Домът на Хаширама

След като приключи с четенето в библиотеката, Хаширама реши да се прибере в дома си. Влезе в Сенджу територията и завървя по една дълга пътека, която сякаш нямаше край. Духаше лек и приятен ветрец, който вееше косата на момчето, но това не му правеше впечатление... беше замислен за друго. Пак ли онова момче? Явно да. "Какво ми става? Няма да мога и да спя заради него! Защо толкова мисля за него...?!" замисли се той. Наистина чудно беше какво толкоз си напрягаше мисълта за чернокосия младеж с черните очи...
- Представяш ли си да съм влюбен в него?! - започна да разсъждава на глас Хаширама и се изсмя на себе си.
Не си представяше да е влюбен в мъж, но и не му се струваше чак толкова невъзможно. Странното е, че започна да мисли така след срещата си с Мадара. Не знаеше нищо, дори името на този мъж, а сякаш го познаваше от години. Искаше да разбере какво се криеше зад онзи вечно свъсен поглед и онова мрачно настроение и недоволство от живота. "Може да е загубил нещо много важно за него... но, колкото и да гадая, няма да разбера какво му е... Толкова е мистериозен... Чак ме боли глава вече от мисли за него..." продължаваше да разсъждава наум Хаширама. И, докато разсъждаваше, неусетно стигна пред дома си - онази огромна къща. Погледна към нея. Вятърът развя още по-силно косите му, а усмивката засия на лицето му.
- Ще разбера кой си, Непознати... - погледът му се спря на небето, където летяха много птици в кръг - ... и ще се опитам да видя усмивката ти, дори да ми струва много...
След тези свои думи, той влезе в дома си. Качи се по стълбите до последния етаж и влезе в стаята си. Мина през банята, изкъпа се и уви с една кърпа косата си, а с втора - тялото си от кръста надолу до коленете, след което излезе на терасата си и подпря лакти на парапета. Загледа се мълчаливо в далечината...

Мадара ходеше по улицата и подмяташе новата си придобивка от академията в ръката си.Беше вързал косата си на висока опашка, оставяйки само късите кичури да се спускат отпред и да образуват нещо от типа на бретон около лицето му.Крачеше бързо към къщата си, докато не се спря и не се загледа в една от тези в Сенджу територията.Пред погледа му се разкри тераса, а там - онова шиноби от академията.

Може би в продължение на половин час Хаширама стоеше замислен, чак лактите му изтръпнаха, а усмивката му се беше изкривила. Тогава той реши да махне кърпата от косата си, за да му изсъхне по-бързо и я сложи от двете страни на раменете си. Съвсем случайно обърна поглед настрани и видя онова момче, за което мислеше цял ден. За миг живна и му се ухили широко.

Когато видя, че го забелязаха, той бързо извърна главата си на другата страна и прибра коса зад ухото си.
''-Какво правя въобще?''
Бързо пусна кичура отново и се смръщи за пореден, сигурно стотен за деня, път.

"Срам ли го е...?" - помисли си Хаширама и се засмя тихо. "Явно хората не са свикнали на вечното ми хилене."
Веднага след мисълта си момчето влезе в стаята си и облече сив анцуг, преметна почти изсъхналата си коса от едната страна, сложи си банданата на генин на врата и излезе навън. Огледа се, забеляза чернокосото момче и се затича до него. Когато го настигна, изплези език задъхан.
- Пфу... -дишането му беше доста учестено, личеше, че е тичал бързо - ... Най-сетне те настигнах.
Отново се ухили глупаво.

Не смееше да го погледне.Не бе сигурен в реакцията си.Срам ли беше?Та това въобще Мадара ли бе?Не вярваше, че е способен на подобна емоция.
-Хах.
Не мърдаше.И отново изглеждаше сърдит на света.

Хаширама го погледа известно време и се засмя.
- Отблизо си още по-красив. Нищо чудно, че си толкова надут - отново последва смях. - Шегувам се за второто, не бързай да се сърдиш! - едвам се сдържаше да не се засмее за пореден път, но после забеляза банданата на челото му. - Знаех си, че ще успееш бързо. Честито! - последва мила усмивка.

Усети някаква топлина в бузите си.
''-Чакай, чакай, чакай...Аз да не би...Не е възможно.И звуча глупаво в собствените си мисли...''
Изчервен ли беше?Той?С този надменен характер?Нима?Мадара Учиха имаше лека руменина на бузите!За първи път в живота му.И то заради комплимент от мъж.
-Аз съм Мадара Учиха...Твой съотборник...Най-вероятно...
Измънка тихо под носа си и му подаде ръка.Все още гледаше настрани.

- Хаширама Сенджу. Приятно ми е! И... когато се запознаваш с някого, е желателно да го гледаш в очите... ако не се срамуваш много, де - последното отново беше закачка с чернокоското.
Хаширама се ухили отново и изчака реакция.

Всякаква следа от червенина изчезна и веждите му се намръщиха до толкова, че изглеждаха все едно са напълно прави черти.
-Благодаря, че ми напомни нещо, което се учи първите седем години.
Погледна го в очите със сурово изражение.

Хаширама повдигна вежди. Не очакваше такава сурова реакция.
- Само се шегувах с теб, не съм казал нищо лошо - не се сдържа и отново му се усмихна. - Съжалявам, че те обидих! Обещавам да не се повтори, сърдитко!

-Не съм сърдитко!И не си казал нищо лошо.
Направи "розичка" с устни и го погледна невинно.

Хаширама се загледа в лицето му. Беше толкова красиво, че чак не знаеше какво да каже...
- Виж... няма да спя ако не го направя, така че... може ли да те гушна? - почеса се зад тила и се засмя нервно.

Повдигна вежда и загледа въпросително хубавеца.
-М-моля?
Недоумяваше какво точно го пита Хаширама.

- Попитах дали може да те гушна. Може, нали? - не изчака отговор, хвана го през кръста и го повдигна леко, след което го завъртя и го стисна силно.
Доста му се радваше.

Отвори широко очи и се изцъкли.Първоначално дори не се усети какво точно се случваше.
-НЕ, НЕ, НЕ!
Стоеше с много изненадана физиономия.
-Всъщност...Не ме слушай...Реакциите ми са...Такива.

- Спокойно, няма да те изпусна! - погледна го в очите и се усмихна широко за пореден път.
Задуха вятър и развя косите му, а цветчета от черешовото дърво сакура се разпръснаха наоколо и полетяха бавно във въздуха.

-А-ама..
Реши да се откаже от продължението на изречението.Ясно му стана, че Хаширама е такъв тип човек.
-Много си любвеобилен.

- Прав си. Не умея да сдържам емоциите си и много често хората ми се сърдят, когато им се радвам прекалено много. Ако се дразниш от това, ми кажи - бавно го пусна на земята, но все още държеше ръцете си около кръста му.

-Не ти се сърдя, но...Усещам как шпагите ни се кръстосват.
Погледна изключително съсредоточено и сериозно.

Хаширама го погледна и премига бързо няколко пъти, след което бавно го пусна и избухна в смях. След минута вече си бършеше сълзите. Тъкмо се успокои, но погледна Мадара и пак започна.

-Излъгах ли нещо?
С много делово изражение продължи по темата.

Момчето в миг спря смеха си и отново избърса сълзите си. Вдигна поглед към Мадара, изплези език настрани и му смигна, а после направи rape face.
- Много усещаш ти-и-и! - мина до него и го сръчка.

-Големите достойнства са осезаеми.
Изплези му се, а после се усмихна широко, показвайки всичките си бели зъби.