се тихо, а после отговори:
-Ами, на осемнадесет съм, живея в Киригакуре. Общо взето нищо интересно.
Отново погледна момчето в очите и се почувства...спокойна. Беше и приятно да води разговор с него, дори и не стигнал много далеч. За момент нямаше представа какъв въпрос да зададе, не за момент, а за минути. Нищо не идваше наум в главата на едно момиче, което по принцип не спираше да говори. Сякаш бе изгубила тази способност щом видя Узумаки Наруто.

Знаеш ли Наори с теб се чустам добре не бях срещал човек който да ме заинтригува ,а ти със сигорност успя ... Но не се възгордявай все пак ...
Момчето незнаеше какво да каже беше се замечтал нещо и този момент реши да направи по интересни нещата ,като се доближи леко към момичето и каза :
- Е добре като не искаш да говориш за себе си ,тогава ми кажи какво мислиш за мен ...(последвано от смях)

Първоначално Наори се стресна малко от зададения въпрос, но после събра увереност и отговори.
- Какво мисля за теб ли? За един почти непознат? Мога да кажа единствено, че си ми симпатичен, интересен си ми... За сега само това.
Отвърна тя без да се колебае със самодоволна усмивка. Наруто и допадаше...
-Ами ти? Какво мислиш за мен?

Наруто се засмя и по този смях се усещаше голямото му его ...
- Ами как да ти кажа попринцип съм свикнал ,когато някое момиче ме види да изтръпа ,но срещата ми с теб ми доказа друго и това ми хареса. Също така те нмирам за страшно привлекателна и ми действаш едно така странно ,но добре ..
Момчето осъзна че отново изръси глупост ,но вече беше късно д я поправи и така само си каза на ум ..
-Какво ми става когато съм около нея ,някак си мислите ми се объркват и нещо ме човърка.
Това ззаинтригува момчето и искаше да разбере отгоора на този му въпрос ...

Наори несъзнателно се изчерви. Грешка! "Не бива да се поддавам на чар и мили думи...не бива! Но...не мога!" мислеше си тя наум.
- Ти също си привлекателен, не знаеш колко е трудно да ти устои човек. - пошегува се и се засмя. -Приятно ми е в компанията ти. - усмихна се леко и се вгледа в небето, в белите облачета, които караха небето да изглежда не толкова скучно, както бе направил Наруто. Може би, ако не се беше срещнала с него денят и щеше да премине обикновено. Радваше се на присъствието му.

Наруто не се изчерви защото той бе свикнал да чува такива думи за себе си , но пък като изляха от устата на момичето се почуства по-добре и някак си все едно може да направи всичко ,а толкова момичета му бяха казвали същите думи ,но чуствово и реакцията бяха други ..
- Еее знам на мен трудно ми се устоява ,но да ти кажа и ти не оставаш по назаде ...
Като Наруто се засмя и си сложи ръката зад главтата като разчеса вече разрошената му коса ...

-Шегувах се, но все пак си е и истина. И благодаря...предполагам.
Настана кратка тишина. Наоро огледа косата на Наруто, а след това протегна ръка към нея, разроши я с цел да и придаде вид до колкото бе възможно, разбира се. Когато получи желания резултат отдръпна ръката си и се усмихна.
-Така май е по-добре. Но съжалявам, ако има проблем повече няма да докосвам косата ти. - засмя се тихо.

Нямаш никакъв пробел ,а и ти го правиш секси ...
Измърмори момчето ,като се плйосна на земята с разперени ръце .Той замлъкна и с серйозна физиономия загледа към облаците...

- За какво си мислиш, ако не е тайна, де?- попита момичето и погледна Наруто.

Наруто се направи на ударен все едно не е чул момичето и продължи да гледа втренчено небето . След малко той наклони глава към Наори с една такава (Сексапилно,еротична) смахната усмивка и каза :
-Нещо заскуча положението и не ми харесва така ... Какво ще кажеш да се позабавляваме малко ?

Лилавокосата повдигна вежда и се усмихна със същата усмивка, която бе и на лицето на момчето.
- Какъв вид забавление по-точно?

Наруто се изправи с физиономия по каменна от лицата на хокагетата в Коноха(Тя изглеждаше ето така !).Погледна към Наори
- Ще лудеем !!!
Като в главата на момчето изникваха куп глупости ,откоито нито една неставаше защото все пак неискаше да си покаже простотията още на запонзаството им . Наруто се почеса по главата и се замисли :
-"Дали да не отидем на някое местенце където да хапнем,пийнем ... Ами да перфектно ще е ,също така ще се позабавляваме ...
Такива неща се въртяха в ума на момчето ,докато не хвана ръката на Наори (нежно хД) и каза :
- Ами може да отидем да отидем на заведение ...там ще се повеселим . Да кажем че искам да те изкарам на среща !!! ...

- Звучи добре.- каза усмихната Наори и се изправи на крака. " За миг си помислих нещо друго... Ама че съм и аз една!" мислеше си. - Та, накъде ще вървим?
Тя пусна ръката на Наруто, за да вземе робата си в ръка, а после отново я хвана и се приближи до него. После се осъзна и каза:
-Ъм, извинявай...- пусна ръката на Наруто и обърна глава на някъде, за да не види момчето изчервяването ѝ.

Наруто дръпна към себе си момичето и прекара ръка през косата и като си сложи ръката зад главата й ...След това започна бавно да придвижда устните си към нейните ,но когато се доближи спря и каза :
- Знам едно местенце което се намира не много далече оттук ...
След което бавна се одръпна назад и физиономията му стана една тъпо весела...

Когато Наори разбра, че момчето щеше да я целуне, пулсът и се ускори, а сърцето и щеше да изскочи от гърдите и. Но щом Наруто се спря, тя се поуспокои, не че нямаше да и хареса. Изчерви се ужасно много, но се опита да забрави за това и каза:
-Ъ, да, да тръгваме...