Тренировъчната площадка

Мястото, на което, драги играчи, подобрявате уменията на героя си.

Изуна вървеше бавно към тренировачната площадка, бе дочул че щели да го сложат в отбор, и искаше да се запознае със сенсея си. не гореше от желание но трябваше може би щеше да получи някой друг съвет..Още на другия ден след повишението му в генин, утрото бе прохлдано и учихата реши до като не е станало парник да се срещне със сенсея си..пътят беше кратък момчето отвори една малка дървена врата и влезе..беше почти като във акадеемията имаше малко повече пространство..момчето навлезе със цел да намери своя сенсей..

Розовокоса жена стоеше на тренировъчната площадка и се бе загледала към небето, седнала на някакво дърво. Тя усети присъствието на момчето и погледна към него.
- Изуна Учиха, нали?

Иунз вдя сянка до едно дърво, реши да се преближи може пък това да е сенсея, когато се доближи забеляза розовокосо момиче, жена, ох..и красива..ами ако се разсейвам от присъствието и, пхх..Пфф..Изуна пак започваш да мислиш много. Гласът и прониза мислите му. Вече беше ясно че това ще е сенсеят му. Хм..
- Да. - каза той и нищо повече. Изуна мразеше да говори много, не беше от тези типове, не обръщаше много внимание на нещата но имаше моменти в които много усмисляше може би това му беше слабото място.

Жената слезе от дървото и отиде до него.
- Амая Шошики, приятно ми е, Изуна! Предполагам, вече знаеш, че аз ще ти бъда сенсей.

Учихата я погледна, а след малко се обърна към едно от чучелата.
- Зная. - каза той тихо и продължи - След като вече се запознахме ще започвам тренировката си.
Изуна мислеше днес да усвои Gokakyu no Jutsu. То беше изочавано от почти всеки член на Учиха, използваше се в битка и той смяташе че ще му е полезно. Колкото до сенсея той смяташе да не се застоява много при нея. Трябваше да се усъвършенства нямаше време за празни приказки.

- Щом така желаеш...
Жената се качи обратно на дървото и започна да наблюдава момчето.

Някога бащата на Изуна казваше няма катон техника която Учиха клана да не може да усвои, но защо го казваше на Изуна, те рядко си говореха, но в рядките моменти на разговори, на младия Изуна бе разказвано за великия си клан Учиха, за това колко силни са били и са още. Но тогава Изуна не обръщаше внимание, той бе завладян единственно от силата, от това да стане силен, и по силен, и така докато стане най-силния сред своите Роднини и членове на клана. Някога баща му бе разказвал за товва джуцу, беше му показвал колко силно може да бъде то. Това джуцу се казваше Gokakyu no Jutsu. Не един път бащата на Изуна му е показвал какво представлява карайки младия учиха да пробва. Чернокосия знаеше че това няма да му е първия път във които ще се помъчи да направи тази огнена техника, и всякаш това беше някъкава плюс за него, той знаеше всичко за техниката и за направата и.
След като куноичито се качи на дървото Изуна се отдалечи още малко, застана на няколко крачки от едно чучело. Разбира се имаше за цел да го изгори до основи, друг беше въпроса дали ще успее. Изуна направи знак и започна да събира бавно чакра в дробовете си. Когато приключи което беше скоро той започна да я затопля със своя Катон елемент, не усещаше голяма топлина, тъй като се е опитвал и преди беше свикнал. Когато се почуства готов той направи знаците. целта беше да избълва огън под формата на кълбо, което след време да усъвършенства да стане по голямо и да покрива повече разтояние.
- Катон Gokakyu no Jutsu - След това бързо сложи раката си пред устата и освободи цялата насабрала се чакра в него.
За жалост единственото нещо което излезе бе кълбо приблизително голямо колкото юмрука на Изуна и не бе стигнало много далеч едва разполовяваше пътя от него и чучелото.
Изуна се ядоса леко, не му личеше но беше така. Той не мислеше че ще згреши. Но къде беше тази грешка, може би чакрата не бе прекалено затоплена, или трябваше да е повече, този път нямаше да направи тази грешка.
Изуна направи начален знак и започна да събира чакра, само за стотна от секундата усети как напрежението във гардите му нараства. Започна да я затопля бърззо, този път се застоя със няколко секунди повече от предишния път. След малко направи светкавично знаците.
- Катон Gokakyu no Jutsu - Извика силно слагайки раката си пред устата....

/Katon: Gokakyu no Jutsu - усвоена техника/
/+11 чакра/

Само за секунда от чучелото не бе останало и следа, Внушителната огнена топка го беше заличила, което зарадва Изуна. Той се обърна към дарвото където се беше качила куноичито но не я долуви с поглед, и се запъти към изхода. Учихата се сети че не беше разглеждал селото една разходка нямаше да му навреди. Може би щеше да се одбие до библиотеката, или да потърси някое заведение да отдъхне, хм заведението му хареса като идея...

Югао реши да отиде на тренировъчната площадка. Доколкото бе разбрала, там би трябвало да намери сенсей и да успее да се включи в отбор. Дори малко й беше любопитно какви биха били съотборниците й, но бързо се отърси от тази мисъл. Не биваше да се разсейва. Момичето се огледа наоколо, надявайки се да види някой, който да може да й помогне.

До нея се появи розовокоса жена изневиделица.
- Предполагам, мен търсиш.

Югао насочи поглед към жената. Беше доста красива. Тя кимна леко с глава и после каза:
- Точно така. Искам да се запиша в някой отбор.

- Вече си записана. Аз съм твоят сенсей. Името ми е Амая Шошики. Югао, нали?

Момичето погледна към сенсея й и отвърна:
- Да - след което се сети другата причина да бъде тук и отново попита:
- Извинете, Амая-сенсей, но как бих могла да открия чакра елемента си?

Жената извади някакъв лист хартия от джоба си.
- Този лист е направен от специален тип дърво, изпълнено с чакра. Хартията реагира и на най-малкото количество енергия, в зависимост от природния елемент на шинобито, което я докосне. Реакциите са както следва:
- Katon: хартията ще се запали и ще се превърне в пепел;
- Fūton: хартията ще се раздели на две;
- Raiton: хартията ще се набръчка;
- Doton: хартията ще стане мръсна и ще се "разпадне";
- Suiton: хартията ще стане мокра/влажна.
За да разбереш своя елемент, прокарай чакра в този лист - каза сенсеят и му подаде хартията.

Югао кимна отново с глава. Да, не бе от най-приказливите. Протегна ръка и взе листчето хартие. Момичето затвори очи, стискайки го между двата си пръста и концентрирайки се, като вля чакра в парчето хартия. След това бавно отвори очите си, за да погледне към лидтчето и крайния резултат...

Листът се скъса на две.
- Елементът ти е Fūton - рече жената спокойно и се усмихна приветливо. - Ако не си много наясно с него, мога да ти разкажа нещо мъничко или пък да отидеш да почетеш в библиотеката.

Югао и без това смяташе да остане после да тренира, затова нямаше смисъл да ходи до библиотеката. Момичето погледна жената с черните си очи и тихо каза:
- Бих искала да ми обясните, сенсей.

- Fūton е една от петте основни стихийни трансформации. Чакрата става възможно най-тънка и остра. Fūton са нападателни техники, които комбинират брутална сила и остра прецизност, за да нанесат режещи и разсичащи щети. Рядкост сред петте чакра природи, вятърните техники обикновено се изпълняват чрез произвеждане на циркулация на въздуха и могат и да се подобрят чрез този метод. Fūton чакрата може да бъде прокарана и в остриета, за да увеличи режещата им сила и обхвата. Вятърният афинитет е привидно по-често срещан сред шинобита от Сунагакуре. Общо взето, това е основното, което трябва да знаеш.

Югао се поклони леко на сенсея и каза:
- Благодаря ви, сенсей - след което се замисли за момент и попита:
- Възможно ли е да помогнете с тренировката ми? Да ми покажете някоя техника, или да ви атакувам? Трябва ми практика - заяви момичето, след което погледна сенсея и зачака отговор.

- Моят чакра елемент е друг, но мога да ти дам насоки с какво да започнеш. Много генини се стремят първо да научат някое ново джуцу, обаче аз винаги съм смятала, че крехки създания като вас трябва да се развият малко повече откъм сила, бързина и издръжливост, да завършат чакра молдовете си, тренировките с оръжия до последно ниво и боравене с катана. Последното го остави за най-накрая. За какво си настроена в момента?

Момичето се замисли за момент. Сенсеят беше прав. Само техники не вършат особена работа. След дълги размисли какво трябва да тренира, момичето най-накрая реши.
- Реших какво искам. Трябва да стана по-издръжлива. Сенсей, ще ви помоля за услуга... Бихте ли ме атакували, но без да ме щадите. С обикновени клонинги не мога да тренирам, защото те не се материализират. Дори случайно да се раня, бих помолила да продължите да ме атакувате. Една нинджа трябва да е силна и трябва да свикна с това, че от бой не се излиза без рани. Е, ще се надявам да не ме убивате - завърши момичето, като се усмихна леко.

- Ще те нападна, но няма да е с пълни сили, защото 100% ще намериш смъртта си.
Преди да атакува, джоунинът внимателно помисли какви техники да използва, за да не нарани много момичето и накрая на главата ѝ дойде идея.
- Бъди в готовност! - извика розовокосата жена, след което извади кунай.
Прокара светкавично чакра в него и го хвърли към Югао.

Момичето веднага забеляза, че трябва бързо да избегне куная. Югао направи набързо Kawarimi no Jutsu, но усети как чакрата й намалява. Благодарение на всички изпити досега, бе загубила доста чакра. Но това за нея бе добре, все пак тренираше за издръжливост и щеше да види какво може да направи в подобно състояние. Югао се размени с един клон на близкото дърво. Мислеше си да направи клонинг за заблуда, но не искаше да хаби чакрата си. Младото момиче хвърли от скришното си място няколко куная върху сенсея и се премести на друг клон, за да не разкрие атаката й местоположението. След това отново метна няколко куная, но този път изскочи заедно с тях и се засили към сенсея. Надяваше се да й се открие шанс за атака или поне да научи нещо за бойния стил на сенсея...