Домът на Карин

Прибра се изключително доволна от резултата, който бе постигнала. Сготви си нещо набързо и едва след като се навечеря и изкъпа разбра колко е уморена. Отиде в стаята си, преоблече се и легна в огромното си меко легло. За пръв път от много време не усети колко тихо бе всъщност.

Звездите блещукаха по необхватния небосвод, приветствайки изгряващата луна. Майките викаха децата си, в някои случаи значително по - строго от обичайното, тъй като завършекът на ежедневните игри бе рядко явление. Група малчугани притичаха покрай възрастен човек, който, подпирайки се на бастуна си, вървеше по бордюра, навесил поглед. Едно от момчетата неволно бутна бастуна му и старецът загуби равновесие и се понесе към земята със звучен крясък, последван от тупване и неясна ругатня, която пропъди желанието на детето да му се извини. Това, на свой ред, разгневи още повече дядото - той сграбчи дървения си бастун и го хвърли по виновника, за жалост пропускайки с около тридесет градуса посоката. Изтърканото парче дърво излетя право към прозореца на близката къща, нанасяйки заплашителен удар. Старецът изпсува звучно, бавно се изправи на треперещите си крака и влезе в двора на имота, за който се знаеше, че отдавна не можеше да си намери купувач. Не след дълго напипа бастуна си в тъмното, когато един от прозорците се освети от светлина, идваща отвътре. Невярващ на очите си, възрастният застана пред входа и захлопа силно и настоятелно по вратата.

След тренировката Карин се прибра, взе си душ и си легна без да вечеря. Бе наистина уморена, но доста щастлива. По някое време обаче се чу ужасен шум последван от настоятелно хлопане по вратата. Както си беше по пижама се изстреля надолу по стълбите чак до входната врата и я отвори със замах.
- Какво по дяволите...? - започна, но спря виждайки възрастния мъж пред себе си.

Старецът се ококори срещу момичето, стоящо по пижама на сантиметри от него. За момент я огледа, след което, сякаш жестоко обиден, вдигна бастуна си и започна да я налага.
- НЕ ТЕ Е ШРАМ, ГЛУПАФО МОМИЧШЕ! ДА СЕ ПОЯВИЖШ ТАКА ПРЕД МЕНЕ! ШЖТЕ ТЕ НАУЧШЖА АЗС ТЕБЕ! - изрече пламенно той, след което зъбната му протеза се размести и се принуди да спре и да се успокои, за да я върне на мястото й.
- Тозси път шжте ти го прозстя, но сзамо да сзъм те видял така в нашжия квартал, шжте ти се стъжшни картинката! Аз сзъм дядо ти Хирако. Ей - тука шживея, презс две преки. Шжте те наблюдавам, малката! Жшивея тук от сзедемдесзет и девет години и няма да позсволя да превърнете квартала в кочжина, само зашжтото вечже не мога да ви гоня толкова бързсо! Едно време бях Чжуунин и ошжте съм много точжен!!! - възрастният не спираше да говори, без да показва виден интерес към желанието на събеседничката му да участва в разговора по какъвто и да е начин.
- ... Та, както казсвах, изскам да поздравявашж възсрасзтните и почжтените хора и да им правишж път, разсбра ли ме??? - вдигна заплашително дървеното си оръжие и го насочи към нея. - А сега да сзи лягашж да сзпишж, че вижш кое време сзтана, не те е сзрам, да будувашж в тезси часове! - посочи към часовника си с укор и я изгледа изпитателно, без да оставя съмнения какъв отговор иска да чуе.

Изключително се изненада от налагащия я с дървото старец. В собствения и дом... добре е да го подчертаем.
- Ама... - започна, но думите й бяха погълнати от фъфлещия старец, който продължаваше да я налага. След миг обаче спря и то не защо, а за да намести протезата си.
- Мисля, че сте живели прекалено дълго и вече ви е време да поспрете. И само за информация вече спях. - леко се заяде, но само защото старецът бе прекалено нахален. Иначе изглеждаше като всеки нормален дърт перко из кварталите.
- Но да ще си лягам вече. - въздъхна. - Благодаря за предупреждението - ще го имам предвид. - изведнъж се сети нещо. - Чакайте, а какъв беше онзи шум?

Дядо Хирако изгледа момичето озадачено, почеса се по главата и попита :
- Мисзлишж, чже сме измели твърде дълго и да сзпираме, това ли каза? Ами аз вижшдам, чже тука е мръсзно, ама ние, добрите хора, сзи чжисзтим квартала, нишжто чжудно, чже сзи дошжла тука да шживеежш. Ама тебе не те е сзрам, зсатова говорижш така, ама шжте сзтанежш ти чшжовек, азс шжте сзе погрижша, няма да си мърла тука в нажшия квартал! - изрече разпалено, размахвайки ръце, докато не залитна след един от по - широките махове и не се наложи да се подпре на бастуна си, за да възвърне равновесието си.
- Шум? - попита той - Няма да вдигажш никакъв шжум! Иначже шжте повикам полицсията! 'Айде, лягай да сзпишж, утре да си пометежш двора, чже е безсобразен.
Монологът на оглушаващият старец щеше да продължи още дълго, ако внезапно прозрение не бе осенило ума му.
- Абе, момичже, я ми осзлужши с малко оризс. Трябва да помагажш на възсрасзтните. Тичжай да донесзежш една чжашжка.

Не успя да прецени дали старецът я забавляваше или по-скоро дразнеше. И в свата случая смяташе, че е приключила с него. Да, но точно тогава мъжът поиска чаша ориз и като примерно момиче Карин отиде и му донесе.
- Заповядайте. Лека вечер. - усмихна се и преди да изчака отговор затвори вратата и заключи. Отиде да провери от къде бе онзи шум. Почти бе сигурна, че е от нещо счупено, но толкова не и се занимаваше със стареца, че щеше да направи компромис този път.
И наистина имаше счупен прозорец или по-точно - прозорче. И то за щастие в стая, която бе почти неизползваема. Не й се занимаваше особено, а и бе вечер. Прозореца бе с метална решетка и покрит с дебели кадифени пердета - щеше да изкара една нощ.
Червенокосата се качи в стаята си, легна си и заспа почти веднага.

Мъжът взе ориза, цъкайки с уста и мрънкайки "Не те е сшрам, не те е сзшрам...", махна на момичето, преди да си тръгне. Щом се отдалечи достатъчно от двора й извади от джоба си малката сребърна чашка, която си бе присвоил, докато Карин му слагаше ориз. На устните му се появи лукава усмивка и си засвири изключително стара мелодия, докато креташе по пътя.

Карин се прибра и по някакъв начин се добра до банята. Взе си изключително бърз душ, облече бельо и една широка тениска и се просна на леглото.

Карин се събуди, отново се изкъпа и се облече. Чак сега осъзна, че май се беше прибрала без блуза. Поклати глава, взе си нещата и излезе. Чуунинските наближаваха, а тя се нуждаеше от някои неща...