Болницата на Кумо

Болницата се намираше в най-напрегнатото с хора място - там все имаше задръствания, много викове и крещене, но вътре в самата сграда беше тихо, че можеше да чуеш как игла пада на пода. Стъпките на бързащите лекари процепваха тишината и се усещаше напрежението, което ги обземаше.
Една нинджа може да идва тук по всяко време, дори за най-малкото нещо- винаги са добре дошли!

Медицинската сестра го повика в кабинета си и затвори вратата след като той влезе.
- Смятам, че трябва малко да си починеш. Седни ей там, за да те прегледам! - каза тя и му посочи къде да отиде.

Шиусй пристъпи към мястото което му показа медицинската сестра и каза :
- Сестра извинявам се ама ако мислите някакви да ме бодете с някви игли си го избийте от главата ... след което той се излегна и зачака ...

Сестрата повдигна вежда и го изгледа странно.
- Дошъл си за преглед. Ако смяташ да мрънкаш, по-добре напусни.
Жената беше доста груба, но пък, за сметка на това, добър лекар. Въпреки суровите думи, тя прегледа Шисуй и направи необходимото /което не включваше инжекции/.
- Готов си! Мисля, че трябва да починеш поне един ден. Мускулите имат нужда от това. И успех на Чуунинските! - тя някак усещаше, че момчето бе генин все още и че тренираше за изпитите.

След като потренира с катаната си, Саске изтича до болницата. Влезе вътре. Вчички се загледаха в него. Беше забравил, че е гол до кръста. Отиде до рецепцията и поиска бинт, след което зачака медицинската сестра.

Скоро една сестра се появи и го прие в кабинета си. Проми раната му и го превърза.
- Щях да кажа, че си ми познат отнякъде, но се бъркам. Имаш леко сходни черти с едно момче, което наскоро преглеждах.
Тя имаше предвид Шисуй. Все пак всички Учиха имаха някои общи черти.

Момчето се усмихна. Сети се за кой говори сестрата, но си замълча. След като всичко беше готово, Саске беше готов да се върне на тренировъчната площадка.

Преродилия се по-мощен Шисуй пристигна в болницата след смъртоносната си тренировка момчето още не бе свикнало сновата си придобивка (Шаринган) и той все още беше включен .Той знаеше пътя ,не идваше за първи път и пое по коридора докато не стигна стаята на лекарката която го прегледа преди ,тя му се струваше добра лекърка и му направи добро впечатление . Шисуй застана пред вратата и почука ,след което бавно отвори врата и видя че лекарката няма клиенти : - Здравейте ... Отново съм тук за преглед ,но този път мисля че е по-серйозно да кажем че се попренатоварих и се случи нещо такова ааа,ъъъ ... // Заби момчето защото незнаеше как да отговори ... : - да кажем че умрях и се преродих ... засмя се момчето и направи няколко крачки напред като преди това затвори вратата ...

Сестрата го погледна и се усмихна.
- Не се засичаме за пръв път с теб, МОмче! (  ) Какво има?

Ами поприцип ми няма нищо ,чуствам се по-силен от всякога. В мен кипи някаква неизчерпаема енергия ,която нямам търпение да започна да израсходвам ,но дойох първо да се консултирам с някой по интелигентен по въпроса ,тоест вас ... Като се усмихна и седна пред бюрото на лерката ...

Лекарката погледна към младежа и повдигна високо вежди.
- Активирал си Шаринган?! Кога успя?! Иначе предполагам, че въпросът ти е как да го махнеш. По принцип знам основното - чакра към очите. По един и същи начин се активира и деактивира.

Ми аз незнам точно как го активирах ,но сега ще се пробвам да го деактивирам ... / Шисуй затвори очи и единственото нещо което му минаваше през главта за да изключи шарингана ,бе начин с който трябваше да изключи емоцийте си . Но това се оказа доста лесно за него само при мисълта че закъснява да отиде да се запише ,го накара да забрави за всичко друго и просто по инерция момчето изключи Шарингана ... ; - Ааа значи така било . Благодаря за помощта и ако мислите че няма друго за какво да се приеснявам ,по добре да тръгвам че трябва да се запиша за изпитите ...

- Естествено, че няма смисъл да се притесняваш. За Учиха е нормално да отключат Шаринган в някакъв момент от живота си. Бягай и успех на изпита! Ще ти стискам палци! - усмихна му се тя.

Хеххее , Мерси много надявам се да не разочаровам хората които вярват в мен ... / каза генинът с радостен като вдигна ръка за довиждане и се изтреля от кабинета ,а след минута и от болницата ...