Залата

Усмивката на момчето леко поотпадна когато вторя клонинг заби острието си в него ,но увереноста малко ли много си личеше . Когато те започнаха да промушват по навътре катаните си Шисуй изкрещя ,но по скоро звука прилчаше на квичене.Гениът замалко не изпадна в бесъзнание ,но някой от целите му го накараха да се съвземе .Времето занего минааше все по-бавно ,а болката която изпитваше се увеличашаваше и знаеше ч освен воля дрго нямаше да го спаси . С глава на долу Шисуй с трудност каза :
- Все ощее съм тук да не си помисли че съм се сломил ...
Засмя се момчето ...............

/Това го смятайте, че е преди да започне битката на Шисуй с Джуунина :Д/

Шино само погледна листчето си и тръгна към вратата. Този етап от изпита му се струваше доста лесен, не заради друго, просто защото основата му беше психо атаката. А лично неговата психика беше доста устойчива на атаки. Стигна до вратата и постави ръка на дръжката, натискайки я решително на долу.

На лицето на Хикаку не се изписа никаква емоция или поне от маската не се виждаше. Едната от катаните се забиваше все по-навътре в тялото на Шисуй. Над главите на участниците в техниката бледнееше кървавочервена луна.
- Остават 71 часа, 59 минути и 59 секунди.
Появиха се още около 100 клонинга с катани в ръцете си, които вървяха бавно към забития на кръста Учиха.

Шисуй беше посвикнал с болката ,но когато единия от клонингите заби стабилната катаната си в генина той получи някво подобие на спазъм и това че около стотина клонинга идваха към него не бе надобре и можеше да завърши фатално.Учихата обаче изправи главата си и все още немислеше да се предаде духом а щеше да се бори докрая ...
-Мислите ли че с смърт ще ме уплашите Хикаку-сенсей ... аз немисля така ,даже ми давате стимул да не се предам по-този начин ,така че не очаквайте от мен да се слумя...
изкрещя момчето.Шисуй напъваше с всички сили да скъса веригите около ръцете и краката му ,но нищо неможе да постигне от това ,докато накрая не се спря защото само си хабеше силите.
-Аз дори немога да помръдна все пак съм в неговата илюзия и нямам техника с която да я прмахна дори шарингана ми нестава ,значи единственото което ми остава е да търпа . Какво и да става не трябва да се предавам ,а да се боря за успех и той сам ще ме застигне ...
Мислеше си Шисуй ,като шинобито стисна зъби и се засмя злобно и се развикаа - АРЕЕ ДАВАЙТЕЕ ВЕ ЕЛАТЕ ПОВЕЧЕ ...

Отвсякъде в тялото на Шисуй се забиваха остри катани. Луната "нагло" и кърваво правеше обстановката още по-отвратителна и непосилна за издържане от слаба психика, а може би и физика... Да, тази болка се усещаше и най-вероятно генинът в този момент го знаеше по-добре от всеки. Действието с мечовете се повтаряше ли повтаряше... Сякаш часове наред, сякаш ставаше все по-непоносимо... Скоро се появиха облаци в небето, които, на фона на кървавото небе, изглеждаха черни. Те се завъртяха във вид на торнадо и изведнъж всичко просто изчезна... Все едно не го бе имало. Хикаку прекрати техниката си. Дълбоките му очи наблюдаваха момчето пред него. Не се чу и дума от джоунина. Може би чакаше Шисуй да каже нещо...

/П.С. В предстоящия пост добре опиши с няколко изречения героя си след техниката и по време на нея! Това е най-важното тук! Ако трябва заимствай от Итачи срещу Какаши в анимето, където Итачи му приложи генджуцуто. /

Шисуй бе безпомощен в тази ситуация и неможе да направи нищо по въпроса накар и да притежаваше шаринган.Цялата му мусура бе окървавена от изплютата кръв,тялото му бе нарязано/надупчено(;Д) от катаните и общо взето тялото му вече бе започнало да се предава .Генинът спря да чуства огромната болка ,но взамяна той започна да губи съзнание , все пак един генин не би издържал на такава техника и той не бе достатъчно трениран.Шисуй затвори очите си и в този момент осъзна че се провали ,като в този момент думите на Хикаку отпредималко изкочиха в съзнанието на генина : - 'Ако те видят с тази мизерна точица някъде, най-много да те наемат в цирка.
И в този момент той отвори очи и отново влезе в филма вкарване,изкарване на катаните :Д и докато момчето пищеше изведнъж всичко започна да изчезна и Шисуй се появи отново пред Кагетата и Джоунина.

-Ха
се чу от момчето и в следващия момент той се изтрополи на земята по колена .Запъхтян той вдигна тялото си и погледна към Хикаку с думите :
-Казах ти че няма да ме накараш да се предам...психиката ми може и да не е желязна ,но е достатъчно добра за да издържа .
След което момчето започна бавно да се изправя ,като цялото му тяло трепереше и сякаш все още изпитваше болката . Докато се изправяше Шисуй се замисли за приятните работи които му предстояха ,след завършването на този чунински изпит и те бяха :
- Сега ще се завърна в селото си може и да не стана Чунин ,но поне ще се върна с гордо вдигната глава че съм се борил докрая и най-хубавото и приятно нещо което ще ми се случи е да видя моята прекрасна съотборничка...
Докато той мислеше за нея лицето му греейня и вече не бе изписана болка на лицетому.Шисуй вече се бе изправил ,като направи няколко крачки едвам,едвам към Хикаку и каза :
- Аз съм Учиха Шисуй и ще бъде най-силното шиноби . Всички ще знаят моето има и не ме интересува дали ще е с добро или с зло ,така че ще се справя с всичко и всеки който се изпречи на пътя ми ...

Хикаку го изгледа с насмешка.
- Можел да не стане чуунин... Ти нямаш провал на нито един от изпитите, включително и този.
След тези думи джоунинът отиде до Шисуй, а после се обърна към жената, която говореше в началото и водеше последния етап на изпитите.
- Подай насам! - тонът му звучеше доста заповеднически и нито един от Кагетата не реагира лошо на поведението на Хикаку.
Явно беше доста уважавана персона. Саккаку отиде до него и му даде чисто черен плик. Джоунинът кимна и го връчи на Шисуй.
- От теб искам само едно - да отвориш този плик, когато напуснеш сградата. Съдържанието му е за теб. Освен това, ще се видим отново много скоро. Имам нещо предвид с теб.
Хикаку не каза нищо повече. Обърна се с гръб към младия генин и се върна при другите джоунини. Чакаше завръщането на останалите участници.

/Пиши на стълбите, после на входа и тогава отвори плика. Аз ще опиша след твоите постове какво има в него. /

След като излезе от стаята в която се проведе изпита му, Саске се запъти с нормална крачка към залата. Влезе вътре. Останалите участници още ги нямаше. В залата бяха само джоунините. Застана на няколко крачки от тях и зачака...

Шисуй се зарадва от думите на Хикако ,че има надеждата да сртане чунин и протегна ръка да грабне листа .Генинът разбра че трябва да го отвори като излезе и затова се поклонина Кагетата и джоунините встаята и тръгна към стълбите с новото му весело изражение...

Югао се озова отново в залата и се огледа наоколо. Имаше само едно момче. "Явно този път съм подранила..." - рече си тя и застана на известно разстояние от момчето и зачака.

Карин се озова отново в залата и се огледа. Освен тя, някакво момче и момиче нямаше други генини. Застана по-встрани и се загледа в един от джоунините.

Отново се намираше в позлатената стая, и слава Богу. Чувстваше се като премазан от последния етап. Застана на произволно място и зачака нещо, без да знае какво. Искаше просто да се съвземе напълно.

След като излезе от стаята, се намираше в така познатата зала.Застана мирно до останалите.

Намери се в залата.Най-после.

След като беше минало вече доста време от началото на последния етап, Хикаку Учиха, джоунинът, който водеше първия стадий, пристъпи напред.
- Знаем, че всички вие вече нямате търпение да научите дали се превръщате в чуунини или не. Е, мислим че няма нужда да ви бавим повече. Резултатите ви ще бъдат донесени на табло след малко и закачени зад мен.
Не каза нищо повече и се върна на начална позиция. Погледът му обхождаше всички иззад маската.

/П.С. Пишете по 1-2 реплики, ако желаете, докато нанеса добре резултатите, и ще ги пост-на пак тук /

Саске се заслуша в Хикаку. Нещо му направи впечатление. Ами да, той беше от клана Учиха. Чак сега младият генин беше забелязал характерните черти на джоунинът. След като каза това, което имаше за казване, мъжът се върна на началната си позиция. Саске започна да се оглежда. Нямаше търпение да разбере дали е минал или не. Тишината в стаята само и единствено го изнервяше.

/ Само това се сетих /

Карин изслуша джоунина и нервно пристъпи от крак на крак. Скръсти ръце пред гърдите си и се помоли на... някаква неизвестна сила, да е успяла да вземе изпита.

Югао слушаше внимателно думите на джонина, макар че лицето й не го показваше. През цялото време стоеше облегната на стената със затворени очи, но внимателно приемаше всяка дума, казана от мъжа. Докато чакаше да покажат резултатите си мислеше - "Да видим дали си струваше усилията..."

След малко в залата влязоха двама мъже, които носеха подобие на бяла дъска със себе си. Закачиха я зад джоунините и единият от тях започна да пише нещо на нея. Когато приключиха, напуснаха помещението. Хикаку отново проговори:
- Заповядайте да проверите!

/на дъската: .../

След като излезе от стаята, в която се проведе последният за него етап, първото, което забеляза, бе таблото. Преди обаче да отиде до него, се огледа за Обито и Югао. След като ги видя, лека усмивка се появи на лицето му. Обърна поглед към дъската и се отправи към нея. Първото изписано име беше неговото. Когато видя крайния резултат, повдигна високо вежди. Съвсем искрено не можеше да повярва на констатираното.
- Ами... браво на мен.
Премигна няколко пъти. Явно радостта му бе в повече и това беше начин да я изрази. Въпреки че не изглеждаше щастлив, най-вероятно беше. Преди да се обърне, реши да провери резултатите и на обичните си. На лицето му се изписа широка усмивка. "Както си и мислех..."...

Нагато огледа резултатите. Не беше за вярване! Нима той бе станал Чуунин? Ахна неволно и се усмихна, макар че нещо в него казваше, че не е заслужил напълно този ранг. Но имаше възможност да се поправи. Изпитът беше едно изпитаное за него, чудно му бе как оцеля. Обичаше да се самокритикува, така се стремеше да стане по-добър в дадена точка.
Поздрави останалите преминали изпита. Поклони се пред Кагетата и се запъти към изхода на стаята. Час по-скорп искаше да бъде у дома.
Скоро отново излезе на стълбите.

Югао отиде до таблото и започна да поглежда резултатите на всички от горе надолу, докато накрая видя и своето име.
- Хм... Не е зле - рече си, гледайки резултата. Общо взето всички бяха минали. Югао обаче бе доволна от своя, а и от резултата на някои познати.

Карин се приближи до таблото и потърси името си. Щом видя написаното срещу него очите й блеснаха.
- HELL YEAH MOTHERFUCKER!!!! - подскочи радостно. Млъкна щом се усети какво бе казала, но усмивката й не изчезна.
Поклони се на кагетата и изхвърча от залата.

След като прочете, че е минал изпита, Саске се зарадва. Изрази щастието, като изкриви устните си в нещо, приличащо на усмивка. Бързо излезе от залата, без да продума нито дума.

Мадара огледа хубаво всички надписи.Стигна до своето име, което се равняваше трето.Виждайки резултатите си, мъжът повдигна високо вежди и премигна невярващо.Толкова рядко му се случваше да има подобни реакции.И все пак как нямаше...Очакваше да види фал на практиката.Особено накрая.Дори не беше разбрал как успя да излезе от онова генджутсу.
''-Чак не ми се вярва.''
Тръгна да излиза от залата все с тази физиономия, която малко по малко се превърна в злобна усмивка, а тънките му вежди се изправиха идеално, когато смръщи съвсем малко лице.
''-Това означава едно...''