Портите на Сунагакуре

Огромни и величествени, издигаха се между пясъците сред пустинята буквално.

Ото значи, мислеше си учихата, е пътя е два дни, но съм сигурен че ще стигна и за един ден. беше още рано слънцето тъкмо се показваше иззад пясъчните дюни. Изуна вървеше бавно излизайки от селото. Момчето забеляза пазачите но не обърна внимание, не мислеше да се бави със безмислени разговори.

След дълго вървене, Югао най-накрая стигна до портите на Суна. Момичето се огледа наоколо, забелязвайки няколко стражи, след което продължи напред и мина през портите.

Ето я и суна, Изуна се бе изморил от вървенето но все пак мисията бе завършена, и Катаната бе закупена. Момчето мина покрай пазачите, кимнаха си и се запъти към казекагето.

Югао мина през портите и се запъти към Отогакуре.

Влезе в селото и тръгна към вкъщи. Вече беше късен следобед.

Югао премина през портите, казвайки на стражите, че отива да се запише за изпита. Не искаше неприятности все пак.

Югао наближи портите, при което се усмихна на стражите, все пак бе в добро настроение и се запъти към вкъщи.