Тренировъчната площадка в академията

Само за академиците, които искат да тренират своите тайджутсу и умения с оръжия.Не се позволява упражняване на елемент.

Хаширама излезе от класната стая и се запъти към тренировъчната площадка на академията заедно с изпитващия го чуунин. Местността беше доста тревиста, имаше дървета и езера, и на огромни табели, забити по поляните, беше изписано с големи букви "НЕ СЕ ПОЗВОЛЯВА УПРАЖНЯВАНЕ НА ЕЛЕМЕНТ!". "Значи трябва да ходя по дървета, а...? Звучи сложно, но, щом е за академици, едва ли е така."
Младежът се огледа хубаво и си хареса грамадно дърво, чиято корона правеше доста обширна сянка. Отиде до него и го разгледа внимателно от всички страни. Забеляза стъпки, направени в него, както и забити кунаи. "Доста се е тренирало тук..."
- Готов съм да започна. Споменахте, че това е тренировка за чакра контрол, нали?
Не изчака отговор и отново се позамисли: "Съответно... за да мога да ходя по дървото, ми трябва чакра. Логично, ще се наложи да концентрирам малко повече чакра в ходилата си. Бинго!.......... О-о, Боже, радвам се все едно съм излязъл на среща с чернокос... ХАШИРАМА, МЛЪК!" - тук се получи леко скарване на Хаши със съзнанието му, но бързо отмина... или не чак толкова бързо. Както и да е, беше често срещано явление при него. Той осъзна, че нямаше да го чакат цял ден да потъва в размисли и... страсти... затова се захвана да насочва енергия в краката си. Представи си вливаща се чакра в стъпалата си, отвори очи и се затича към дървото. Успя да направи 4-5 крачки, след което се преби брутално...
- БЛАГОДАРЯ ТИ, ЧЕ ПАК ИЗНИКНА В СЪЗНАНИЕТО МИ! ._. ... Опс, съжалявам! - ухили се той и се почеса зад тила - разчиташе доста често на усмивката си и невинното подчесване.
Веднага се изправи и продължи да прави опити докато не подобри значително първоначалния резултат.

-Не внимаваш достатъчно!Пробвай по вода.

Хаширама изкриви уста нацупено.
- Зна-а-ам, но все пак не беше толкова зле... нали? - отново невинна усмивка се появи на лицето му. - Добре, вече ставам наистина сериозен.
"Знам колко важно е за мен и родителите ми да стана добро шиноби, а дори в академията не успях да направя кой знае колко добро впечатление... Трябва да спра да се разсейвам и да мисля за какви ли не глупости, защото не ми е в полза! А сега да намеря подходящо езеро за целта си". Младежът се огледа наоколо. Навсякъде имаше езера, но само едно-две от тях изглеждаха малко по-дълбоки от останалите. Хаширама си набеляза по-обширното и отиде до него. "Поставям си за задача да стигна до другия край на езерото. Не би трябвало да е трудно" замисли се той. Без да допира ръцете си една до друга, бавно започна да централизира чакрата в ходилата си. Беше му много по-лесно от предните пъти и се чувстваше свикнал да го прави. "Имам лек напредък, надявам се" каза тихо на себе си и малка усмивка озари лицето му.
След секунди единият му крак се озова бавно, но със сигурен подход, върху повърхността на водата. Момчето си представи как синята чакра огражда крайника му. Повдигна леко и другия и застана върху повърхността. Залитна мъничко, ала в следващия момент успя да запази идеално равновесие. Започна бавно да върви и първоначално държеше ръцете си приповдигнати от двете страни, за да поддържа баланса, обаче постепенно бавно ги свали и забърза крачката докато не стигна до тичане.
Минута-две по-късно Хаширама вече беше от другата страна на езерото. Обърна се към чуунина и го погледна.
- Как се справих?

Изпитващият чуунин не криеше задоволството си от успехите на младия мъж. На лицето му имаше усмивка, докато гледаше как ученикът му правеше първите си крачки. Когато Хаширама стигна до другия бряг, сенсеят му леко си отдъхна, но се постарае да прикрие радостта си в името на коректността и неутралната оценка.
- Усилията ти имат отлични резултати. Върни се при мен. Имам друга задача за теб.
В очите на чуунина проблясна искра. Преди Хаширама да се бе приближил достатъчно, мъжът със светкавично движение хвърли един кунай към него, който се заби на милиметри от стъпалата му.
- Вземи го. Задачата ти е да ми нанесеш чист удар. Покажи ми на какво си готов, за да станеш генин!
Изпитващият зае бойна позиция, на свой ред сграбчил кунай и зачака по - нататъшното развитие на случващото се.

Въпреки че не отбеляза и капка емоция на лицето си, Хаширама се стресна от хвърления до него кунай. Изобщо не очакваше това от чуунина. Погледна към лъщящото от слънцето оръжие, наведе се и го взе.
- Искате да Ви нанеса удар? - зададе въпрос той и вкара среден пръст в дупката в края на куная, след което го завъртя в кръг. - Ще дам всичко от себе си.
Младежът отново заби поглед в оръжието, което държеше в ръката си. Огледа образа си в него и се замисли: "Той е на по-висок чин от мен, освен това 100% е и по-интелигентен. А може би целта не е да успея да го уцеля, а да види дали съм достатъчно амбициран и дали бих се опитал да постигна нещо, дори когато видимо е почти невъзможно... кой знае"... Изведнъж някакъв план изникна в съзнанието му. Момчето хвана дръжката на куная си здраво и изследва с поглед набързо територията около себе си - намираше се между две дървета, а над тях кръжеха птици. Мястото беше просто идеално за схемата му. Той хвърли оръжието и го заби в земята под себе си. "Овен → Змия → Тигър... Bunshin no Jutsu!" - каза си той наум, за да не издава намеренията си на чуунина. Представи си тутакси как разсейва и отделя част от чакрата си от двете си страни. До него се появиха два клонинга - точно негови копия. Хаширама бързо се наведе и взе куная от земята. Вдигна поглед към чуунина. С оръжието в ръката си изпълни пъргаво трите знака за Henge. "Куче → Глиган → Овен... Henge no Jutsu!" 5-6 птици се разлетяха наоколо и обградиха изпитващия. Някои се стрелкаха дори към очите му. Клонингите отпреди малко тичаха наоколо, но дори не доближаваха сенсея - тичаха по езерата наблизо, катереха се по дърветата и изведнъж, от нищото, изчезнаха, а птиците сякаш се укротиха.
Изневиделица друго летящо създание, приличащо досущ на останалите, се стрелна към гърба на чуунина. В краката си имаше кунай. Точно когато го приближи, изчезна... и на негово място се появи тревичка. За секунди беше тихо, но тогава пред него изведнъж се яви Хаширама. На крака му сякаш беше закачен кунай, но това бе резултат от чакра контрола - през цялото време, докато разиграваше чуунина, бе мислил как с наученото от него да приближи до мъжа пред себе си и явно бе успял достатъчно. Вдигна крак към него, готов да го промуши в ръката с оръжието на стъпалото си.

Чуунинът се подсмихна.Изкара бандана от един джоб и я подхвърли на Хаширама.
-Честито...Генин!

След като го отпратиха навън, Мадара не се замисли много и реши да вземе ултимативното намерение да мине по по-къс и съкратен път.Затова той просто скочи през прозореца и се приземи с гръм и трясък на земята.Още вътре, докато стоеше и слушаше какво му говори неговият оценяващ сенсей, Учиха тайно събираше чакра в краката си, гледайки да концентрира цялото обръщение на теченията към центровете в ходилата.Точно благодарение на това успя да закопае нозете си почти до прасците.
-Прощавайте...
Тихо се изсмя и застана пред едно дърво.Вдигна един крак и силно го наби в кората.Успя да я наруши и разрани дотолкова, че се подаде изцяло без това течащата смола.Отдръпна се бързо, за да не полепне по него.За момент се загледа в онзи мъж.Боже, какво привличаше погледите му все натам?
Беше убеден, че е от някой велик клан.Силата просто струеше от него.След като видя как му подават бандана, леко смръщи вежди и се засили рязко към огромния дъб.Отскочи от земята, за да си даде дори още по-голяма преднина.Допря се до външната обвивка и някак си се закрепи.Не чака повече от секунда, а се затича нагоре към короната на вековното растение.
По-далеч от 5-6 метра не успя да изкачи.Отблъсна се назад.За кратък миг се намираше във въздуха, докато не се преобърна нормално и не се приземи леко, плавно, някак спокойно.
-Мога ли да премина нататък?

Чуунинът му изръкопляска.
- Скоро и ти ще получиш банданата си като онова момче там. Само ми покажи вървене върху водна повърхност.

Хаширама пое банданата в ръце и се усмихна широко.
- Благодаря много! - след тези свои думи прегърна чуунина през рамо и започна да се смее. - Трябва да Ви черпя рамен някой ден! Или нещо друго, няма значение какво!
Усмивката не преставаше да сияе на лицето му. Определено беше доста лъчезарен човек и личеше отдалеч.
- Пожелавам Ви приятна вечер и се надявам да не сте се изтормозили много заради мен! - отново се изсмя и се обърна на другата страна.
Там отново видя онова чернокосо момче, което цял ден си позволяваше да прониква в мислите му и да го разсейва. "Ще го заговоря, нищо не губя, а и няма лошо да се запозная с повечко новобранци като мен" помисли си той и тръгна към него. Когато се приближи достатъчно, прехапа притеснено устни. "Няма да го занимавам, но... трябва да му кажа поне 1-2 думи"...
- Пожелавам ти успех, чернокос сърдитко! - отново се ухили. - И се усмихвай повече. Сигурно ще имаш красива усмивка.
Веднага след като се изказа, Хаширама тръгна към изхода на академията.

-Само върху вода ли остана?Няма ли да има някаква практика с оръжие?Все пак за да се изкара квалифициран шиноби от една академия, би било необходимо да се проверят всички точки от генералните способности.
Спря репликата си и не продължи нататък, когато видя как дилетантът на ниншу се приближи към него.Замлъкна изцяло.Искаше да види какво би се случило сега нататък.Изслуша го и отново показа някакъв израз на недоволство от чутото в началото, но когато онзи непознат спомена усмивката му и загатна сякаш нещо, черноокият спря реакцията си и погледна с недоумяваща физиономия.
-Ъм...
Тъкмо щеше да отреагира някак, но дългокосият мъж вече никакъв го нямаше пред него.
-Започвам.
''-И да приключвам.''
Застана до езерото, което бе пригодено точно за такива цели.Затвори очи за кратко, за да може да формира достатъчен запас чакра в краката са отново.Тръгна напред и отскочи на метър от земята.Духаше лек вятър, който мърдаше водата в езерцето.Мадара се приземи внимателно върху леките водни вълни, ако можеха така да се нарекат въобще.Изведнъж усети, че ще потъне всеки момент.Премести се две крачки навътре.Леко се изцъкли и започна едни подскачания, джунгурбаши...
''-А-а-а, не!''
Върна се обратно на брега и скръсти ръце.

Чуунинът скръсти ръце и тихо се засмя. С усмивка на лице се провикна към Мадара.
- Защо не опиташ още веднъж?

-А защо да опитвам отново, след като явно показах, че ми е ясно и е възможно?Просто не желая да се мокря повече.
Погледна със спокоен и далновиден вид към чуунина.Не говореше със злъч, но думите му звучаха остро и натрапчиво.

- Точно така. Забелязах, че умееш да боравиш с чакрата си, но не успя да се задържиш дълго. Което ме води до мисълта, че си се разконцентрирал? - сенсеят му повдигна леко вежда и кимна с глава напред - Давай още веднъж.
Чуунинът извади банданата и започна да си я върти на два пръста.
- Чака те.

-Значи остава боравене с оръжия и тази глупост?Толкова неефикасно...
Сложи ръце на хълбоците си и изпъна гърба си отново.Очите му бавно шареха наоколо.
-Не се разконцентрирам лесно.Както и да е, нека прекратим това празнословие, вече започвам да се задушавам от помислите да стоя все още тук и да бъда върнат отново за каквото и да било.
Гледаше някак мързеливо, но зорко.Оставяше вятърът да повее леко косите му и изпука врата си шумно, след което направи същото и с ръцете си.Протегна нозете си и се раздвижи около езерото.Задачата не бе къртовска или непоносима.Но защо пък този чуунин да го връщаше да върши цялата процедура отначало?Не, че имаше значение.Не бързаше за никъде.Но пък това нараняваше егото му донякъде, че изискваха от него да направи същото за пореден път.Само да станеше шиноби...Само да имаше правото да влезе в библиотеката, за да изкара списъците с нинджутсу.Повече не му бе нужно.Докато размишляваше, той се отпусна и затвори очи.Бавно надигна крак и после се премести на повърхността на водата.Вземаше огромни крачки нехайно.Дори покри лицето си с ръце, за да не се изкуши да погледне и да решат, че отново блее някъде.
-Така е честно, не е ли?
Засега не знаеше къде е, просто се придвижваше напред.

Чуунинът усети какво направи. Мадара имаше голямо самочувствие, което не трябваше да си го сваля, не и с такова ниво. Тя го изпробва и той мина. Дори без да гледа или каквото и да е - задържа се на водата. Сенсеят се засмя тихо и след това извади кунай.
- Хайде следващото и последно.

Изпуфтя и се почеса зад тила.
-И такова ли има?
Обърна се и отиде бързо до сенсея.Взе куная и изчезна бързо на най-близкото дърво.Направи клонинги точно под сянката, за да не се усеща, че това е Bunshin, тъй като те нямаха сянка.Те се раздвижиха.Бяха три на брой.Само един остана на сянка, а другите двама излязоха под слънцето и веднага станаха ясно доловими, че не бяха Мадара.Когато единият клонинг се премести на водата, чернокосият побърза и чрез Kawarimi за секунди се смени с него.Намираше се на такова място, където нищо не личеше около него.
''-Сега е моментът.''
Тъй като правеше илюзия, че е фалшив, а онзи под дървото всячески се пазеше, тъмноокият се приближи и застана зад гърба на мъжа.В това време срещу него бе застанало едното му копие и застрашително хвърли фалшивия кунай към учителя.Точно в този момент, когато това оръжие стана на прах, Мадара се приближи плътно и опря истинското острие до него.
-Това ли беше?

Чуунинът първоначално беше леко в шок от времето, за което Мадара успя да измисли "стратегия", но след това се ухили.
- Да, това беше. Минаваш! - подир тези свои думи, изпитващият извади бандана и му я подаде. - Заслужи си я... Мадара Учиха! Пожелавам ти успех занапред и внимавай да не свършиш като повечето шиноби с потенциал като теб! На добър час!

-Благодаря.За мен бе чест.
Поклони се и взе банданата, след което сложи на челото си.

Шино тъкмо пристигна на тренировъчната площадка и там го посрещна следващият изпитващ. Той се приближи към.

-Здравейте! Мисля че знаете за какво съм тук.-каза гледайки изпитващият право в очите.

Изражението на младежът беше ледено, а стойката му казваше "Стой далеч от мен". Видимо изпитващият сякаш потръпна от целият този хлад, който излъчваше младото момче.

Изпитващият му беше студено и потреперваше от време на време.Погледна момчето и измънка, тракайки със зъби:
-Започни с ходене по дърво.

Шино събра бързо ръцете си, отново концентрира чакрата в стомаха си. Когато я усети, че му е достатъчно я концетрира в ходилата си. Започна да прави уверени стъпки по дърветата, но изведнъж десният му крак потъна дълбоко в стъблото на дървото и той бързо се отблусна, скачайки обратно на земята. Беше изминал едва два метра, а вече падна. "Глупак"-ядоса се на себе си Шино "Това трябва да е елементарно, стегни се или иначе какъв Абураме си ти"-продължаваше да си мисли, събирайки чакрата си наново. Сега се намираше пред ново по-високо дърво - здраво.
Когато Шино беше още малък, винаги си поставяше някакви задачи и ако не успееше от вторият или третият път, се съсипваше от тренировки, до като не се изтощи напълно и тогава започваше от самото начало.
Сега си постави задача да изкачи цялото дърво до върха без грешка. Събра по-голямо количество чакра и я изпрати в стъпалата си. Направи няколко много малки и премерени крачки. Усети го, усети как чакрата равномерно напускаше тялото му от стъпалата и го предържаше по-силно към стеблото. Извървя с по-бавни крачки още два-три метра. Когато вече се увери, че е разбрал основата на ходене по дървета се приготви, пое дълбоко въздух и започна да тича по дървото. Гледаше се към върха и с всяка секунда се остремяваше все по-близо до целта си. По едно време не успя да изпусне достатъчно количество чакра от единия си крак и се спусна на долу по стъблото. Нямаше избор, нямаше прави да пада, изпусна чакра през дланите си и се задържа така до като възстанови чакрата в краката си. Когато се увери, че всичко отново е нормално тръгна с нормална скорост на горе и след тридесет-четиридесет метра се намираше на най-високия клон. Гледката беше уникална, но не това го интересуваше в момента. Надяваше се изпитващият да е оценил катеренето му и от клон на клон, слезе отново на земята. Изтупа се и погледна мъжа до себе си, чакайки мнението му.

-Браво.Дай по вода сега.

За сега всичко вървеше като по вода. И именно това следваше - вървене по вода. До тях имаше едно голямо езеро, в което имаше малки вълнички, идващи от постаянният блъсък на падащата вода от не много големият водопад в единият край на езерото.
Момчето знаеше че ще успее, но също така бе сигурен, че това ще е много по трудно. "Вървенето по дърветата беше лесно, защото повърхността на дървото стоеше неподвижна и чакрата, която отделях, за да се придържам беше винаги равно количество. Но..."-мислеше си той и погледна към изпитващия-"Но този път няма да е същото. Водата непрекъснато се движи във всички посоки, което означава, че чакрата която отделям ще е на различни нива и то само на едното стъпало. Това трябва да го правя непрестанно и под двата си крака. Добре Шино, стегни се и докажи, че си достоен да носиш името на клана си.". Момчето се съблече, оставайки само по черни боксерки, не искаше да се измокри целият, защото падане щеше да има, а по цялото му тяло лазеха насекоми, но изглежда не му пречеше, все пак и кланът им си беше такъв.
Шино се приближи до ръба, протегна единият си крак на пред и започна да изпуска чакра, опитвайки се да усети водата. Когато придоби малко увереност стъпа здраво на крака, който беше над водата и сложи другият до него. Чакрата се изравни идеално с водата, но още не беше достатъчно. В един миг Шино загуби равновесие и цамбурна във водата. Изплува на повърхността и забеляза, че изпитващият леко се подхилква. Това го издразни. Изпусна малко чакра от порите на ръцете си и се набра над водата, заставайки отново на два крака. Почувства го, сякаш стана едно с водата и с лекота стоеше върху нея, но... Изпитващият не мислеше толкова бързо да пропусне този ученик и свирна с уста казвайки му:

-Момче, не трябва да се разсейваш от шума около теб, за да не пльоснеш във водата отново.

В този момент гласът на мъжа точно по поръчка разконцентрира момчето и той отново потъна. Вече ядосан Шино повтори стъпките и се изправи над водата, уверено направи няколко крачки и... се задържа! Но изпитващият отново започна да говори и отново изпрати момчето в началото. След още около пет-шест опита, Шино се научи да игнорира разконцентрирващите шумове наоколо и застана стъбилно над водата. Направи няколко крачки под гласа на мъжа на сушата, но вече не падаше. С прикрита гордост, че е успял да усвои ходенето по вода, излезе от водното пространство и стъпа здраво на земята. Облече си сухите дрехи, пъхна ръце в джобовете си и зачака изпитващият го да каже нещо.

/хубаво е да не пишеш от името на НПЦ, което се командва от админ някой, да знаеш за напред/

-Остава ти само практика с оръжие.Нападни ме някак.
Хвърли му кунай.