Болницата на Кири

Болницата се намираше в най-напрегнатото с хора място - там все имаше задръствания, много викове и крещене, но вътре в самата сграда беше тихо, че можеше да чуеш как игла пада на пода. Стъпките на бързащите лекари процепваха тишината и се усещаше напрежението, което ги обземаше.
Една нинджа може да идва тук по всяко време, дори за най-малкото нещо- винаги са добре дошли!

Карин почти веднага се появи в болницата. Привидно всичко изглеждаше наред - явно лекарите не желаеха да тревожат пациентите, но всъщност всички те изглеждаха притеснени. Явно билките откраднати от склада бяха наистина важни. Червенокосата се надяваше да помогне и да завърши мисията си успешно.
Навлезе навътре във фоайето и се насочи към рецепцията. Там всичко беше с краката нагоре и нямаше и една свободна рецепционистка. Изчака малко и щом хубавата руса дама приключи очевидно притеснителния разговор, който водеше се приближи до нея.
- Здравейте. Аз съм Карин, нинджа съм и съм тук по заповед на мизукагето - да помогна и да разбера какво е станало с обира от склада ви.

Рецепционистката стреснато вдигна очи към младото момиче. Изражението й показваше, че е напрегната като опъната струна.
- Слава Богу! - облекчено изрече тя. - Идвате в точния момент! Не можем да си позволим да отделим повече хора от персонала, за да се справим с проблема. Спешно се нуждаем от, за съжаление, незаменим вид билки, които растат дълбоко в старите части на гората, сред вековните дървета. От тях се прави изключително силен концентрат, малки количества от който стигат за дълго време. Наскоро изпратихме човек да набере билки за направата на нов такъв, но инцидентът се случи преди да успеем да го сторим. Без тези билки не можем да лекуваме описторхоза - болест, която е широко разпространена в селото ни поради голямата консумация на риба. Почти всички хора приемат от лекарството, което изработваме, под една или друга форма, и то често се продава на същите места и от същите хора, които предоставят рибата. Молим Ви, помогнете ни да възобновим запасите си и, ако е възможно, накажете виновника. Не Ви моля от жажда за мъст - необходимостта и малкото количество ресурси ни принуждават да ценим и пазим всичко, което имаме. За съжаление климатът на Киригакуре е безпощаден... - Очите на жената се разфокусираха за момент, сякаш казаното извика стар спомен в мислите й. Изглеждаше изтощена, сякаш събираше и влагаше последните си сили, за да свърши дори най - тривиалните си задачи. Личеше си, че скоро не бе почивала. Когато приключи с обясненията, които изрече на един дъх, вниманието й се насочи към една от сестрите, която я молеше за помощ да преместят пациент върху подвижно легло. Преди да тръгне, рецепционистката се обърна за последен път към Карин, насилвайки се да се усмихне. - Благодаря ви - изрече тихо, след което се запъти към човека, на когото трябваше да съдейства.

Карин изслуша жената и изтощеният и глас накара в гърлото на червенокосата да заседне буца. Вероятно тази жена не бе почивала скоро - със сигурност повече от 20 часа. И това го разбра от десетките разпилени по вътрешната страна на рецепцията чашки от кафе.
След обясненият рецепционистката бе повикана от една от сестрите, за да й помогне. Карин се загледа в обсипаното с картонени чашки бюро и се замисли.
Да намери и накаже виновника - добре... Но някак си усещаше, че трябва да се залови с другото - да търси тези редки билки, за да може хората да са в безопасност.
Въпросът бе... как да разбере какво търси. Обърна се и се огледа. Санитари и сестри почти тичаха из фоайето - някак си след пристигането й напрежението се бе усилило.
Забеляза една сестра, чиято табелка гласеше, че е старша. Приближи се карайки жената да спре.
- Здравейте. Аз съм Карин - нинджа пратена от мизукагето да разследва случая. Искам да попитам, кои са изчезналите билки?

Възрастната жена спря, погледна Карин и се замисли.
- Предполагам, че искаш да ни набавиш нови билки? Жива да си, момиче! Потърси най - вече жълт смил и пелин. Растат на сухи места... За съжаление тук, в Кири, няма такива - добави сестрата, гледайки угрижено. - Тези билки са благословия за всички хора, чийто организъм е слаб... А с тези мъгли това не е рядкост. Успех, Карин! Всички разчитаме на теб! - усмихна й се жената и посочи към информационното табло, закачено на стената - Можеш да видиш как изглеждат там, има полезни данни и илюстрации за различни лековити растения - изрече, скръствайки ръце. - Моля се всичко да мине добре - промълви, след което се обърна и продължи по коридора.

На табло от корк бяха закачени с кабърчета различни по форма и големина брошури и листи с илюстрации и информация за всевъзможни лекарства. В средата на таблото имаше два неголеми листа хартия, на които пишеше "Пелин" :


и "Жълт смил" :

Карин кимна на жената и я остави да продължи със задълженията си. Отиде до корковата дъска където бяха закачени куп листи и списъци. В средата на таблото обаче имаше снимки на растенията, които и трябваха. Пелин и жълт смил. Огледа добре изображенията, след което побърза да излезе от болницата и да потърси така нужните билки.

Влетя в сградата и моментално погледът й попадна на старшата сестра. Не желаеше да дава билките на друг. Жената разговаряше с някого по телефона и изглеждаше ядосана, но щом Карин се приближи с билките сестрата веднага затвори телефона.
- Ето билките, от които се нуждаете. Надявам се да съм помогнала. - с искрена усмивка добави и и подаде чантата на жената.

След като слезе от скалата, Итачи незабавно пое път към местната болница. Едната му ръка беше цялата в кръв и тук-там можеха да се видят одрасквания по гърдите и гърба му.
Момчето спокойно изчака реда си...

Щом го извикаха да влезе в кабинета, медицинската сестра вдигна вежди набързо, колкото да покаже някаква реакция. Честно казано, виждала е и по-сериозни наранявания.
- Ти да не си генин? За първи път те виждам. Как се нарани? - жената запита чернокосия няколко въпроса, нормални за една мед. сестра, а междувременно приготвяше различни течности, които биха могли да й помогнат.
Проми раната му, почисти я с памук, извади бинт и разкъса дълго парче, което да го увие около ръката му.

- Тренирах - отвърна набързо чернокосият, без да се унася в подробности.

След като го оправи, тя въздъхна.
-Внимавай повече следващия път.

- Благодаря - промълви чернокосият. - Дължа ли Ви нещо?

-Не, спокойно.Само се пази.

Итачи кимна, обърна се към вратата и излезе.

Старшата погледна Карин с умиление и й поблагодари.
-Браво, момиче.Не знам как болницата ще може да ти се отплати...
Взе билките и побърза да ги занесе в склада.

Карин кимна и се усмихна, а щом старшата се отдалечи червенокосата излезе от болницата и се отправи към офиса на мизукагето.

Карин влезе в болницата и се отправи към рецепцията. Показа ръцете си и изчака да й кажат къде да отиде за да се погрижат за тях.

Един лекар, млад, красив и снажен, побърза да й помогне.

Карин се изчерви докато лекаря превързваше ръцете й. След като бе готов Карин се усмихна кокетно и отметна коса.
- Изключително много ви благодаря! - усмихна се още по-широко и си позволи за секунда да прегърне лекаря. След това изхвърча доволна от болницата.

Преди да продължи с мазохистичните си тренировки, Итачи едва-едва се дотътри до болницата. Изглеждаше меко казано ужасно, но това в момента не го интересуваше, въпреки че не биваше да бъде чак толкова суров със себе си, а и беше препоръчително да бъде здрав, корав и прав на Чуунинските, ако не искаше да го свалят с два удара.
Той се огледа за медицинска сестра...

Скоро се появи сестра, която обслужи младия Учиха.

Итачи благодари и бързо се изнесе, за да продължи тренировките си. Намерения да почива - нямаше, дори не си и помисли за това.