Залата

Залата беше позлатена, а на тавана блестеше огромен полилей.

Карин влезе в залата и се огледа. Всичко беше позлатено. Намръщи се. Какво прахосничество. Загледа се в големия полилеи. Очевидно беше първата дошла, за това трябваше да почака малко.

Светлината пред очите на Итачи се оказа огромна позлатена зала, а по три от стените ѝ имаше по три врати, които най-вероятно водеха към други стаи. Пред погледа на момчето се разкри присъствието на Кагета и джоунини, както и червенокосо момиче, стоящо мирно в близост до тях. "Позната ми е. Сигурно е генин и тя" - помисли си Итачи и пристъпи напред. Застана до нея и въздъхна.

Всичко блестеше и лъщеше, вероятно с целта да бъде красиво, но момичето не можеше да проумее защо някой ще се старае да разкрасява някаква кула, която се използва за Чуунински изпити. Когато се огледа напълно, забеляза Итачи и някакво червенокосо момиче да стоят заедно. Почувства някакво леко раздразнение, а си нямаше и предсрава защо. Отиде в другия край на залата и застана там, гледайки през прозореца. /ако има такъв ;д/

"УСПЯХ!"-помисли си победоносно той, изкачвайки и последното стъпало. Не че не можеше да ги изкачи за минута-две, но на последък толкова го мързеше...
Когато влезе в залата се огледа, всичко беше позлатено, а на тавана имаше огромен полилей. "Мале... Колко отвратително."-замисли се за стаята той, виждайки цялото злато по стените и изобщо навсякъде. За него обикновена боя и няколко картини бяха достатъчни, а всичкият блясък от позлатата, някак си го караха да се чувства, като в златна клетка, това не му се нравише. В залата имаше още няколко генина, намери си едно местенце и седна, чакайки да дойдат и останалите.

След изкачването на стълбите, почти без край, Узумаки стигна до залата. Тя беше позлатена, а когато Нагато погледна към обширния бял таван, видя огромния златен полилей. Обстановката бе красива, но и някак претруфена и все пак му се хареса. Той не бе добър декоратор, но намираше съчетанията на малкото мебели в стаята за уместно. Може би бяха прекалили със златото, все пак това беше просто една кула за изпити. Огледа се още веднъж и погледът му попадна на няколко познати лица, но реши да остане сам и да се подготви психически за третия етап.

Когато красотата на тази сала се разкри пред очите му, младежът остана истински впечатлен. Може би единствено той хареса тази натруфена зала, която приличаше повече на бално помещение, отколкото на място, където се провеждат шиноби изпити. Момчето се усмихна, когато видя, че повечето, които бе срещнал преди да влязат в гората, бяха тук. Застана до останалите генини. Чак сега забеляза, че пред тях стояха Кагета и джоунини.

Когато Шисуй влезе първото впечатление което имаше бе златото с което беше покрита стаята и веднага в главата му започнаха да се въртят мисли като ...
- Ей ся да го зема ва злато ,ще си направя собствено село и ще си купа цял замък с ракийчица.
Така това размишления премина в бурен смях ... След кратко време Шисуй осъзна че не е сам и се огледа в стаята като забеляза останалите генини ,но нещо не забелязваше дружката си Обито ,като отново си каза на ум ..
- Еххх какъв лешпер сии Обито отново закъсняваш ,сега какво трябва да правя кат та няма ... СКУКА..
-Шисуй направи тъпа физиономия и осъуза че този път сам трябва да се забавлява и реши да се дразни с някой за да изпълни този негов план.Момчето се огледа да набележи своята жертва ,но неможа да с и намери затова той просто направи няколко крачки напред,вдигна ръата си и каза :

- Ейй новобранчетаааа как е бреее маняциии ... много сте тихи нещо даневи хвана страх от този красив,чаровен и силен Учихаа (това съм аз :Д:Д:Д) .... и последва брен смях от момчеото...

Щом пристъпи в огромната зала, очите му обходиха златото.За първи път виждаше подобна стая с такъв мащабен размер.
''-Кой би дал такива средства?...''
Огледа се.Всички познати лица, поне повечето, се намираха тук.Зачака мълчаливо измежду тълпата.

Нахълта вътре и се огледа.
''-Всичко живо се сбра.''
Огледа се.Колко много злато само!

Саске влезе в залата. Беше доста голяма.
- Ехаа, колко много злато.- рече си Саске.- Какво прахосничество.- поклати глава.
Отдалечи се от останалите. Не искаше да се разсейва. Облегна се на стената в очакване нещо да се случи.

Югао си стоеше в другия край на залата, стараейки се да не започва разговор с някого и да не се набива на очи. Започваха да идват други генини. По едно време някакво момче вдигна ръка и извика нещо (Шисуй). Югао го погледна неодобрително и промърмори:
- Хм. Задник. /извинявай, скучно ми е, нямам какво да правя, а и никой не те отрази след това провикване, така че реших да запълня скуката <3/

Шисуй вече се бе отегчил ... Никой не му бе обърнал внимание ,дори и след него влязоха двама трима генини ,но той бе като призрак никой не забелязваше Учихата,но в този момент се чу глас зад него който гласеше с точност 'Хмм ЗАДНИК' и неговия извратен мозък веднага асимилира ситуацията ,като гледаше директно към момичето и с бавна крачка тръгна напред като каза :

- Йеее задник ,ако става въпрос за твоя пиши ме .... ФЕН СЪМ ТИ <3
Като Шисуй се засмя и вдигна палеца си в знак на одобрение !!!

Първоначално се шокира, че я е чул, но после присви очи.
- Не, става въпрос за ничии задник, но изглежда, че главата ти е завряна в твоя (в задника ;д). ТИ си задник, нищо лично - каза и се усмихна "сладко".

Ахх така ли ... и аз започнах да се чудя какво ме човърка отзад , че чак взех да се притеснявам ...
Шисуй стигна до момичето и се спря , като се загледа втренчено в нея (обито ме зариби просто :Д) и каза :
- Така като те гледам ми изглеждаш слабичка , така че не се занимавай с батковците ... Новобранче .
И след казаното отнего и наби едно намигване якооу.

Югао скръсти ръце и го погледна безизразно.
- Не ме интересува как ти изглеждам. Да, новобранка съм... както и ти. Тук всички се новобранци, но точно ти не си ми никакъв.

На Шисуй му хареса решителноста на момичето ,но гордоста му не отстъпвше . Момчето направи една психарска усмивк последвана от знака РАМ и в следващия момент той изчезнаи на негово място остана само някакъв скапан облак от дим. В следващия момент той бе зад гърба и и каза :
- Правилно го каза не се и съмнявам че е така ,но един съвет ще ти дам не подценявай хората "Новобранче" ...

В началото не разбра какво се случи и беше... не уплашена, а шокирана. И все пак, когато момчето се появи зад нея, не остави изнанадата й да си проличи и се стараеше да поддържа нормално изражение. Извърна леко глава назад, колкото да го погледне, но не помръдваше от мястото си, нито помръдваше скръстените си ръце. Не смяташе, че би трябвало да се бие за щяло и не щяло.
- Бих казала същото за теб. Мисля, че ти си този, който ме подценява, "новобранецо" - каза с дяволска усмивка.

Шисуй изпадна в бурен смях ,но в ума му се въртеше друго ..
-Дори и не няаправи емоция това и е толкова познато ..
Той бе учуден че тя сякаш бе готова за ШУНШИНА му и той се премести до Югао ,като и той скръсти ръце с цел копиране и каза :
-Знаеш ли приличаш ми доста на един много скъп за мен човек ,но не си мисли че съм се размекнал все пак на думи всеки е много силен ,а така като гледам ти бая ги използваш ...
Шисуй не свали усмивката си през цялото време ...

Направи две-три крачки и се облегна на стената до него.
- Хмм... Ти също ми напомняш на един... Обуто? Ъх, честно казано, не съм запомнила добре името - каза след което добави, усмихвайки се умно:
- И умните хора използват думите, вместо юмруците си.

Подяволите тук е ужасно права и тов Обутоо ми е адски познато данеби да говори за брадчето незнам ,но като и да е ...
Помисли си Шисуй и явно леко го бе затъпила ,защото за кратко време той не каза нищо но за да не се разбере че бе затъпен той отвърна..
-ЕЕ да може да се каже ,но този който незнае как да изплолзва юмруцие си не го ли прави слабак..

Момчето чу името си, макар и леко грешно произнесено.Разтърси глава и излезе от транса, в който седеше повече от 15 минути.
-Името ми е Обито...
Загледа я със спокойна физиономия и смръщи вежди, описвайки ясна дяволска чупка с тях.

- Казах "вместо", така че просто се избира първо по-мъдрия вариант, да пробваш да поговориш като хората, а след това се използва сила. Ето като за пример, все още не съм те натупала - каза, подхилвайки се.
След това се обърна към Обито, който беше подочул какво бе казала за него, макар и момичето да се надяваше да не стане така.
- Е, извинявай, но никога не си се представял както трябва.

Шисуй чу познат глас и като погледна видя че наистена е познат и това бе Обито с неговия свежарски фейс .Шисуй се засмя и каза :
- Еййй брат къде се погуби бре ,последното което помна бе че се опитах да ни телепортирам а твойте клонинги бягаха като убецумели все едно танцуваха някаква индински танц и след това нищо не помна кой накъде тръгна ,кво стана ужас просто, а и вие се познавате ... ЯКооо все пак има изненади тук ...
Като той се обърна към момичето и каза ;
- Е добре с теб неазпочнахме както трябва ,но все пак ти как се казваш ...

Обито хвана Шисуй за раменете и започна да се взира в очите му.След няколко минути, прекарани по този начин, най-после се реши да продума нещо, нарушавайки привидно каменното си изражение.
-Не съм се погубил...