Залата

- Югао - чисто и просто отвърна момичето. След като видя двете момчета и начина по който се "поздравиха", нямаше как да не се усмихне.
- Като две капки боза сте. Вече разбрах, че ти си е Обито - каза, обръщайки се към него, след което извърна погледа си към другото момче. - Ами ти, "новобранецо"?
Замисли се за момент и попита:
- Между другото, да не сте братя?

СЛед като Обито отново направи това страно нещо . Реакцията на Шисуй бе същата както преди пукнасе от смях и каза :
- Да бее тука си бил на сто процента ... Но няма значение как си ,дали добре ги наредихме онези двамата...
След това той чу на момичето името и нейния въпрос като се обърна към нея и каза :
-Ами аз съм Шисуй и ми приятно едно такова , все пак имаш нещо като нас .... И да братя сме баща ни е кондуктор а майка ни пияница ;(

Премигна флегматично и се обърна с любимите си забавени движения към Югао.
-Не разбирам какво те навежда на тази мисъл...Това ми е брат...Защо?Имаме еднаква кръв.Каква?Need of Spirt.Разбираш ли...50% вече е промита...

Югао погледна към едното момче, после към другото. Сви рамене и се усмихна леко.
- Добре, явно не братя, но "братя по душа" със сигурност.

Шисуй не обърна внимание на думитее им ,а се наведе и бръкна в чантичката си като извади последните си три енергийни напитки като едната я остави на земята ,а другите две ги подаде към Югао и Обито с думите..
- Ето почерпете се ,не е алкохол ОБито ама щото не ми дадоха иначе е енергийна напитка и да ви кажа пращи повече от алкохола ....

В интерес на истината енергийните напитки не влияеха добре на Обито и сърцето му губеше правилен ритъм от тях, но все пак я взе, за да не обиди Шисуй.
-Благодаря...

Югао повдигна ръка леко във въздуха, за да покаже със знак, че не иска, но все пак реши да подкрепи действията си с думи.
- Аз мисля, че ще откажа.

EВала Брат ти поне ще ме уважиш ... каза зарадван Шисуй като гледаше към Обито,след което отвори своето и отпи малко от него.След това той погледна към Югао с най-страшния си поглед по страшен от най-страшните просто си беше страшен :Д и каза :Д
- Еми както си искаш , решението си е твое .. но все пак момчето остави кутийката/бутилката (не съм сигорен) пред каката на момичето и отпи още ена глъдка...

Изведнъж един от джоунините излезе напред. Тя беше облечена с виолетово-черни дрехи, кръстът ѝ бе гол, червеникавата ѝ коса бе вързана на две спуснати опашки с ластици, приличащи на гривни. Изражението ѝ бе повече от спокойно.
- Ще ви помоля за тишина, драги генини - започна тя тихо и трябваше да не се чува и дишането даже, за да се доловят думите ѝ. - Името ми е Саккаку Куреха и тази година бях избрана да провеждам третия етап на Чуунинските изпити. Моята специалност са генджуцу техниките, с които ще бъде свързан и вашият изпит. Виждате 9 врати. В тях ще влязат 9 от вас. Един ще остане тук... и този един е най-силният измежду вас. Нека, който се смята за най-способен, пристъпи крачка напред. Помислете добре, защото вече отлично знаете, че, започнете ли, връщане назад няма.

Веднага след като Шисуй чу думите на Джоунина или по точно чу - Най-силният да пристъпи напред ...Той направи не е една ,а цели две крачки напред и с голямо каза :
- Дали съм най-силен ... Може би да ,но не мисля да коментирам това .Просто по -тона ви добвям нещо интересно за моята психика а тя не е ,много номална. Ако някой има възражения нека да казва по бързо,но все пак мисля че това трява да съм аз ...

След като не се чуха абсолютно никакви възражения, джоунинът кимна и пристъпи напред.
- Твоята част от изпита ще е най-трудна и ще се проведе тук. Останалите да слушат внимателно...
След като изрече последните думи, тя раздаде номера на всички участници. Те бяха както следва:


- Слушайте внимателно сега. След малко ще бъдат отворени стаите. Всеки от вас получи ключ с номер. С изключение на вашият другар...
На вратите се изписаха от нищото със злато числата от 1 до 9.
- Номер 1 влиза в Стая 1, Номер 2 - Стая 2 и т.н. До 5 минути ще имате достъп до тях. Вътре ще разберете какво да правите. Предупреждавам - тестът е чисто психологически, може и да не излезете нормални от тези помещения! Помислете добре дали желаете да се откажете или не! Времето тече.

Изслуша внимателно жената.
''-Пети номер...Добрем...''
Загледа се във вратата и изпука врат.Психоатаки, а?Нямаше търпение за това.

Дали бяха готови?Не знаеше за другите, но той лично искаше да вкуси тези илюзии.Щеше да пристъпи за първи, но Шисуй го изпревари, а и така може би беше по-добре.Все пак предпочиташе да види какво е ментално измъчване, дори и да го прилагат на самия него.

През цялото време Итачи нищо не каза. Когато известиха, че вратите бяха отворени, той се запъти към първата стая.

Щом получиха позволение да влязат в стаите Карин се отправи към врата номер 2.

След  даденото позволение за влизане в стаите, Нагато мълчаливо се отправи към вратата на стая 4. Какво ли го очакваше...

И Хаширама, като Итачи, бе необичайно мълчалив. Стаята с номер 7 го зовеше.

След като получи ключа с номера на стаята си, Югао се запъти натам.

/WARNING: Останалите, които още не са влезли по стаите, да пишат направо там! Тук е терен на Шисуй, най-мощният! /

Когато джоунините и Кагетата останаха съвсем сами с този, който се представи за най-силния генин, напред пристъпи познат образ - Хикаку Учиха.
- Радвам се, че пак се срещаме и си жив, но това може да се очаква от клан като нашия, Шисуй Учиха! Сега обаче ще трябва да се изправиш срещу нещо, което едва ли си виждал преди, но с времето най-вероятно ще успееш да го научиш! Това е вид генджуцу, което само шиноби, притежаващи Шаринган, могат да усвоят! На другите задачите може и да им се сторят елементарни пред твоята. Спирам да се обяснявам, знаеш, че не ми е в стила. Погледни ме в очите.

Шисуй се усмихна когато видя Хикаку и каза :
- Еее Хикаку сенсей и аз се радвам да ви видя ,а и знам че с вас ще е интересно ...,
Шисуй леко поизтръпна защото по рано бе чел за генджуцуто на клана си което бе смъртоносно и можеше да се каже че е невъзможно ,но в следващия момент си каза :
- Колкото и да е трудно ...аз ще се справя ,а а ко неуспея значи незалужавам да ссъм шиноби .
Шисуй  бе неопитен,но все пак знаеше че силата на шаринган е доста полезна сила неазависимо колко процента от ния притежава.Шисуй се засмя и с тих глас каза:
- ШАРИНГАН... /
Като ириса на очите му стана червен и около зеницата му се появи една запетайка и тогава срещна погледа си с този на Джоунина...

- Ако те видят с тази мизерна точица някъде, най-много да те наемат в цирка - отвърна с пренебрежение на видяното Хикаку. - Готов ли си за истинската част? Предполагам, да - отговори вместо него. - Като за начало ще ти кажа, че това, което ще изпиташ ти, може би няма да е най-бруталното на вид измежду останалите, но ще имаш чувството, че средно около 72 часа си бил тероризиран физически и психически. Старая се да ти обясня за какво става дума, защото си Учиха и трябва да си наясно. Тази техника, която ще приложа на съзнанието ти, е известна като олицетворението на "духовния свят и тъмнината". Изисква силно и добре развито око. За нея се знае, че е едно от най-силните генджуцу техники във вселената. Името ѝ е... Tsukoyomi.

Tsukoyomi...
Замисли се генинът ... Но не бе чувал тази техника ,но звучеше зловещо.Шисуй бе готов на всичко ,но със сигорност незаеше какво го очаква ... ТОй дорим направи крачка напред като не отмърфсвваше полед от този на Хикаку и каза :
- Няма да ме уплашиш с приказки ... Давай апък ще видим какво ще се случи...

Хикаку се подсмихна, но това нямаше как да бъде видяно заради неговата маска. Без да казва нито дума повече, джоунинът активира Шарингана си, който обаче не беше просто някакви запетаи, а сякаш извъртян. Имаше доста различен вид.
Изведнъж стаята стана изцяло червена. Не можеше да се различи под от стени и таван. Фигурата на Шисуй стана черно-бяла, но не като по старите филми, а в някакви нереални цветове. Момчето беше опънато на кръст. Наоколо се виждаше образът на Хикаку, другите джоунини и Кагетата ги нямаше. Той беше "оцветен" по същия начин като генина, но разликата бе, че фигурираха и клонинги. Всичко бе толкова реално...
Изневиделица единият от клонингите тръгна бавно към Шисуй. Извади катана и бавно наръга момчето.

Шизуй бликаше на самоувереност дори когато стаята стана червена и напрактика стана дълтонист като се виждаше един бял такъв и на места черно.Но в този момент се озъва разпънат на кръсти около него бе Джоунинат ,но с армия от клонинги и вече знаеше че вече е в гендужуто на клана му.Изведнъж той забеляза как едния от всичките клонинги извади катаната си и тръгна към него и малко след това го наръга . Шисуй изпита неуписуема болка такава че я усещаше по цялото си тяло ,тази боко не бе само силна ,а и супер непоносима.Шисуй по инерци реши да направи Шуншин ,но той неможеше да помръдне явно от болкат бе забравил че е в гендужсу и разпънат на кръст .Шисуй осъзна ситуацията в която се намира и въпреки болката Шисуй едвам вдигна главата на лицето му се изписваше болката която изпитва ,но след това се усмихна..
- С това няма да ме накараш да се предам независиво колко време ще ме ръгаш..
Изкрещя Шисуй като в следващия момент изкашля кръв ,но усмивката му и увереноста му си стояхана лицето ...

Кръвта, която момчето изкашля, бе в бял цвят. Очите на клонингите го гледаха безсърдечно и сякаш, освен катаните, и те го пронизваха.
- Колко дълго смяташ, че ще издържиш на това? - гласът му ехтеше в безкрайното "помещение", в което се намираха.
Катаната се забиваше още по-навътре. Чувството, което младия Учиха трябваше да изпита, бе все едно го набучваха в продължение на 3 дни, ден и нощ, без спирка.
Появи се втори клонинг, който повтори действието с катаната.