Площадът на Кири

Заобиколен от мъгли, изпарения и тежък за дишане въздух, централният площад на Кири рядко се пълнеше с много хора.Повечето предпочитаха да стоят сухи в някоя сграда.

Щом стигна площада обичайния аромат на риба и тежките мъгли характерни за това място едва не я накараха да побегне назад. Цял живот не бе свикнала с въздуха в тази част на града. Да носи тежкото куфарче бе абсолютно ужасно при тези условия.
Въздухът бе тежък, а мъглата гъста, но разпенена. Мирис на риба се носеше навсякъде, въпреки че тук бе по-поносим отколкото на кея.
В самия център на площада изтупан човечец, най-вероятно търговец или просто богаташ, се озърташе напрегнато. Щом Карин се приближи и мъжът я забеляза двамата се насочиха един към друг. В очите на господина се четеше огромно облекчение.
- Това е моето куфарче. Ти сигурно си изпратена от мизукагето. - не го зададе като въпрос, но Карин все пак реши да кимне. - Е, благодаря ти ужасно много! Тук има наистина важни документи, които не трябваше да губя на всяка цена. Благодаря! - избълва всичко наведнъж, а после й подаде една бележка отдръпна се и се отдалечи.
Червенокосата сви рамене и се запъти към сградата на мизукагето.