Болницата на Коноха

Мадара връхлетя в болницата.Спря се и се огледа за лекар.Когато забеляза една свободна сестра, изтича до нея и я погледна в очите.
-Добър ден.
Направо вдигна обгорената си ръка на показ и зачака.

Сестрата сложи ръка на уста, но след това бързо побутна Мадара към един от кабинетите.
- Седни тук - посочи му нещо като легло и отиде до него.
Приближи ръцете си до неговите и някаква светлина започна да излиза от ръцете ѝ.

''-Медицинско джутсу.Обзалагам се.''
Мадара бавно следеше потока на чакрата.
''-Само ако очите ми бяха пробудени...Можеше и да засека системите в ръцете й.''
Вдигна очи към лицето й.
-Благодаря.

Жената му се усмихна мило.
- Няма за какво, нали за това съм тук.

Изправи се и си огледа ръцете, след което й кимна благодарно и побърза да излезе от болницата, насочвайки се отново към площадката.

Шино минаваше през навалиците от хора и с триста зора се добра до болницата, когато влезе се огледа и видя резепцията, а зад голямото бюро седеше една млада медицинска сестра. Приближи се до нея, извади гъбата от торбата и й я подаде с думите:

-Хокаге ми нареди да ви я донеса.

Медицинската сестра кимна, усмихна се и взе гъбата.
- Много ти благодаря, момче! Страхотна работа свърши и улесни болницата!

Той само кимна и бързо напусна сградата.

Шино отвори натежалите си клепачи. Спомняше си само дългата и усилена тренировка. Когато изпрати горната част на дънера на метри от него, след това всичко му се губеше. Зрението му беше замъглено, но когато се проясни видя, че се намира в болнична стая. Не знаеше защо е тук, нито кой го е докарал. За негово щастие обаче, в същият миг в стаята влезе една възрастна медицинска сестра и той я попита:

-Какво правя тук?

Погледна я в очите очаквайки отговора.

Сестрата не беше много запозната със случая на Шино и му се усмихна.
-Докараха те и мисля, че споменаха, че си припаднал.Както и да е, вече си здрав, така да се каже, и свободен.

Шино й кимна и бързо се облече. После по най-бързият начин се измъкна сградата.