Портите на Иуа

Порти, издялани от истинска скала на място.Непокътнати и изключително натурални.

За минути Нагато пристигна до Портите на Иуа. Те бяха наистина красиви, изцяло изваяни от камък. От двете и страни стояха двама силни мъже. Пазичите на портите. Поздрави ги и им показа листа с подписа на Тсучикагето.

Пазачите кимнаха и го пуснаха да мине.

След четири часов уморителен път към селото си, червенокосият вече бе пред Портите на Иуа. Той мина покрай пазачите, после през портите и навлезе в началото на селото. Щешс да се прибере у дома за заслужена почивка.

Червенокосия пътува около 5 часа и бе пред портите по изгрев. Мина през портата, поздрави пазачите и се запъти към дома.

Нагато щеше да напусне селото за кратка разходка. Навън бе нощ, приятна и прохладна. Премина првз портите на Иуа и се запъти нанякъдв.

След час-два, Нагато се намираше пред портите на селото си. Искаше да поостане още малко с Карин, но тренировките не му позволяваха, нямаше време. Премина спокойно покрай пазачите и се отправи към дома си.

След като излезе от дома си, в който си почина малко след тренировката, Нагато се запъти към портите. За отрицателно време стигна до тях и премина най-спокойно. Отправяше се към мястото, на което щяха да се проведат Чуунинските изпити.

Наруто радостен че завърши академията ,потегли към горите на лек отдих сред природата ,когато стигна до портите той обясни на пазачите къде ще ходи и напусна селото като тръгна към гората ...

Наруто вече бе пред портите на селото си и бавно пристъпи напред ,като вдигна ръката си с цел да поздрави охраната и продължи напред . Момчето неспираше да мисли за Наори ... Тя се бе наместила в мозъка му и неискаше да излезе от там ,но пък на Наруто му бе хубаво да мисли за нея . Генинът се качи на една къща с помоща на чакра молда си и заприпка към тренировъчната площадка ...

Конан се изправи пред портите на Иуа. Любезно поздрави пазачите. Мина през портите, като чу, че охраната си шушка нещо зад гърба й. Тръгна към Ото.

Не след дълго Конан стигна до селото си. Мина през портите и поздрави пазачите. С бърза крачка се запъти към тренировъчната площадка и се надяваше, че сенсейката й още я чака. Надяваше се, че ще успее да научи някоя нова техника. А след като го направеше, щеше да иде на първата си мисия.

След няколко часа бе в своето село... Премина набързо през портите и се отправи към дома за заслужена почивка.

Скоро стигнаха до портите на Иуа. Конан вече беше настигнала мъжа и сега ходеше не зад него, а до него. Той беше мълчалив, като синьокоската, затова тя хареса това качество. Излязоха от селото и се запътиха към планината Рюка.